— За да направите точно това, което имахте намерение да сторите, госпожо.
— Да разследва загадката ли?
— Не, уважаема. Да го отведете при баща си.
— Аз все още не разбирам.
— Съществуват няколко възможности. В най-добрия случай може да иска да шпионира баща ви. Или в полза на Флорина, или в полза на Трантор, което е и по-вероятно. Почти сигурен съм, че старият Абел от Трантор ще се появи, за да удостовери дали е от Земята или не, и ако няма друга възможност да злепостави Сарк, ще повдигне въпроса за изясняване на истината около тази измислена психосонда. А в най-лошия случай той е евентуален убиец на вашия баща.
— Капитане!
— Да, госпожо?
— Но това е смешно!
— Нищо чудно. Но в такъв случай и Отделът по безопасност е смешен. Нали си спомняте, че малко преди вечеря ме повикаха, за да приема някакво съобщение от Сарк.
— Да.
— Ето го.
Са̀мия взе прозрачното фолио, покрито с червеникави букви. Текстът гласеше:
„Имаме сведения, че двама флорини, тайно и без законно основание, са се качили на вашия кораб. Открийте ги и ги обезвредете незабавно. Възможно е единият от тях да твърди, че е космоаналитик, а не флорин. Не предприемайте нищо в тази насока. Лично отговорен сте за сигурността на тези хора. Те трябва да бъдат транспортирани директно в Отдела по безопасност. Извънредно секретно! Извънредно спешно!“
Са̀мия стоеше като замаяна.
— Така значи, в Отдела по безопасност.
— Извънредно секретно! — обади се капитанът. — Направих изключение, като ви показах съобщението, но просто не ми дадохте възможност да избирам, госпожо.
— Какво ще правят с него? — попита тя.
— Не мога да ви кажа. Но едно е сигурно, че човек, заподозрян в шпионаж и убийство, не може да очаква нежно отношение. Нищо чудно да му се наложи наистина да узнае какво е психосондата!
12
Детективът
Всеки от Великите Скуайъри наблюдаваше Скуайър Файф по свой собствен начин. Борт беше ядосан, Рун се забавляваше. Бол бе раздразнен, а Стийн — уплашен.
Пръв се обади Рун:
— Как така държавна измяна? Да не би да се опитваш да ни сплашиш? Какво значи това? Измяна срещу теб ли? Срещу Борт? Или срещу мен? Кой е изменил и как? И в името на Сарк, Файф, тези наши срещи разстройват нормалния ми сън.
— Резултатите от цялата тази история — рече Файф — може да разстроят нормалния сън на много хора. Нямах предвид измяна срещу някого от нас, Рун, а измяна към Сарк.
— Сарк ли? — попита Борт. — Щом е така, значи срещу нас?
— Наречете го мит, наречете го, ако щете, нещо, в което обикновеният саркит вярва.
— Никога няма да ви разбера — простена Стийн. — Единственото, което ви интересува, е как да се надприказвате! Не е ли време да престанете?
— Напълно съм съгласен със Стийн — подкрепи го Бол и Стийн го изгледа с благодарност.
— Готов съм да обясня веднага. Предполагам, чули сте вече за размириците на Флорина? — обади се Файф.
— Отделът по безопасност съобщи за убийството на няколко патрули. Това ли имаш предвид? — попита Рун.
— Вижте какво — ядоса се Борт. — Ако ще правим съвещание, то нека говорим за това. Убити патрули! Напълно заслужават да ги убиват! Остава да ми кажете, че един местен може да се приближи до някой патрул и ей така с почти голи ръце да го убие. От къде на къде патрулите ще разрешават на местните да ги доближават с примитивните си оръжия? Защо този местен не е бил изгорен с бластер, преди да е приближил на повече от двайсет крачки? Целият им корпус е само фабрика за тлъстини. Животът им там долу взе да става прекалено лесен. Според мен всеки пет години трябва да обявяваме военно положение и да прочистваме недоволните. По този начин местните ще кротуват, а нашите хора ще си опичат ума.
— Свърши ли? — попита Файф.
— Засега, да. Но после пак ще се обадя. Много добре знаеш, че и аз имам долу инвестиции. Може имотът ми да не е голям като твоя, но е достатъчно обширен, за да се безпокоя за него.
Файф само сви рамене.
— Ти чу ли за вълненията? — обърна се той към Стийн.
Изненадан от въпроса, Стийн почти подскочи в стола си.
— Да. Искам да кажа, че научавам сега от теб…
— Значи не си чел съобщението на Отдела по безопасност?
— Ами… не — отговори Стийн, неочаквано заинтересован от дългите си остри нокти, лакирани в червено. — Не винаги ми остава време да изчета всички съобщения. Не знаех, че съм длъжен да го правя. — Събирайки целия кураж, на който беше способен, погледна Файф в очите и продължи: — Не знаех, че ти ще определяш какво да правя.
— Няма такова нещо — каза Файф. — В такъв случай заради теб ще кажа с две думи какъв е проблемът, а може би и за другите няма да е безинтересно.
Странно наистина с колко малко думи могат да се предадат събитията, случили се в продължение на четиридесет и осем часа, и колко сухо могат да прозвучат. Първо, изненадващо съобщение, позоваващо се на някакъв текст, изпратен от космоаналитик. Следваше удар по главата на възрастен патрул, който три часа по-късно починал от счупване на черепа. После идваше преследването, завършило неуспешно поради намесата на агент на Трантор. Убийството на втори патрул призори на следващия ден, при което престъпникът бе взел униформата на убития, и няколко часа по-късно — смъртта на агента на Трантор.
— А ако ви интересуват и най-последните новини — завърши Файф, — към всичко това може да се добави и още нещо. Преди няколко часа в Градския парк на Флорина е намерено тялото или по-скоро остатъците от костите на някакъв човек.
— Кой е този човек? — попита Рун.
— Един момент, моля. До останките му е имало купчина пепел, предполага се, че е пепел от изгорени дрехи. Всички метални предмети са внимателно събрани. От анализа на пепелта е установено, че е от дрехите на патрул.
— Пак нашият самозванец, така ли? — попита Бол.
— Малко вероятно е — рече Файф. — Защо ще го убиват тайно?
— Самоубийство — категорично отсече Борт. — Колко време това мръсно копеле се е надявало да ни се изплъзва? Мисля, че така е било най-добре за него. Мен например ме интересува друго, как е станало така, че силите за сигурност са позволили той да се докопа до бластер и да се самоубие.
— Нещо не излиза съвсем така — възрази Файф. — Ако човекът е извършил самоубийство, той или първо се е застрелял, след което е свалил униформата си, изгорил я е с бластера, извадил е копчетата и токите, след което ги е изхвърлил. Или пък първо е свалил униформата, изпепелил я е, извадил е копчетата и токите, излезнал е гол или по бельо от пещерата, изхвърлил ги е, след което се е върнал и се е самоубил.
— Значи тялото е намерено в пещера — прекъсна го Борт.
— Да, в една от декоративните пещери на Парка.
— В такъв случай е разполагал с доста време и е бил сам — обади се войнствено Борт. Той никак не обичаше да се отказва от теориите си. — Възможно е първо да е махнал копчетата и токите и тогава…
