достатъчни основания за подобно искане, с посланието в ръка „Х“ може да се опита да го убеди, че той е тъкмо такъв човек, след като притежава запис на съобщението му. Очевидно космоаналитикът започва да говори. Колкото и несвързани, безсмислени и напълно невъзможни да са твърденията му, за човека „Х“ те са чудесен материал за пропаганда. Изпраща писмата-предупреждения до Великите Скуайъри, с които иска да ги изнуди. По-нататък действията му вероятно твърде много се приближават, поне по план, до онова, което ви казах, че може би прави Трантор. Твърдеше се, че ако не се съгласим с условията му, ще унищожи реколтата на Флорина, като пусне слухове за бъдещата гибел на планетата.
И тогава сбърква за първи път. Нещо го е изплашило. По-късно ще помислим какво може да е то. Така или иначе, схванал е, че временно ще трябва да изчака. Но чакането създава едно усложнение. „Х“ не вярва нито дума на космоаналитика, а той от своя страна изглежда дяволски сигурен. „Х“ ще трябва да подреди нещата така, че космоаналитикът сам да поиска да изчака със своето предсказание. Това се оказва невъзможно, докато очевидно изкривеното му съзнание не бъде извадено от строя. „Х“ може да го убие, но според мен космоаналитикът му е бил нужен като източник на допълнителна информация (в края на краищата той самият не разбира от космоанализа и няма да успее да блъфира докрай) или като разменна монета в случай на пълен провал. И за всеки случай го подлага на психосонда. След обработката в ръцете си държи не космоаналитик, а безмозъчен идиот, който поне за известно време няма да му причинява никакви затруднения. А след време човекът ще се възстанови. Каква е следващата му стъпка? Да се увери, че през едногодишното изчакване никой няма да намери космоаналитика, та дори и като идиот. И така той продължава изкусно и просто. Отвежда своя човек на Флорина и в продължение на близо една година той живее като най-обикновен местен и работи дори във фабрика за преработка на кирт. Предполагам, че през това време той или негов доверен човек посещава мястото, където е „настанен“ неговият подопечен, за да се увери, че е жив и здрав. При едно от тези посещения научава, че слабоумният е воден на доктор, който е разбрал за психосондата. Лекарят умира, а заедно с него изчезва и картончето в картотеката му, поне онова, което се е намирало в Долния град. И това е първата грешка на човека „Х“. И през ум не му е минало, че в Горния град се намира дубликат на това картонче. Допуска и втора грешка. Слабоумният започва да възстановява спомените си по-рано от очакваното. Пълномощникът в града бързо схваща, че в брътвежите на този човек има нещо повече от празни приказки. Възможно е момичето, което се грижи за идиота, да му е казало за заключението на лекаря. Но това е само предположение. Ето това е цялата история.
Файф сключи силните си ръце и зачака да види реакцията на останалите.
Пръв бе Рун. Светлината в неговото укритие бе включена преди секунди и сега той примигваше със смутена усмивка.
— Скучничка история, Файф. Ако още малко бях поседял на тъмно, сигурно щях да заспя.
— Според мен — мудно започна Бол — онова, което сега разказа, е почти толкова неподкрепено с факти, колкото и теорията ти от миналата година. Деветдесет процента са предположения.
— Празни брътвежи! — отряза Борт.
— И кой в крайна сметка е този „Х“? — попита Стийн. — Ако не знаеш кой е той, всичко останало губи смисъла си. — И той прикри една прозявка, почуквайки със свит показалец горната си устна.
— Най-сетне да видя човек, който може да разсъждава. Откриването на човека „Х“ е същността на въпроса. Да обмислим добре характеристиките на този човек, ако приемем, че анализът ми е точен. На първо място има връзка с Гражданската служба и може да поръча да се извърши психосондиране. Знае, че е в състояние да проведе сериозна акция за изнудване. Може да отведе космоаналитика от Сарк до Флорина без никакви проблеми. Той просто не е кой да е. Той е един много определен „някой“. И положително е Велик Скуайър. Не сте ли съгласни?
Борт скочи. Главата му изчезна отвъд образа и той седна отново.
Стийн избухна в смях — писклив и истеричен.
Потъналите в тлъстина очи на Рун засвяткаха трескаво.
Бол бавно поклати глава.
— Кого, в името на Космоса, обвиняваш, Файф?
— Засега никого — гласеше спокойният отговор. — Никого конкретно. Нека разгледаме нещата и така. Ние сме само петима. Няма друг човек на Сарк, който е в състояние да свърши всичко онова, което е сторил нашият „Х“. Само ние петимата. Това се разбира от само себе си. В такъв случай кой може да е? Нека започнем с мен.
— Ти ни даваш своята дума, така ли? — саркастично се ухили Рун.
— Излишно е да приемате честата ми дума — възрази Файф. — Сред присъстващите тук аз единствено нямам мотив. Мотивът на „Х“ е да вземе в ръцете си производството на кирт. Притежавам една трета от земите на Флорина. Моите фабрики, заводите и транспортните ми кораби са достатъчно много, за да изместя един или дори всички ви, ако пожелая. Излишно би било да изнудвам когото и да било.
Мъжете бяха започнали да говорят силно в един глас и се наложи Файф да ги надвика:
— Чуйте ме! Всеки един от вас има свой мотив. Рун е с най-малък континент и с най-малък дял. Знам, че това никак не му се нрави. Излишно е да се преструва, че му е все едно. Бол е с най-древно потекло. Било е време, когато неговият род е управлявал цялата планета Сарк. Вероятно не е забравил този факт. Борт категорично не иска да признае, че стигне ли се до гласуване, той винаги е в малцинството и следователно не може да ръководи работите си с камшик и бластер, както би му се искало. Стийн е с прекомерно големи разходи и финансовото му положение е доста затруднено. Всеки от вас има сериозни основания да иска компенсация. Налице са всички възможни мотиви. Завист. Жажда за власт. Алчност. По-голям престиж. И така, кой от вас е?
— Да не би да не знаеш? — злобно го стрелна с поглед Бол.
— Това сега няма значение. А сега, чуйте ме. Казах ви, че нещо трябва да е изплашило нашия „Х“ (нека продължаваме да го наричаме „Х“) след първото му писмо до всеки един от нас. И знаете ли какво е било то? Нашата среща тук, когато ви призовах да обединим силите си. „Х“ е бил тук. „Х“ е бил и продължава да е сред нас. Знае, че обединяването на силите означава за него провал. Разчитал е да ни победи, защото добре познава огромното желание на всеки от нас да съхрани своята автономност и че именно тя ще поддържа враждата между нас до последния момент, а и след това. Уверил се е, че бърка, и е решил да изчака, докато чувството за опасност се изпари и той ще може да продължи отново своята акция. Сигурен съм, че продължава да бърка. Ние ще предприемем общи действия и занапред, защото само така ще сме в безопасност при условие, че един от нас е този „Х“. Ще трябва да сложим край на континенталната автономия. Тя е лукс, който не можем повече да си позволим, защото „Х“ ще престане да крои планове само когато настъпи икономическото поражение на всички ни или при намесата на Трантор. Аз лично съм единственият, комуто мога да имам доверие, и затова от този момент нататък ще оглавя обединен Сарк. Подкрепяте ли ме?
С изключение на Файф всички присъстващи бяха на крака и разпалено крещяха, Борт размахваше юмрук, в ъгълчето на устата му се бе появила дори пяна.
Нищо не можеха да направят, бяха толкова далеч. Файф се усмихна. Всеки от тях беше на своя континент. Седеше зад бюрото си и ги гледаше как беснеят.
— Нямате избор — обади се по едно време той. — През тази година, която измина от първата ни среща, не стоях със скръстени ръце. Докато вие четиримата присъствате тук на нашата среща, мои верни офицери вече поеха командването на флотата.
— Измяна! — развикаха се Великите Скуайъри.
— Измяна към континенталната автономия — възрази им Файф. — Но вярност към Сарк.
Стийн нервно кършеше пръстите си с боядисани нокти, чиято яркост подчертаваше бледата му кожа.
— И все пак остава нерешен въпросът с името на „Х“. Дори да е един от нас, другите трима са невинни. Аз не съм „Х“ — и той хвърли отровен поглед наоколо. — Значи е някой от останалите.
— Онези от вас, които са невинни, ако искат, ще бъдат включени в бъдещото ми правителство. Нищо няма да загубят.
— Но няма да ни кажеш кой е този „Х“, нали? — изрева Бол. — Ще държиш всички нас с тази история, докато… докато… — останал без дъх, той млъкна.
— Така е. След двадесет и четири часа ще зная кой е този човек. Не ви казах нещо важно. Космоаналитикът, за когото говорихме досега, е в ръцете ми.
