— Какво? — вдигна недоумяващо поглед Теренс.
— Отделът за безопасност ви очаква. Регионалната служба е изпратила съобщение в момента, в който корабът напусна атмосферата на Флорина. В това можете да не се съмнявате. Но ви казах, че за мен бе много важно да убедя хората от Отдела по безопасност, че ще успея да се справя съвсем сам, защото това напълно променя нещата.
— Не ви разбирам — отчаяно промълви Теренс.
— Казах ви, че „те“ ви искат на Сарк във форма. Под „те“ нямам предвид Отдела по безопасност, а Трантор!
14
Ренегатът
Селим Джунц бе всичко друго, но не и флегматичен мъж. Цялата тази година, прекарана в принудителен престой, само го изнерви докрай. Не беше способен да отпива полека от виното си, докато мисълта му се луташе непрекъснато в догадки. С две думи, той бе пълната противоположност на Лудиган Абел.
И когато свърши обвинителния си гневен монолог срещу Сарк, който си бе позволил да отвлече и да затвори служител на МБКА през главата на Трантор, Абел само му каза:
— Струва ми се, че ще е по-добре, ако прекарате нощта тук, докторе.
— Мога и по-добре да прекарвам времето си — с леден глас заяви Джунц.
— Не се съмнявам. Но щом Сарк взе да ликвидира моите хора, това означава, че е насъбрал доста кураж. Опасността да ви се случи нещо, преди да е паднала нощта, е съвсем реална. Нека да изчакаме една нощ и да видим какво ще ни донесе новият ден.
Джунц се опита да протестира, твърдейки, че бездействието не води до нищо добро. Без да губи спокойния си, почти небрежен израз, Абел очевидно не искаше да го слуша повече и го изпрати до една от стаите на жилището си.
Вече в леглото, той втренчи очи в слабоосветения таван, на който бе нарисуван епизод от картината на Ленхаден „Войната между луните на Арктур“, с пълното съзнание, че едва ли ще може да заспи. След известно време долови лек мирис на приспивен газ и преди да си даде ясна сметка откъде идва и дали наистина е газ, дълбоко заспа. След пет минути силна въздушна струя проветри стаята от опиата, който вече си беше свършил работата.
Някъде призори Джунц се събуди от бялата светлина на първите слънчеви лъчи. В стаята беше Абел.
— Колко е часът? — попита космоаналитикът.
— Шест.
— Велики Космос! — Той се огледа и спусна кокалестите си крака на пода. — Рано сте станал.
— Изобщо не съм лягал.
— Какво?
— Усещам умора, повярвайте. Вече не ме тонизира и газ против сън. На по-млади години беше съвсем друго.
— Нали ще ме извините за момент?
Този ден сутрешният тоалет наистина не му отне много време. Върна се в стаята, пристягайки магнитната закопчалка на колана около туниката си.
— Е? — попита той. — Не вярвам да сте будували цяла нощ, за да ме събудите в шест, ако нямахте да ми кажете нещо важно.
— Така си е. Прав сте. — Абел се отпусна на леглото, в което допреди малко бе спал Джунц, и весело се засмя, отмятайки глава назад. Смехът му, писклив и не много силен, разкри здрави жълтеникави зъби.
— Моля да ми простите, Джунц — извини се той след малко. — Просто не съм съвсем на себе си. Винаги, когато прибягвам до газ, за да не заспя, чувствам главата си особено. Мисля си дори дали не е време да предложа на Трантор да ме сменят с по-млад човек.
— Разбрали сте, че все още не са намерили космоаналитика, нали? — попита Джунц не без известна доза сарказъм, но и с надежда.
— Напротив! За съжаление са го намерили. Мисля, че доброто му настроение се дължи по-скоро на факта, че агентурната ни мрежа не е разрушена.
В първия миг желанието на Джунц бе да извика: „По дяволите вашата мрежа!“, но се овладя навреме.
— Няма съмнение, знаели са, че Коров е от агентите ни — продължаваше Абел. — Възможно е да имат информация и за други на територията на Флорина. Но това са дребни риби. Саркитите знаеха за тях и само ги държаха под око.
— Но убиха един — не пропусна да отбележи Джунц.
— Не е вярно — възрази Абел. — С бластера е стрелял единият от приятелите на космоаналитика.
— Не ви разбирам — удиви се Джунц.
— Доста е объркано. Не искате ли да ми правите компания на закуска? Страшно съм гладен.
Вече пред чашата си с кафе Абел разказа какво се бе случило през последните тридесет и шест часа.
Джунц бе слисан. Едва отпил от чашата си, той я остави на масата и тя така си остана недопита.
— Щом са успели да се промъкнат незабелязано дори на този кораб, нищо чудно да не са ги усетили досега. Ако изпратите хора да го посрещнат на космодрума…
— Как не! Чудесно знаете, че няма съвременен кораб, на който да не може да се открие присъствието на допълнителни пътници поради излишъка на топлинна енергия от телата им.
— Ами ако не са ги забелязали? Апаратурата не греши, но хората — много често.
— Иска ви се нали? Но има друго. Имам абсолютно достоверна информация, че в момента, в който корабът с космоаналитика на борда наближава Сарк, Скуайър Файф провежда съвещание с останалите Велики Скуайъри. Тези междуконтинентални конференции се провеждат рядко, едва ли не веднъж на няколко светлинни години. Съвпадение, нали?
— Междуконтинентално съвещание само заради космоаналитика?
— Сам по себе си — незначителен проблем. Но ние го направихме доста значителен. МБКА издирва този човек вече близо година със забележителна упоритост.
— Не точно МБКА — настоя Джунц. — А аз лично. Действах почти неофициално.
— Скуайърите не знаят това, а и не биха ти повярвали. В замяна на това пък Трантор не остана безразличен.
— По мое настояване.
— Те и това не знаят, а и не биха повярвали.
Джунц се изправи и столът му автоматично се отдръпна от масата. Със здраво сключени зад гърба ръце, той закрачи напред-назад по килима. Насам, натам. От време на време поглеждаше съсредоточено към Абел.
Съвършено невъзмутим, Абел пиеше вече втора чаша кафе.
— Откъде научихте всичко това? — попита Джунц.
— Кое всичко?
— Ами всичко. Как и кога космоаналитикът се е промъкнал на кораба. Как и по какъв начин Пълномощникът се е спасил от преследването. Може би искате да ме заблудите?
— Но, скъпи доктор Джунц…
— Признахте, че вашите хора са следили космоаналитика независимо от мен. Погрижихте се да ме отстраните последната нощ. — Изведнъж Джунц си спомни за мириса на приспивен газ.
— Нощта прекарах в разговори с някои от агентите си. Онова, което сторих и което научих, бе в резултат на, нека го наречем, подготвена организация. Не биваше да се намесвате и в същото време исках да съм сигурен, че сте в безопасност. Всичко, което току-що ви разказах, научих през нощта от моите агенти.
— За да стигнете до всичко това, имате нужда от агенти и сред правителството на Сарк.
