Тя беше медицинска сестра в болницата. Би могъл да потърси тази болница. Едва ли ще е далеч от мястото, където я срещна — Храномата.
Разтърси глава и тази мисъл се разчупи на хиляди малки парченца. Да не се е побъркал? Какво ще спечели? Та тя е само едно земно момиче. Красиво, привлекателно, дори…
Земно момиче!
В този момент се появи Върховният министър и Арвардан се надигна за да го посрещне. Най-сетне малко облекчение от тези непрестанни спомени за Чика. Ала дълбоко в себе си той осъзнаваше, че пак ще се върне към тях. Рано или късно — спомените отново щяха да нахлуят в него.
Що се отнася до Върховния министър — той бе облечен в нов, великолепен халат, а лицето му не показваше и следа от съмнение и тревога, нито пък се забелязваха капчици пот.
Разговорът, който подеха, бе съвсем приятелски. Арвардан се постара де подчертае, че идва като представител на добрата воля, която проявяват жителите на галактиката към Земята. Министърът на свой ред изрази благодарността си за щедростта и загрижеността, проявени за кой ли път от Имперското правителство.
Арвардан заговори за значението, което има археологията като част от Имперската философия, за приносът й към великото откритие — че хората от всички планети в галактиката са братя, а Върховният министър използва този момент за да намекне, че е крайно време тази представа да бъде приложена и спрямо Земята.
При тези думи Арвардан леко се поусмихна и каза:
— Именно във връзка с това, Ваше превъзходителство, си позволих да се обърна към вас. Противоречията, съществуващи между вас — жителите на Земята — и някои съседни райони, се дължат преимуществено на разликата в начина на мислене. Но успеем ли да докажем, че земните жители не се отличават по нищо, и най-вече расово, от останалите поданици на Империята, може би тези противоречия ще изчезнат.
— И как смятате да го постигнете, сър?
— Не е лесно да се обясни с една дума. Както може би знае Ваше превъзходителство, двете основни научни течения в археологията са известни сред обществеността като Теория за смесването и Радиационна теория.
— Запознат съм подробно и с двете.
— Добре. И така, Теорията на смесването се гради на предположението, че различните групи представители на човешкия род са възникнали независимо една от друга и са се смесили по между си на много ранен етап от междузвездните пътешествия. Подобна концепция е необходима, за да обясни приликата между хората от различните планети в наше време.
— Да, — потвърди сухо Върховният министър, — но тя също така изисква възникналите самостоятелно човешки екземпляри да са достатъчно близки химически и биологически, за да могат да се кръстосват по между си.
— Вярно, — кимна не без задоволство Арвардан. — Поставихте пръст право в слабото място. Ала повечето археолози игнорират този факт и се придържат стриктно към Теорията на смесването. Ако я приемем за достоверна, трябва да предполагаме, че някъде из галактиката все още съществуват човешки подекземпляри, които се отличават от нас, тъй като не са били подложени на процеса на асимилация…
— Имате пред вид Земята — прекъсна го Върховният министър.
— Примерът със Земята все още подлежи на обсъждане. От друга страна, според Радиационната теория…
— Човечеството е произлязло от една единствена планетарна група.
— Точно така.
— Моят народ, — заговори Върховният министър, — макар и лишен от достатъчно източници, за да съди за своята история, а също така разполагайки с ръкописи, които са твърде свети, за да ги показваме на Чуждоземците, живее с вярата, че Земята е люлката на човечеството.
— В това вярвам и аз и тъкмо по тази причина ви моля за помощ — за да го докажа пред галактиката.
— Вие сте оптимист. Но за какво се касае?
— Ваше превъзходителство, убеден съм, че не малък брой архитектурни останки от това далечно минало могат да бъдат открити в онези райони на вашата планета, които за съжаление са засегнати от радиоактивността. Ако обаче бъде изчислена с точност възрастта на тези находки, използвайки принципа на радиоактивния разпад…
Но Върховният министър само поклати глава.
— И дума да не става.
— Защо? — погледна го учудено Арвардан.
— Първо на първо — рече неговият събеседник, — какво очаквате, че ще постигнете? Дори и да докажете теорията си, за всеобща радост и облекчение, какво значение би имало, че преди милиони години всички вие сте били земляни? В края на краищата, преди милиарди години всички ние сме били маймуни, но въпреки това не бързаме в наши дни да приемем маймуните за равни.
— Но моля ви, Ваше превъзходителство, примерът е неподходящ.
— Ни най-малко, сър. Нима изключвате възможността, че в процеса на своята продължителна изолация, земляните са се променили до такава степен в сравнение със своите емигрирали роднини, особено под въздействие на радиацията, че са се превърнали в напълно различна раса?
Арвардан прехапа устни, преди да отвърне неохотно:
— Спорите доста добре, когато защитавате теорията на своите врагове.
— Защото си задавам въпроса, какво биха казали тези врагове. По този начин няма да постигнете нищо, сър, освен да подсилите омразата срещу нас.
— Но какво ще кажете тогава за научните познания, които би донесло едно подобно откритие…
Върховният министър кимна тежко с глава.
— Наистина съжалявам, че трябва да препреча пътя на научния прогрес. Говоря с вас така, както биха разговаряли двама равни по между си поданици на Империята. Лична аз с радост бих ви помогнал, но народът, на когото служа е привикнал сляпо да се придържа към своите традиции, без да се съобразява с мнението на останалите — може би защото е бил заобиколен от враждебни настроения. Съществуват строги порядки, забрани и общоприети Обичаи — които дори аз не бих могъл да нарушавам.
— А радиоактивните зони…
— Са именно едно от тези важни забрани. Дори и аз не мога да ви дам разрешение да ги посетите, а дръзна ли да го сторя, по някаква прищявка, вероятно ще последват вълнения, които не само, че ще изложат на опасност живота ви и този на вашите сътрудници, но и ще доведат до изостряне на отношенията между Земята и Империята. По такъв начин ще изменя на своя дълг и на доверието, оказано ми от моя народ.
— Но аз ще взема всички необходими предпазни мерки. Ако желаете да изпратите наблюдатели с мен… Освен това, ще се консултирам с вас, преди да публикувам резултатите от изследванията си.
— Изкушавате ме, сър — призна Върховният министър. Проектът ви наистина е интересен. Но вие надценявате властта, с която разполагам, дори ако забравим за настроенията на моите хора. Забравяте, че аз не съм абсолютен господар. В интерес на истината, властта ми е доста ограничена — и всички по-важни въпроси трябва да се допитвам до мнението на Обществото на Древните.
Арвардан поклати глава.
— Наистина жалко. Прокураторът ме предупреди за това, но въпреки всичко се надявах, че… Кога ще можете да се допитате до законодателния ви орган?
— Президиумът на Обществото на Древните ще се събере след три дни. Извън възможностите ми е да променям този срок, така че въпросът ще бъде обсъден най-рано тогава. Отговор ще получите до седмица.
Арвардан кимна замислено.
— Е, няма как, ще почакам. Между другото… Ваше превъзходителство…
— Да?
— Бих искал да се срещна с един от вашите най-изтъкнати учени. Казва се доктор Шект и е от Чика.
