живот? По-добре да умра!
— Мисля си за Пола — промърмори Шект.
— Аз също… — рече другият. — Попитай я… Пола, да се предадем ли? Да опитаме ли да си спасим кожите?
— Аз вече избрах на чия страна съм — отвърна решително Пола. — Не искам да умра, но ако страната, на която реших да застана е обречена, нека да загина и аз.
Арвардан почувства как се изпълва с надежда. Когато я отведе на Сириус, за другите може и да е само едно обикновено земно момиче, но за него тя ще е несравнима…
Едва сега си спомни, че не ще може да я отведе на Сириус — никого нямаше да отведе на Сириус. Защото и Сириус беше обречен — също като тях.
За да забрави час по-скоро мрачните си мисли, той извика:
— Ей, ти! Как ти беше името? Шварц!
Шварц надигна глава и погледна към него, без да си дава труда да отговаря.
— Кой си ти? — попита Арвардан. — Как се забърка в тази история? Каква е ролята ти?
Този въпрос сякаш помогна на Шварц да осъзнае цялата несправедливост на положението. Припомни си безгрижното минало, заменено така ненадейно от нова ужасно настояще и това го накара да отвърне разгневено:
— Аз ли? Как съм се забъркал в тази история? Ще ви кажа. Не бях никой. обикновен честен човек, шивач. На никого не пречих, имах семейство и полагах грижи за него. а после — без абсолютно никаква причина — се озовах тук.
— В Чика ли? — попита Арвардан, който все още не можеше да разбере за какво говори Шварц.
— Не, не в Чика! — кресна в отговор другият. — Появих се в този безумен свят… О, какво ме интересува дали ще ми повярвате? Моят свят е в миналото. В онова далечно минало, когато на Земята имаше два милиарда души, достатъчно храна за всички — и това беше единственият свят.Арвардан го гледаше неразбиращо. Обърна се към Шект.
— За какво говори?
— Знаеш ли, — рече Шект — че той има червеобразен апендикс дълъг три инча и половина? Спомняш ли си, Пола? И мъдреци. И коса по лицето.
— Да, да — извика Шварц. — Де да имах и опашка, за да ви я покажа. Аз съм от миналото. Пътувал съм през времето. Само че не зная нито как, нито защо е станало това. А сега ме оставете на мира. — Сетне добави неочаквано: — Скоро ще дойдат за нас. Накараха ни да чакаме, за да ни пречупят.
— Откъде го знаеш? — попита Арвардан. — Кой ти каза?
Шварц не отговори.
— Секретарят ли? Онзи ниският, с подпухналия нос?
Шварц нямаше никаква възможност да определя външния изглед на хората, в чийто умове проникваше, но… секретар? Като че ли беше Докоснал някакво подобно съзнание, усещане за власт свързано с функцията на секретар.
— Балкис? — произнесе неуверено той.
— Какво? — запита Арвардан, но Шект се намеси:
— Точно така се наричаше Секретарят.
— Аха… и какво каза той?
— Нищо не е казвал — отвърна Шварц. — Но аз знам. Всички сме осъдени на смърт и няма никакъв начин да се измъкнем.
Арвардан снижи глас.
— Той е побъркан, не мислите ли?
— Знаете ли, питам се… черепът му е с такава странна форма. Толкова примитивна…
Арвардан го погледна изненадан.
— Искаш да кажеш… О, стига, това е невъзможно.
— И аз така смятах. — За миг гласа му се промени, сякаш под влияние на внезапно възникналия научен проблем Шект бе забравил за положението, в което се намираха. — Преди доста време изчислиха количеството енергия, необходимо за да се премести материален обект по хода на времевата ос и получената стойност граничеше с безкрайност, което ги накара да сметнат проекта за неизпълним. Но имаше и други специалисти, които говореха за „разкъсвания във времето“, по подобие на разкъсванията на земната кора. Споменаваха за случаите на безследно изчезнали космически кораби. Привеждаха примера с Хор Деволоу, който веднъж се прибрал у дома и повече никой не го видял да излиза, нямало го и вътре, когато го потърсили… А също и за една планета, има я даже и в галактографските атласи — била е посетена от три поредни експедиции, описана е подробно — и след това изчезнала.
Някои съвсем нови открития в областта на ядрената химия изглежда влизат в противоречие със закона за запазване на съотношението маса-енергия. Едно от възможните обяснения на теоретиците е, че масата би могла да се придвижва по хода на времевата ос. Така например, ако бъдат смесени в строго определени пропорции уран, мед и барий, под въздействието на гама-радиация се получава механизъм на резонанс…
— Татко, — прекъсна го Пола — сега не е време за това…
Ала Арвардан сякаш не ги беше чул.
— Почакайте малко — каза той. — Оставете ме да помисля. Мисля, че ще успея да разреша проблема. Оставете ме само да задам няколко въпроса… Послушай, Шварц.
Шварц вдигна глава.
— Твоят свят единствен ли беше в галактиката?
— Да — кимна тъжно Шварц.
— Само че според теб. Искам да кажа — как бихте могли да знаете със сигурност, след като не сте пътували в космоса. Може би е имало и други населени светове.
— Нямам представа.
— Разбира се. Жалко. А какво беше положението с атомната енергия?
— Вече бяхме създали атомна бомба. Познавахме урана и плутония — нали те са основните източници на радиация. Вероятно е избухнала нова война — искам да кажа, след като съм напуснал моя свят… с атомни бомби. — Шварц неусетно се върна в спомените си обратно в Чикаго, в неговия добър стар свят, преди бомбите. И изпита тъга. Не за себе си, а за онзи необичайно красив свят…
Арвардан си мърмореше нещо развълнувано.
— Добре де — обади се той. — Имали сте някакъв език, нали?
— На Земята ли? Много езици.
— А ти какъв говореше?
— Английски.
— Така, кажи ни нещо на него.
Вече два месеца Шварц не беше проговарял нито дума на английски. И въпреки това не се поколеба да произнесе с ясен и отчетлив глас: „Искам да се върна у дома, при моите близки и приятели“.
— Това ли е езикът, на който говореше, преди да го синапсираш, Шект? — запита Арвардан.
— Трудно ми е да определя — рече малко озадачен Шект. — Наистина странни словосъчетания. Какво ли означават?
— Няма значение… Шварц, как е на вашия език „майка“?
Шварц му каза.
— Хъмм… Ами „баща“… „брат“… „едно“… „две“… „три“… „къща“… „човек“… „съпруга“…
Продължиха да обменят думи още известно време, сетне Арвардан спря, пое развълнувано дъх, а на лицето му се изписа изненада.
— Шект, — рече той — или този човек казва истината, или сънувам някой ужасно реален кошмар. Но той говори на език, невероятно подобен на разчетените надписи, открити при различни разкопки на Сириус, Арктрурус и Алфа Кентавър, за които се знае, че са поне на петдесет хиляди години. Наистина го говори. Език, който е бил разшифрован едва в наше време — в цялата галактика едва ли има и десет души, освен мен, които да го говорят.
— Сигурен ли си в това?
