да ме подразни.
— Сигурна съм, — спокойно каза Марлейна, — че Губернаторът ще предпочете да достави удоволствие на себе си, отколкото да те подразни като ни върне. Освен това ти искаш мама да остане тук, защото я обичаш.
— Много я обичам. Като че ли цял живот съм я обичал. Но тя не ме обича. Преди време ти ми каза, че тя все още мисли за баща ти.
— Тя те харесва все повече и повече, чичо Сийвър. Много те харесва.
— Това не означава, че ме обича, Марлейна. Убеден съм, че ти вече си разбрала това.
Марлейна се изчерви.
— Говоря за възрастните хора.
— Като мен… — Дженар се облегна назад и се разсмя. — Извинявай Марлейна. Възрастните просто мислят, че младите не са разбрали какво е да обичаш истински, а младите мислят, че възрастните са забравили какво е любов и, знаеш ли, и младите и възрастните грешат. А защо смяташ, че е важно да останеш в Купола на Еритро, Марлейна? Не вярвам да е само защото ме харесваш.
— Разбира се че те харесвам — сериозно отвърна Марлейна. — Много ми харесваш. Но искам да остана тук заради Еритро.
— Вече ти обясних, че това е опасна планета.
— Не и за мен.
— Все още ли мислиш, че Епидемията няма да те засегне?
— Убедена съм в това.
— От къде знаеш?
— Просто го знам. Винаги съм го знаела, още когато бях на Ротор. Нямаше как да не го знам.
— Права си. Но след като вече знаеш за Епидемията.
— Това не променя нещата. Тук се чувствам в пълна безопасност. Повече отколкото на Ротор.
Дженар бавно поклати глава.
— Трябва да си призная, че не те разбирам — той огледа сериозното й лице, тъмните й очи, прикрити под великолепните мигли. — Но позволи ми да опитам да изтълкувам твоето изражение. Този път си решила да получиш това, което искаш, на всяка цена и да останеш на Еритро.
— Да — твърдо каза Марлейна. — И очаквам да ми помогнеш.
41.
Юджиния гореше от гняв. Не говореше високо, но гласът й беше изпълнен с напрежение.
— Той не може да направи такова нещо, Сийвър.
— Разбира се, че може, — отвърна Сийвър също така тихо. — Той е Губернатор.
— Но не е абсолютен владетел. Аз имам граждански права и те включват свобода на движението.
— Ако Губернаторът реши да обяви извънредно положение, независимо дали то е всеобщо или се отнася само до един човек, гражданските права престават да важат. Това е в общи линии същността на Закона за пълномощията от двадесет и четвъртата година.
— Но това е подигравка с всичките ни закони и традиция от създаването на Ротор.
— Съгласен съм.
— И ако аз протестирам срещу това, Пит ще се окаже…
— Юджиния, моля те. Изслушай ме. Остави нещата така. Защо не останете тук, поне засега? Ще бъдете добре дошли.
— Какво говориш? Това е все едно да ме затворят без обвинения, без съд и присъда. Извънредното постановление ни принуждава да останем на Еритро за неопределен период от време.
— Моля те, подчини се без възражения. Така ще е най-добре.
— Какво ще му е по-доброто? — в гласа на Юджиния ясно прозвуча презрение.
— Дъщеря ти Марлейна силно желае да останете.
Юджиния го погледна учудено.
— Марлейна?
— Миналата седмица тя дойде при мен и ме помоли да накарам Пит да се разпореди вие да останете на Еритро.
Юджиния понечи да стане от стола си, изпълнена с възмущение.
— И ти я послуша?
Дженар енергично поклати глава.
— Не. Изслушай ме. Аз само уведомих Пит, че работата ти тук е привършила и че не знам дали според него трябва да се върнеш на Ротор с Марлейна или да останеш тук. Това беше едно напълно неутрално послание. Преди да го изпратя, аз го показах на Марлейна и тя го одобри. Тя каза, че ако му дам да избира, той ще ви задържи тук. И изглежда беше права.
Юджиния се облегна назад.
— Сийвър, наистина ли се ръководиш от съветите на едно петнадесет годишно момиче?
— Аз не мисля, че Марлейна е само едно петнадесет годишно момиче. Но би ли ми казала защо толкова много бързаш да се върнеш на Ротор?
— Работата ми…
— Нямаш работа. Ако Пит не те иска, няма да имаш работа. Дори да ти позволи да се върнеш, мястото ще е заето. От друга страна тук има апаратура с която вече си работила и която можеш да използваш. В края на краищата ти дойде тук за да направиш нещо, което не можеше да направиш на Ротор.
— Работата ми е без значение — съвсем нелогично извика Юджиния, изпадайки в противоречие. — Не разбираш ли че искам да се върна по същата причина, заради която той иска да остана. Той иска да унищожи Марлейна. Ако преди да тръгнем знаех за тази Епидемия на Еритро, никога нямаше да дойдем. Не мога да жертвам мозъка на Марлейна.
— Това е последното нещо което аз бих пожертвал, — каза Дженар. — По-скоро бих жертвал себе си.
— Но ще бъде много рисковано да останем тук.
— Марлейна не мисли така.
— Марлейна! Марлейна! Говориш сякаш е богиня. Какво разбира тя?
— Юджиния, изслушай ме. Нека поговорим разумно. Ако Марлейна наистина е в опасност, ще намеря начин да ви върна на Ротор. Но първо ме чуй. Марлейна не страда от мегаломания, съгласна ли си?
Юджиния трепереше. Чувствата й не бяха утихнали.
— Не разбираш какво говориш.
— Случва ли се да претендира за нереални способности, да говори нелепости?
— Разбира се, че не. Тя е много разумна… Защо ми задаваш такива въпроси? Знаеш, че няма никакви претенции, които…
— Които са неоснователни. Знам. Тя никога не изтъква своята проницателност. Обстоятелствата я накараха да я разкрие.
— Така е, но какво целиш с всичко това?
Дженар тихо продължи.
— Твърдяла ли е някога, че притежава необикновена интуиция? Изразявала ли е някога убеждение, че ще се случи или че няма да се случи нещо определено, само защото тя е убедена в това?
— Не никога. Тя се придържа към очевидното. Никога не прави крайни твърдения без основание.
— И все пак
Юджиния широко отвори очи и покри устата си с ръка. Тя простена и каза:
— В такъв случай… — и продължи да го гледа ужасено.
— Да, — каза Дженар с внезапна тревога.
— Не разбираш ли? Може да е хванала Епидемията. Личността й се променя. Умът й е поразен.
