— Разбира се, че можеш да им го покажеш. И те ще ти повярват, защото е истина. Лесно можем да бъдем надминати.
— Ти не слушаш ли какво ти говоря?
— Слушам, но ти пропускаш нещо. Позволи ми да ти влея малко здрав разум, особено след като ме нарече първокласен ловец на тайни.
— За какво говориш, Крайл?
— Този огромен скок от хиперпространствения метод до свръхсветлинния полет е огромен само, ако човек започне отначало, като теб. Колониите няма да започнат отначало. Наистина ли вярваш, че те не знаят нищо за нашия проект и за Хипер Сити? Мислиш ли, че аз и моите колеги от Земята сме единствените земни ловци на тайни в Слънчевата Система? Колониите също имат свои ловци, които работят не по-малко и не по-зле от нас. Например те знаят, че
— И какво от това?
— Нищо. Мислиш ли, че могат да проверят в компютъра си в какво област са твоите трудове и публикации? Мислиш ли, че не са ги прочели най-подробно и внимателно и че не са разбрали, че според теб свръхсветлинната скорост е теоретически възможна?
Уендел прехапа устни и каза.
— Ами…
— Да, помисли за това. Когато си излагала своята теория за свръхсветлинната скорост, това са били просто размишления и фактически беше единственият човек, който мислеше, че свръхсветлинният полет е възможен. Никой не ти вярваше. Но сега идваш на Земята и оставаш. Изведнъж изчезваш и не се връщаш на Аделия. Може да не знаят подробности около твоята работа, тъй като заради манията на Танаяма проектът е пазен в най-строга тайна. И все пак, самият факт, че изчезваш е красноречив и като се имат предвид публикациите ти няма място за съмнение за същността на работата ти. Град като Хипер Сити не може да се запази в пълна тайна. Невероятните суми, които се инвестират, сигурно не остават незабелязани. Така че всички Колонии търсят парченца, които да сглобят, за да получат някакво информация. И всичко до което се доберат ги насочва така, че да могат да напреднат много по-бързо от теб.
Уендел дълго мълча, а Фишър внимателно я наблюдаваше.
— Прав си, скъпи ловецо на тайни, — каза тя накрая. — Сгреших, като неразумно те мислех за свой любовник, не за съветник.
— Защо мислиш, че двете неща непременно се изключват взаимно? — попита Фишър.
— Въпреки че много добре знам, — продължи Уендел, — че в това имам и лична мотивация.
— Какво значение има това, — каза Фишър, — дори да е вярно, щом моята мотивация е свързана с твоята?
43.
Накрая пристигна делегация от конгресмени, включваща Игор Коропатски, новия Директор на Земните Служби за Разследване. Години наред той беше работил като служител в управлението, така че не беше напълно непознат на Теса.
Той беше спокоен човек с пригладена, оредяла сива коса, носът му беше доста голям, имаше двойна брадичка и приличаше на добряк, който се храни добре. Без съмнение беше умен, но не притежаваше почти болезнената напрегнатост на Танаяма. Това личеше от далече.
Разбира се, с него дойдоха членове на Конгреса, сякаш да покажат, че този приемник на поста е тяхна собственост и под техен контрол. Сигурно се надяваха, че това ще продължи да бъде така. Танаяма беше дълъг и горчив опит.
Никой не предложи да се спре проекта. Напротив, те смятаха, че той трябва ако е възможно да се ускори. Уендел предпазливо изтъкна вероятността Колониите да изпреварят Земята или скоро да я догонят, която беше посрещната без възражения, като нещо очевидно.
Коропатски, който беше в ролята на говорител и беше поел отговорността на проекта, каза:
— Д-р Уендел, няма да искам да ме водите на дълга и формална обиколка из Хипер Сити. Вече съм идвал тук и сега имам нужда от време, за да направя някои реорганизации в Управлението. Не искам това да звучи като неуважение към изтъкнатия ми предшественик, но при всяка смяна на човека, който заема такъв важен административен пост, се изискват много промени, особено когато мандатът на предшественика е бил толкова продължителен. По природа аз не съм човек, който държи на протокола, затова нека да поговорим свободно и неофициално. Ще ви задам няколко въпроса на които, надявам се ще ми отговорите така, че като човек, който има скромни познания в областта на нещата, да мога лесно да ви разбера.
Уендел кимна.
— Ще се постарая, г-н Директор.
— Така. Кога смятате, че ще бъде готов свръхсветлинния космически кораб?
— Г-н Директор, вие сигурно сам разбирате, че не мога да отговоря на този въпрос. Това изцяло зависи от това дали ще възникнат непредвидени трудности и злополуки.
— А в случай че възникнат само трудности и няма злополуки?
— В такъв случай, след като сме готови с научната част и ни остане само техническото изработване, ще имаме късмет, ако свършим работата си за три години.
— С други думи ще сте готови през 2236-та година.
— Със сигурност няма да е по-рано.
— Колко души ще може да носи корабът?
— Вероятно от пет до седем.
— И до къде ще може да пътува?
— До където пожелаем, г-н Директор. Това е предимството на свръхсветлинната скорост. Тъй като пътуваме през хиперпространството, където не важат обикновените закони на физиката, дори законът за запазване на енергията, за нас ще е все едно дали ще изминем хиляда светлинни години или само една.
Директорът неловко се размърда.
— Не съм физик, но трудно мога да си представя такава среда, в която няма ограничения. Няма ли неща които не могат да се направят?
— Има ограничения. За да се осъществи преминаването в хиперпространството и обратно е необходим вакуум и силата на притегляне трябва да е под определена граница. В процеса на работа несъмнено ще открием допълнителни ограничения, които сигурно ще можем да установим посредством пробни полети. Това може да ни забави допълнително.
— Когато завършите кораба, до къде ще бъде първият полет?
— Би било благоприятно първият полет да отиде най-много до Плутон, например, но това с право може да се определи като безсмислено губене на време. Когато разполагаме с техника, с която можем да стигнем звездите, изкушението да отидем до някоя от тях би било прекалено голямо.
— Например Звездата Съсед?
— Тя би била логична цел. Екс-директорът Танаяма искаше да отидем там, но аз съм длъжна да изтъкна, че има други звезди, които са много по-интересни. Сириус е само четири пъти по-далече, а там ще имаме възможност отблизо да наблюдаваме звезда бяло джудже.
— Д-р Уендел, според мен целта трябва да бъде Звездата Съсед, но не непременно по съображенията на Танаяма. Да предположим, че отидете до някоя друга звезда, която и да е тя — и се върнете. Как ще докажете, че наистина сте били близо до друга звезда?
Уендел го погледна изумена.
— Да докажем ли? Не Ви разбирам?
— Имам предвид как ще се противопоставите на обвиненията, че този предполагаем полет е бил фалшифициран?
