Немезида

— Не, не може да бъде, в нито един от случаите на заболяване не се е проявявал такъв ефект. Това не е Епидемията.

— Нейният мозък е различен от този на другите хора. Той може да се влияе по различен начин.

— Не, — каза отчаяно Дженар. — Не мога да повярвам, че е така. Не вярвам, че е така. Вярвам, че щом Марлейна е сигурна, че няма да се разболее, тя няма да се разболее и че това ще ни помогне да разрешим загадката на Епидемията.

Юджиния пребледня.

— Затова ли искаш да остане на Еритро, Сийвър? За да я използваш като средство срещу Епидемията?

— Не. Не искам да остане само за да я използвам. Тя иска да остане и може да бъде средство, независимо дали ние искаме това или не.

— И ти си съгласен да й позволиш да остане на Еритро само защото тя желае това. Само заради някакво нейно опърничаво желание, което не може да обясни и за което нито ти, нито аз можем да намерим разумно и понятно обяснение. Наистина ли смяташ, че трябва да я оставим тук само защото тя иска така? И се осмеляваш да ми кажеш това?

— В интерес на истината, изкушавам се да ти го кажа, — каза Дженар с усилие.

— Лесно ти е да се изкушаваш. Тя не е твое дете. Тя е мое дете. Тя е единственото…

— Знам — прекъсна я Дженар. — Тя е единственото нещо, което ти е останало от Крайл. Не ме гледай така. Знам, че не си го забравила. Разбирам чувствата ти.

Той изрече последните думи тихо и нежно и сякаш искаше да протегне ръка и да докосне наведената й глава.

— Но въпреки всичко, Юджиния, ако Марлейна наистина иска да излезе на Еритро мисля, че нищо няма да я спре. И е възможно, ако е напълно убедена, че Епидемията няма да навреди на мозъка й, това нейно отношение наистина да я предпази — непоклатимостта на нейния здрав разум и увереност може да се окаже неин умствен имунитет.

Юджиния рязко вдигна глава, очите й горяха.

— Говориш глупости и нямаш право да се влияеш от внезапния романтичен порив на едно дете. Тя ти е чужда. Ти не я обичаш.

— Тя не ми е чужда и аз я обичам. Нещо повече, аз й се възхищавам. Любовта не би могла да ми вдъхне това пълно доверие, което да ми позволи да рискувам, но възхищението ми го дава. Помисли върху това.

И те останаха така, вперили поглед един в друг.

ДвадесетДоказателство

42.

Катиморо Танаяма живя до края на определената му година с присъщата си упоритост и вече течеше следващата, когато дългата битка свърши. Когато настъпи краят, той напусна бойното поле без да продума и никой от присъстващите не разбра че е умрял, докато апаратурата не отбеляза неговата смърт.

Това събитие не вдигна много шум на Земята и изобщо не се чу на Колониите, тъй като Старецът винаги вършеше работата си далеч от обществото и с това беше още по-силен.

Само хората които работеха с него познаваха властта му и смъртта му донесе облекчение най-вече на онези, които най-много зависеха от неговата сила и политика.

Теса Уендел рано научи новината от специален канал, установен между нейната дирекция и Свят Сити. Въпреки че това се очакваше от месеци, тя беше потресена.

Какво щеше да стане сега? Кой щеше да дойде на мястото на Танаяма и какви промени щеше да направи? От много време мислеше по тези въпроси, но едва сега те започнаха да имат истинско значение. Очевидно, въпреки всичко, Уендел (а може би и всички останали) не беше очаквала, че Старецът ще умре.

Тя потърси утеха при Крайл Фишър. Уендел беше прекалено голям реалист, за да вярва че това, което задържа Фишър при нея е тялото й, което видимо застаряваше (след два месеца щеше да стане на петдесет години). Сега той беше на четиридесет и три и също беше отминал разцветът на неговата младост, но той беше мъж и това не личеше толкова. Във всеки случай нещо го задържаше и тя все още успяваше да го убеди че тя го задържа, особено когато го държеше в прегръдките си.

— Какво ще стане сега? — попита Уендел.

— Това се очакваше, Теса. Трябваше да се случи по-рано, — отвърна Фишър.

— Така е, но се случи сега. Този проект напредваше благодарение на неговата сляпа решителност. А сега какво ще стане?

— Докато беше жив, ти с нетърпение очакваше да умре. Сега се тревожиш. Но според мен няма за какво да се притесняваш. Проектът ще бъде продължен. Нещо толкова голямо има собствен живот и не може да бъде спряно.

— Опитвал ли се е някой да изчисли колко струва това, Крайл? Земните Служби за Разследване ще имат нов Директор и Земният Конгрес ще избере за поста някой, когото може да контролира. В близко бъдеще няма да има втори Танаяма, пред който всички ще треперят. Ще разгледат бюджета си и след като Танаяма вече няма да го крие с кокалестите си ръце, ще видят че са на червено и ще решат да го съкратят.

— Как могат да направят това? Вече са похарчили толкова много пари. Да не мислиш, че ще спрат, без да са оправдани хвърлените средства. Това би бил първият провал.

— Могат да обвинят Танаяма. Ще кажат, че е бил щур егоцентрик, воден от своята мания, което както знаем, е вярно до известна степен и сега те, които нямат никаква вина за това, могат да върнат разума на земята и да зарежат това начинание, което планетата не може да си позволи.

Фишър се усмихна.

— Теса, любов моя, твоята проницателност относно политическото мислене изглежда посредствена за първокласен гений в областта на хиперпространствените науки. На теория и пред обществеността Директорът на Управлението е служебно лице с ограничена власт, който по общо мнение е под прекия контрол на Генералния Председател и Земния Конгрес. Тези, които се предполага могъщи хора, които се избират от обществото, не могат да кажат, че са били управлявани от Танаяма и че пред него са треперили от страх и не са смеели дори да дишат без негово позволение. Така ще се разбере, че са страхливци и неспособни слабаци, и те ще рискуват постовете си при следващите избори. Те няма да спрат проекта. Само ще направят някои козметични промени.

— От къде знаеш, че ще стане така? — промълви Уендел.

— Години наред наблюдавам чиновничеството, Теса. Освен това спирането на проекта би насърчило Колониите да го извършат преди нас — и да ни оставят тук както направи Ротор.

— Така ли? И как ще стане това?

— След като познават хиперпространствения метод, не мислиш ли, че е неизбежно да реализират свръхсветлинен полет?

Уендел го изгледа с ирония.

— Крайл, любов моя, твоята проницателност относно хиперпространствените науки изглежда да е посредствена за първокласен ловец на тайни. Това ли е мнението ти за моята работа? Че е неизбежно следствие от хиперпространствения метод? Не си ли разбрал, че хиперпространствения метод е естествено следствие от релативистичното мислене? Той все още не позволява движение със скорост по-голяма от тази на светлината. За да стигнат от тук до свръхсветлинната скорост се изисква истински скок в начина на мислене и в практиката. Той не идва естествено и аз съм обяснявала това на разни хора от правителството. Те бяха недоволни от бавната работа и високата цена и аз трябваше да им разясня трудностите. Сега ще си спомнят за това и няма да ги е страх да ни спрат на този етап. Не мога да ги убедя да продължим, като изведнъж им кажа, че Колониите може да ги надминат.

Фишър поклати глава.