— Това е някакъв стереотип и той не се отнася за всички учени.
— Убеден съм, че и те разбират това, така че вероятно те държат под постоянен надзор. Вероятно основна част от работата на някои от сътрудниците ти е постоянно да следят действията ти и да ги докладват на правителството.
— Надявам се, нямаш предвид себе си.
— Признай си, че си допускала възможността, че съм с теб единствено в ролята на ловец на тайни.
— Минавало ми е през ум, понякога.
— Но не е така. Предполагам, че съм прекалено близо до теб, за да ми имат доверие. Всъщност съм сигурен, че и моите действия се доказват и се преценяват внимателно. Докато те радвам…
— Ти си безчувствен човек, Крайл. Как можеш да се шегуваш с такова нещо?
— Не се шегувам. Опитвам се да гледам реално на нещата. Ако някой ден ти омръзна, аз ще изгубя своята функция. Нещастната Теса може да се окаже непродуктивна, така че ще ме отделят от теб и ще освободят мястото за моя приемник. В края на краищата те се интересуват от това ти да си доволна много повече отколкото аз съм доволен и признавам, че това е естествено. Виждаш ли реализма ми?
Уендел внезапно се пресегна и погали Крайл по бузата.
— Не се тревожи. Мисля, че вече прекалено много свикнах с теб, за да ме отегчиш. В буйната си младост лесно се отегчавах от мъжете си и ги захвърлях, но сега…
— Нужно ти е голямо усилие, така ли?
— Ако искаш, приеми, че е така. В крайна сметка може да те обичам — по свой начин.
— Разбирам те. Хладнокръвната любов носи успокоение. Но не мисля че сега е моментът да го доказваме. Първо ще трябва да ми разкажеш разговора си с Коропатски и да се освободиш от отровното усещане предизвикано от обидата.
— Някой ден ще ми мине. Но има още нещо. Преди малко ти казах че Земляните нямат усет за космическото пространство.
— Да, спомням си.
— Ето ти един пример. Коропатски изобщо няма усет за самите размери на пространството. Той ми каза да отидем до Звездата Съсед и да намерим Ротор. И как ще стане това? Често се случва да забележим някакъв астероид и да го изгубим преди да успеем да изчислим орбитата му. Знаеш ли колко време е необходимо, за да го открием отново дори с помощта на всичките си съвременни уреди и апаратура? Понякога са необходими години. Космосът е огромно, дори когато става дума само за пространство около звезди, а Ротор е малък.
— Така е, но ние търсим един астероид между стотици астероиди. А Ротор ще бъде единствения по рода си обект близо до Звездата Съсед.
— Откъде знаеш? Дори Звездата Съсед да няма планетна система във познатия ни вид, е напълно вероятно около нея да обикалят тела от един или друг произход.
— Но те ще са мъртви като нашите мъртви астероиди. А Ротор ще бъде действаща Колония, той ще излъчва различни видове вълни и те ще се забележат много лесно.
— Ако Ротор е действаща Колония. Ако не е? Тогава той ще е просто един астероид и ще бъде много трудно да го открием. Дори може да не успеем да го открием за времето, с което разполагаме.
По лицето на Фишър неволно се изписа отчаяние.
Уендел въздъхна и се приближи до него като го прегърна през раменете.
— О, Боже,
Фишър отвърна със сподавен глас:
— Знам. Но
— Може да са оцелели — каза Уендел с престорена веселост, — а ако е така, толкова по-добре за нас. Както каза ти, в такъв случай лесно ще ги открием по излъчваните от тях вълни. И още нещо…
— Да?
— Коропатски иска да му донесем нещо, което ще докаже, че сме срещнали Ротор, защото смята, че това ще е най-доброто доказателство, че наистина сме били в космоса и сме се върнали, изминавайки няколко светлинни години за не повече от няколко месеца. Но… Какво точно можем да донесем, за да те убедим? Какво ще стане, ако намерим само някакви парчета метал и бетон, които се носят из пространството? Те няма да свършат работа. Не можем да донесем парче метал, на което не е отбелязано че е от Ротор, защото ще кажат, че сме го взели със себе си от Земята. Дори да намерим нещо, което е характерно за Ротор — предмет, който да се намери само на Колонията, могат да решат, че е фалшификат.
Ако обаче Ротор е жива, действаща Колония, може би ще успеем да убедим някой роторианец да дойде с нас. Човек от Ротор ще може да бъде идентифициран като такъв. Дори може да има хора на други Колонии или на Земята, които да познават този роторианец, когото ще доведем. Коропатски ми намекна да постъпим така. Той каза, че когато Колумб се завърнал от първото си пътешествие довел със себе си хора от местното население на Америка.
Разбира се, — Уендел въздъхна дълбоко — има ограничения в броя на хората и предметите, които можем да вземем със себе си. Някой ден може да построим космически кораби големи колкото Колония, но първият ще бъде малък и дори примитивен според съвременните стандарти. Ще можем да вземем само един роторианец, повече не позволяват възможностите, така че ще трябва да изберем най-подходящия.
— Дъщеря ми Марлейна — каза Фишър.
— Тя може да не иска да дойде. Ще можем да вземем само човек, който иска да тръгне с нас. Не може да не намерим поне един такъв човек, измежду хилядите, а може и повече, но ако тя не иска да дойде…
— Марлейна ще поиска да дойде. Само ми позволи да поговоря с нея. Все някак ще успея да я склоня.
— Майка й може да не се съгласи.
— Ще намеря начин да я убедя, — упорстваше Фишър. — Все някак ще успея.
Уендел отново въздъхна.
— Не трябва да мислиш за това, Крайл. Не разбираш ли, че не можем да вземем дъщеря ти, дори да иска да дойде?
— Защо не?
— Когато е заминала от тук, тя е била на една година. Тя няма спомен за Слънчевата Система. Никой тук не би могъл да я познае. Малко вероятно е някъде в системата да съществуват документи в които тя фигурира и които могат да се проверят независимо. Не, ще трябва да вземем човек, който е най-малко на средна възраст и е посещавал други Колонии или още по-добре — който е идвал на Земята.
Тя млъкна и после напрегнато изрече:
— Жена ти може да е подходяща. Нали си ми казвал, че известно време е учила на Земята? Тук ще фигурира в архивите и ще може да бъде идентифицирана. Въпреки че, откровено казано, предпочитам да взема някой друг.
Фишър мълчеше. Уендел каза почти плахо:
— Съжалявам, Крайл. Не ми се иска да е така.
— Само да е жива моята Марлейна. Ще видим какво може да се направи — каза Фишър с горчивина.
Двадесет и едно
Мозъчно сканиране
45.
— Съжалявам, — каза Сийвър Дженар, като гледаше надолу към майката и дъщерята с изражение, което само по себе си молеше за извинение. — Казах на Марлейна, че тази работа няма да ми отнеме много време, но почти веднага след това се получи нещо като миникриза в електроснабдяването ни и това наложи отлагането на нашата конференция. Кризата обаче премина и, сега като помисля, не беше кой знае какво.
