Немезида

Прощавате ли ми?

— Разбира се, Сийвър, — каза Юджиния Инсиня. Личеше, че е неспокойна. — Не бих казала обаче, че трите дни бяха леки. Имам чувството, че с всеки изминал час от престоя ни тук опасността за Марлейна се увеличава.

— Мен изобщо не ме е страх от Еритро, чичо Сийвър, — каза Марлейна.

Инсиня каза:

— Аз пък не мисля, че Пит може да ни навреди на Ротор. Той знае това, иначе нямаше да ни изпрати тук.

— А аз ще се опитам да вляза в ролята на честния посредник и да удовлетворя и двете, — каза Дженар. — Независимо какво може или не може да направи Пит открито, има много неща, които може да направи косвено, така че е опасно, Юджиния, заради страха си от Еритро, да подценяваш решителността и изобретателността на Пит. Първо на първо, ако се върнете на Ротор, това ще бъде в разрез с неговото извънредно постановление и той може да те хвърли в затвора или да те заточи на Нови Ротор, или дори да те върне обратно тук.

Що се отнася до Еритро, ние също не трябва да подценяваме опасността от Епидемията, въпреки че изглежда е изчезнала в първоначалната си опасна форма. Аз не искам да рискувам Марлейна също толкова, колкото и ти, Юджиния.

Марлейна изпъшка с досада:

— Няма никакъв риск.

— Сийвър, не смятам, че трябва да продължаваме да водим този разговор за Марлейна в нейно присъствие, — каза Инсиня.

— Напротив. Аз искам да го проведем в нейно присъствие. Подозирам, че тя знае какво трябва да направи по-добре и от двама ни. Тя отговаря за своето съзнание и нашата работа е да й се месим колкото е възможно по-малко.

Инсиня простена, но Дженар продължи сурово:

— Искам Марлейна да участвува в този разговор, защото се нуждая от нейното сътрудничество. Искам да чуя мнението й.

— Но ти знаеш мнението й, — каза Инсиня. — Тя иска да излезе на Еритро и ти казваш, че трябва да й разрешим да направи това, което иска, защото притежавала някакви магически способности.

— Не е ставало дума нито за магически способности, нито за това просто да я пуснем да излезе. Искам да предложа да експериментираме като вземем съответните предпазни мерки.

— Какво имаш предвид?

— На първо време искам да й се направи мозъчно сканиране. — Той се обърна към Марлейна. — Разбираш ли, че това е необходимо, Марлейна? Имаш ли някакви възражения?

Марлейна леко се намръщи.

— Правили са ми мозъчно сканиране. На всекиго са правили. Без това не ти разрешават да започнеш училище. Всеки път, когато си правиш пълен медицински преглед…

— Знам, — нежно каза Дженар. — Не съм пропилял последните три дена напразно. Тук имам, — и той сложи ръка върху куп компютърни разпечатки в левия край на бюрото си, — извадени на компютър всички мозъчни изследвания, които са ти правени.

— Има нещо, което премълчаваш, чичо Сийвър, — спокойно отбеляза Марлейна.

— А, — каза Инсиня триумфално, — какво крие, Марлейна?

— Малко се тревожи за мен. Не вярва напълно на чувството ми, че съм в безопасност. Неуверен е.

— Как е възможно това, Марлейна? — попита Дженар. — Аз съм напълно сигурен в твоята безопасност.

— Мисля, че това е била причината да изчакаш три дни, чичо Сийвър, — каза Марлейна, сякаш тази мисъл й хрумваше за пръв път. — Внушавал си си, че си уверен, за да не мога да видя твоята неувереност. Но не успя. Въпреки това я виждам.

— Ако това личи, Марлейна, то е, защото те ценя толкова много, че не бих понесъл и най-малкия риск, — каза Дженар.

Инсиня се ядоса:

— Ако намираш и най-малкия риск за непоносим, как смяташ, че се чувствувам аз като майка? Значи в своята неувереност, ти се сдобиваш с резултатите от мозъчните сканирания на Марлейна, като нарушаваш правото й на медицинска тайна.

— Трябваше да разбира нещо. И успях. Те са непълни.

— В какъв смисъл непълни?

— В ранните дни на Купола, когато Епидемията нанасяше удар след удар, една от задачите ни беше да създадем по-съвършен мозъчен скенер и по-добра компютърна програма, която да разчита данните. Те не бяха приети на Ротор. Силното желание на Пит да запази Епидемията в тайна, го накара да се противопостави на идеята на Ротор да се появи усъвършенствуван мозъчен скенер. Това можеше да предизвика неудобни въпроси и слухове. Нелепо, според моите разбирания, но по този въпрос, както и по много други, Пит постигна своето. Следователно, Марлейна, никога не ти е правено подходящо мозъчно изследване и аз искам то да ти бъде направено на нашия апарат.

Марлейна се отдръпна.

— Не!

По лицето на Инсиня пробягна надежда.

— Защо не, Марлейна?

— Защото, когато чичо Сийвър каза това, той изведнъж стана много по-неуверен.

— Не, това не е… — Дженар замълча, вдигна ръце и ги отпусна безпомощно. — Защо ли си правя труда? Марлейна, скъпа, ако видът ми изведнъж стана загрижен, то е, защото ни е нужно възможно най- подробно мозъчно изследване, което да послужи като мерило за психическото ти състояние. По-късно, ако излезеш на Еритро и в резултат на това претърпиш и най-малката психическа деформация, тя може да бъде отчетена от мозъчния скенер, дори и никой да не я забелязва като те гледа или разговаря с теб. В момента, в който споменавам подробното мозъчно сканиране, допускам възможността да бъде регистрирано иначе неуловимо психическо изменение — и самата мисъл за това автоматично събужда у мен безпокойство. Ето какво долавяш ти. Хайде, Марлейна, колко неувереност долавяш? Какво количество?

— Не е много, но я има, — отговори Марлейна. — Проблемът е в това, че мога да видя само, че си неуверен. Не мога да кажа защо. Може би това специално мозъчно изследване е опасно.

— Как може да е опасно? Скенерът е използуван толкова… Марлейна, ти знаеш, че Еритро няма да ти навреди. Не си ли сигурна, че и мозъчното сканиране няма да ти навреди?

— Не.

— А сигурна ли си, че ще ти навреди?

След кратка пауза Марлейна неохотно отговори:

— Не.

— Но как можеш да бъдеш сигурна за Еритро, а за мозъчното сканиране — не?

— Не знам. Само знам, че Еритро няма да ми стори нищо лошо, но не знам дали това изследване ще ми навреди или няма да ми навреди.

По лицето на Дженар се изписа усмивка. Не беше необходимо човек да има необикновени способности, за да види, че той изпитва невероятно облекчение.

— Защо те радва това, чичо Сийвър, — попита Марлейна.

— Защото, ако интуицията беше твоя измислица — дали, за да си придаваш важност или от някаква романтична представа, или в резултат на самовнушение — ти щеше да я използуваш за всяко нещо. А ти не правиш така. Ти подбираш. Някой неща знаеш, други — не. Това ме прави много по-склонен да ти вярвам, когато твърдиш, че си сигурна, че Еритро няма да ти навреди и вече ни най-малко не се съмнявам, че мозъчното сканиране няма да покаже нищо обезпокоително.

Марлейна се обърна към майка си:

— Прав е, мамо. Той се чувствува много по-добре, затова и аз се чувствувам много по-добре. Толкова е