— Фалшифициран! — Уендел гневно се изправи на крака. — Вие ме обиждате.
Гласът на Коропатски изведнъж стана властен.
— Седнете, д-р Уендел. Никой в нищо не Ви обвинява. Опитвам се да предвидя една ситуация и да намеря изход от нея. Човечеството отиде в космоса преди почти три века. Този период от историята не е напълно забравен, а в моята част от планетата си го спомнят особено добре. Когато първите спътници били изстреляни в онези мрачни дни, когато хората живеели само на Земята, много хора твърдели, че цялата информация е фалшифицирана. Първите снимки на обратната страна на Луната били обявени за фалшификация. Дори първите снимки на Земята направени от Космоса били обявени за фалшификация от хора, които вярвали, че Земята е плоска. Сега, ако Земята обяви, че притежава свръхсветлинен полет, можем да се сблъскаме с подобни неприятности.
— Но защо, г-н Директор? Защо изобщо някой ще мисли, че лъжем за такова нещо?
— Скъпа д-р Уендел, вие сте наивна. Вече повече от три века Алберт Айнщайн е полубогът, който откри космологията. Поколение след поколение хората свикнаха с концепцията за това, че скоростта на светлината е абсолютната граница. Те няма лесно да се откажат от нея. Дори принципът на причинно- следствената връзка, който за всеки е най-основният принцип, ще бъде нарушен. Това е едната страна.
Другата, д-р Уендел, е, че Колониите могат да използуват политически този факт и да убеждават своите народи, като и Земляните, че лъжем. Това ще ги обърка, ще ги въвлече в спорове, ще ни изгуби време и ще им даде по-голяма възможност да ни догонят. Затова ви питам: съществува ли такова просто доказателство за това, че където и да отидете, ще използувате свръхсветлинна скорост?
Уендел отговори с леден глас.
— Г-н Директор, когато се върнем, учените ще могат да огледат кораба. Ще разясним похватите, които сме използвали…
— Не, не, не. Моля Ви, не продължавайте. Това би уверило само специалисти с вашите познания.
— В такъв случай, когато се върнем, ще носим снимки на небето и по-близките звезди ще са разположени малко по-различно една спрямо друга. От промяната в тяхното относително разположение ще може да се изчисли точно къде сме били.
— Това също ще бъде само за учените. Напълно неубедително за обикновените хора.
— Ще имаме снимки на звездата която посетим в близък план. Тя по всичко ще се различава от нашето Слънце.
— Но такива неща се правят във всяка обикновена програма на холовизията в която се разказва за междузвездни пътешествия. Това са блудкави версии на научната фантастика. Също като сериала „Капитан Галактика“.
— В такъв случай, не знам друг начин — каза Уендел през зъби. — Ако не искат да повярват, хората няма да повярват. Това е ваш проблем. Аз съм просто един учен.
— Хайде докторе. Моля, запазете спокойствие. Когато преди седем века и половина Колумб се завърнал от първото си пътешествие през океана, никой не го обвинил във фалшификация. Защо? Защото със себе си возел местни жители от новите брегове, които е стигнал.
— Много добре, но вероятността да намериш планети на които има живот и да донесеш такива екземпляри е много малка.
— Може и да не е. Знаете че Ротор е открил Звездата Съсед с помощта на Космическата Сонда и е напуснал Слънчевата Система скоро след това. Възможно е, след като не са се върнали, да са стигнали до Звездата Съсед и да са останали там и все още да са там.
— Така мислеше Директор Танаяма. Но с помощта на хиперпространствения метод те са пътували над две години. Възможно е да не са успели в следствие на злополука, непълни познания или проблеми от психологически характер. Това също може да обясни факта, че не се върнаха.
— И все пак — с тиха твърдост каза Коропатски, — може да са успели.
— Дори да са стигнали до там, те сигурно са преминали в орбита около звездата, тъй като е сигурно, че там няма обитаема планета. При такава изолация, психическото напрежение, което не ги е спряло по време на пътуването, може да ги спре след като стигнат и има вероятност една мъртва Колония завинаги да обикаля в орбита около Звездата Съсед.
— Значи разбирате, че това трябва да бъде вашата цел, защото щом стигнете, вие ще намерите Ротор, независимо дали е жив или мъртъв. И в двата случая трябва да донесете нещо типично Роторианско и тогава всички ще повярват, че наистина сте били до звездите и сте се върнали. — Той широко се усмихна. — Дори
И след вечерята, на която не бяха повдигнати въпроси от технически характер, Коропатски каза на Уендел с хладна дружелюбност.
— Не забравяйте, че имате само три години. В най-добрия случай.
44.
— Значи моята блестяща тактика не влезе в употреба — каза Фишър със съжаление.
— Не. И без заплахата от това да ни изпреварят те бяха твърди, че трябва да продължим. Единственото нещо, което ги тревожеше, нещо което никога не тревожеше Танаяма, беше това да се докаже, че няма фалшификация. Предполагам, че Танаяма е искал единствено да унищожи Ротор. При положение че това стане, за него е било без значение дали светът ще ни обвинява във фалшификация или не.
— Никой нямаше да го направи.
— Пълна противоположност на Танаяма. Изглежда мекушав, сякаш се извинява, но имам чувството че Земният Конгрес ще има същите трудности с него както с Танаяма. Просто трябва да навлезе в работата си.
— От това което ми разказа за вашия разговор, ми се вижда по-разумен от Танаяма.
— Да, но този намек за фалшификацията все още ме ядосва. Представи си как може да му мине през ум, че може да се фалшифицира космически полет? Това сигурно се дължи на липсата на усет за космическото пространство у Земляните. Пълната липса. Защото вие живеете на една безкрайна планета и никога не я напускате, освен в много редки случаи.
Фишър се усмихна.
— Аз съм един от редките случаи които са я напускали. И то често. А ти си Заселник. Така че и двамата сме освободени от чувство за обвързаност с планетата.
— Така е. — Отвърна Уендел като го погледна косо. — Понякога си мисля, че си забравил че съм Заселник.
— Никога не съм го забравял, повярвай ми. Не си повтарям „Теса е Заселник!“, но винаги помня това.
— Дали някой освен теб също го помни? — тя описа кръг с ръка сякаш включваше неопределеното пространство около тях. — Това е Хипер Сити, който е охраняван невероятно строго и защо? Срещу Колониите. Същественото нещо е да използваме свръхсветлинния полет в практически полет преди Колониите да успеят да започнат работа. А кой ръководи проекта? Един Заселник.
— За първи път ли се сещаш за това, откакто работиш върху проекта?
— Не, понякога си мисля. Просто не мога да разбера. Не ги ли е страх да ми се доверят?
Фишър се засмя.
— Не. Ти си учен.
— И какво то това?
— Учените са наемници, които не са обвързани с което и да е общество. Ако човек възложи на един учен интересен проблем и му осигури парите, апаратурата и помощта, която му е необходима, за да се заеме с него, този учен няма да се интересува от къде идва тази помощ. Бъди откровена — не те интересува нито Земята, нито Аделия, нито Колониите като цяло, нито дори човечеството. Единственото нещо което те интересува е да довършиш работата си над свръхсветлинен полет и не си обвързана с нищо друго.
Уендел надменно каза:
