триизмерно на екрана.
— Капитане — каза колебливо. — Тук обсъждаме нещо. Дали може да се консултираме с вас?
— Да няма нещо с полета?
— Не, Капитане. Спорим за стратегията.
— Разбирам. Добре. Не е нужно да идвате тук. Аз ще дойда в контролната зала.
Теса изключи предавателя.
Фишър промълви:
— Бланковиц рядко изглежда толкова сериозна. Според теб какво ги притеснява?
— Вместо да размишляваш, ще отида да разбера. — И направи знак на Фишър да я последва.
77.
Тримата бяха в контролната зала и внимателно седяха на столове на земята, въпреки че в момента гравитацията беше нулева. Със същия успех можеха да седят всеки на различна стена, но това щеше да ги отвлича от сериозната ситуация и освен това щеше да е неуважение към Капитана. Съществуваше отдавна развита система на етикет по отношение на нулевата гравитация.
Теса Уендел не обичаше нулевата гравитация и ако поискаше да се възползва от привилегиите си на Капитан, можеше да настоява корабът да е в постоянна ротация, за да се създаде центробежен ефект, който
Въпреки това, да настоява за такова нещо би представлявало неуважение към човека зад компютъра. Също, според етикета, Теса Уендел зае мястото си и Крайл Фишър забеляза и вътрешно се усмихна, че тя залитна леко. Въпреки Колониалният си произход тя явно така и не се бе окопитила в Космоса. Самият той (още една вътрешна усмивка — този път на задоволство), въпреки че беше землянин, се движеше при нулева гравитация сякаш беше роден за това.
Шао-Ли Уу пое дълбоко дъх. Той имаше широко лице, което би отивало на нисък човек, но когато се изправеше, беше над среден ръст. Косата му беше тъмна и съвсем права, а очите — много тесни.
— Капитане — каза тихо той.
— Какво има, Шао-Ли Уу? Ако ми кажеш, че е възникнал проблем в програмирането, може да се поддам на изкушението да те удуша.
— Няма проблем, Капитане. Никакъв проблем. Всъщност има такава липса на проблеми, че ми се струва, че приключихме и трябва да се връщаме на Земята. Бих искал да предложа това.
— На Земята? — Уендел каза това след кратка пауза, по време на която беше погледнала изненадано. — Защо? Все още не сме изпълнили задачата си.
— Мисля, че сме, Капитане, — отвърна Шао-Ли Уу и лицето му стана безизразно. — Ние просто не знаехме каква е задачата ни. Разработихме практическа система на свръхсветлинния полет, с която не разполагахме при тръгването си от Земята.
— Знам, но какво от това?
— И нямаме никаква връзка със Земята. Ако сега продължим към Звездата Съсед и ако нещо се случи с нас, ако нещо се обърка, Земята няма да притежава практически свръхсветлинен полет и не се знае докога. Това може да окаже сериозно влияние върху евакуирането на Земята с приближаването на Звездата Съсед. Мисля, че е важно да се върнем и да обясним това, което открихме.
— Разбирам — каза мрачно Уендел — а ти, Джарлоу, ти какво мислиш по въпроса?
Хенри Джарлоу беше висок, рус и суров мъж. В лицето му имаше нещо меланхолично, което даваше напълно погрешна представа за характера му, а дългите пръсти на ръцете му (в които не личеше особен финес) вършеха чудеса, когато работеха по вътрешността на някой компютър или който и да е от уредите на борда на кораба.
— Аз намирам, че в думите на Шао-Ли Уу има някаква логика. Ако разполагахме със свръхсветлинни средства за комуникация, можехме да предадем информацията на Земята и да продължим. Какво ще стане с нас след това би имало значение само за нас самите. В сегашното положение не можем да пренебрегнем гравитационните корекции.
— А ти, Бланковиц? — попита тихо Уендел.
Мери Бланковиц се размърда притеснено. Тя беше дребна млада жена и дългата й тъмна коса беше подстригана на бретон, който падаше на черта точно над веждите й. По това, по крехката си структура и резките, нервни движения, тя приличаше на миниатюрна Клеопатра.
— Не съм съвсем сигурна, — каза тя — Нямам много определено мнение за това, но мъжете сякаш ме убедиха. Не смятате ли, че е важно да предадем тази информация на Земята? По време на това пътуване открихме съдбоносни ефекти и се нуждаем от повече и по-добри кораби с компютри, програмирани като е взета предвид гравитационната корекция. Ще можем да покрием разстоянието между Слънчевата система и Звездата Съсед при по-голяма гравитационна сила, така че при тръгването ще се намираме по-близо до Слънцето и ще пристигнем по-близо до Звездата Съсед, без да се налага да плаваме из пространството със седмици в началото и в края на пътуването. Струва ми се, че Земята трябва да научи за това.
— Ясно — каза Уендел — цялата работа изглежда е в това дали няма да е по-добре да отнесем на Земята информацията за гравитационната корекция веднага. Шао-Ли Уу, това наистина ли е толкова важно, колкото го представяш? Идеята за тази корекция не ти дойде тук, на кораба. Струва ми се, че ти я обсъди с мен преди месеци. — Тя помисли малко. — Преди почти година.
— Това не беше точно обсъждане, Капитане. Доколкото си спомням, вие бяхте нетърпелива и не ме изслушахте внимателно.
— Да, признах си, че това беше грешка. Но ти си записал всичко това. Аз ти казах да изработиш официален доклад, за да мога да го прегледам, когато имам време.
Тя вдигна ръка.
— Знам, че така и не намерих време да го прочета и дори не си спомням дали го получих, но предполагам Шао-Ли Уу, че ти — какъвто си — си изготвил доклада доста подробно, като си включил всички необходими обяснения и изчисления. Не е ли така, Шао-Ли Уу? Този доклад не е ли в архива?
Шао-Ли Уу сякаш стисна устни, но тонът му остана непроменен.
— Да, но това беше само едно предположение и предполагам, че никой няма да му обърне повече внимание, отколкото вие му обърнахте, Капитане.
— Защо не? Не всички са толкова глупави като мен, Шао-Ли Уу.
— Дори и да му обърнат внимание, той пак не е нищо повече от едно предположение. Когато се върнем, ще можем да представим доказателства.
— Щом съществува предположението, все някой ще намери доказателствата. Знаеш как става в науката.
— Все
— Сега вече причината за твоята тревога ни стана ясна, Шао-Ли Уу. Ти не се притесняваш, че Земята няма да се сдобие с практическия метод на свръхсветлинния полет. Притесняваш се, че това ще стане, но заслугата няма да е твоя. Не е ли така?
— В това няма нищо лошо, Капитане. Един учен има пълното право да е загрижен за своя авторитет.
Уендел видимо се раздразни.
— Забрави ли, че аз съм Капитан на този кораб и аз вземам решенията?
— Не съм забравил — отвърна Шао-Ли Уу — но това не е плавателен съд от 18 век. Всички ние сме преди всичко учени и трябва да взимаме решения по демократичен начин. Ако мнозинството е за връщане…
— Чакайте! — каза рязко Фишър — имате ли нещо против и аз да кажа нещо преди да продължите? Аз единствен не съм се изказал и ако ще бъдем демократични, бих желал на свой ред да взема думата. Може ли, Капитане?
— Давай — каза Уендел като свиваше и разтваряше дясната си длан сякаш копнееше да хване някого
