изчислено, че ще имаме достатъчно за повече от двадесет милиона. Зависимостта между съзнанието и материята бяхме изучили още преди да напуснем повърхността, а откакто дойдохме в пещерите така се усъвършенствувахме, че изцяло напуснахме материята. Ние сме същества от чисто съзнание и енергия, които никога не умират и повече не се раждат. Аз съм тук с вас, но тъй като не можете да чувствувате съзнание, вие не ме възприемате другояче, освен чрез вашето съзнание.
— Но навярно хора като вас могат да завладеят цялата Вселена.
— Страхувате се, че ще спорим за Вселената с бедни материални създания като вас ли? Че ще водим борба за място сред звездите? Това е глупаво. Цялата Вселена е тук, с нас.
Дейвид мълчеше. Той бавно постави ръка на главата си. Имаше чувството, че много фини пипала нежно докосват съзнанието му. Случваше му се за пръв път и той се сви от интимността на жеста.
— Извинявайте отново — продължи женският глас. — От съзнанието ви разбирам, че вашите другари създания са в голяма опасност. Вие подозирате, че причината сме може би ние, но уверявам ви. Създание, че това не е така. — Каза го така простичко, че Дейвид не можеше да не повярва.
— Вашият другар — рече той — каза, че химическият състав на моята тъкан е съвсем различен от този на всяко марсианско същество. Мога ли да попитам в какво се състои разликата?
— Вашата тъкан е съставена от един азотен материал.
— Протеин — поясни Дейвид.
— Не разбирам тази дума.
— А вашата тъкан от какво е съставена?
— От ……… ……… ………. На практика в нея изобщо липсва азот.
— Тогава вие не можете да ми предложите храна.
— Страхувам се, че не. ………… казва, че всяка органична материя на нашата планета би била силно отровна за вас. Ние бихме могли да произведем прости съединения, подходящи за вашата форма на живот, с които ще можете да се храните, но сложното азотно вещество, което образува по-голямата част от вашата тъкан, ще създадем едва след дълго изучаване. Гладно ли сте, Създание?
Не можеше да има никакво съмнение относно симпатията и загрижеността в мислите й, (Дейвид продължаваше упорито да си го представя като глас).
— Засега имам своя собствена храна — отвърна Дейвид.
— Неприятно ми е да мисля за вас просто като за едно създание — каза женският глас. — Как се казвате? — После, сякаш се страхуваше, че може да не бъде разбран, поясни — Как ви разпознават вашите другари създания?
— Наричат ме Дейвид Стар4.
— Не разбирам нищо друго освен това, че се споменава за слънцата във Вселената. Не ви ли наричат така, защото сте пътешественик в Космоса?
— Не. Много хора от моята раса пътуват в Космоса. Стар в случая няма никакво значение. Това е просто звук, по който ме отличават. Вашите имена също са просто звуци. Поне не предизвикват картина. Аз не мога да ги разбера.
— Колко жалко. Вие би трябвало да имате име, което да отразява странствуванията ви в Космоса; начинът, по който бродите от единия край на Вселената до другия. Струва ми се, че най би ви подхождало да ви наричат „Космически скитник“.
И стана така, че от устата на съществото, което не виждаше и никога нямаше да види, Дейвид Стар за пръв път чу името, под което щеше да стане известен в цялата Галактика.
11. БУРЯТА
Сега един по-дълбок и по-бавен глас се оформи в съзнанието на Дейвид.
— Аз ви поздравявам. Създание — каза тържествено той. — ……… ти даде едно добро име.
— Аз се оттеглям, ……… ……… — каза женският глас.
От загубването на лекото докосване до съзнанието си Дейвид безпогрешно разбра, че съществото с женския глас не беше повече в мисловен контакт с него. Той уморено се обърна, борейки се отново с илюзията, че тези гласове идват от определена посока и откривайки как неопитното му съзнание все още се опитва да интерпретира по старите, неподходящи начини нещо, с което никога преди не е влизало в контакт. Гласът, разбира се, не идваше от никаква посока. Той беше в неговото съзнание.
Създанието с дълбокия глас разбра затруднението му.
— Вие сте объркан от неспособността на сетивата ви да ме открият, а аз не желая да бъдете объркан — каза то. — Бих могъл да приема външната физическа обвивка на същество като вас, но това би било бедна и невъзвишена измама. Обяснението достатъчно ли е?
Дейвид Стар наблюдаваше блещукането, появило се във въздуха пред него. Това беше ивица мека синьозелена светлина, дълга около седем фута и широка един фут.
— Съвсем достатъчно — отвърна тихо Дейвид.
— Добре. А сега нека ви обясня кой съм аз — продължи дълбокият глас. — Аз съм управителят на ……… ………. Съобщението за залавянето на жив екземпляр от новия живот на повърхността естествено стигна и до мен. Ще изследвам съзнанието ви.
Службата на новото същество беше за Дейвид само смесица от звуци, но той бе доловил чувството за важност и отговорност, което ги съпровождаше.
— Бих предпочел да останете извън съзнанието ми — каза твърдо Дейвид.
— Скромността ви е напълно разбираема и похвална — рече дълбокият глас, — но моето изследване ще бъде ограничено само по повърхността му. Ще избягваме най-добросъвестно всяко проникване под нея.
Дейвид напрегна безполезно мускулите си. Дълги минути нямаше нищо. От това ново и по-опитно изследване отсъстваше дори лекото илюзорно докосване на неговото съзнание, когато го опипваше съществото с женския глас. И все пак той усети как отделенията на съзнанието му бяха деликатно отваряни и затваряни.
— Благодаря ви — рече дълбокият глас. — Съвсем скоро ще ви освободят и върнат на повърхността.
— Какво намерихте в съзнанието ми? — попита предизвикателно Дейвид.
— Достатъчно, за да съжалявам другарите ви. Някога ние приличахме на вас, така че малко ви разбираме. Хората ви не са в равновесие с Вселената. Вие имате питащо съзнание. То се опитва да разбере това, което смътно чувствува, без да притежава по-истинските, по-дълбоките сетива, които единствено са в състояние да разкрият действителността пред вас. В напразното търсене на сенките, които ви заобикалят, вие пътувате през пространството към най-външните граници на Галактиката. ……… ви нарече добре. Вие наистина сте раса от космически скитници. Все пак каква е ползата от вашето скитане? За да разберете материалната вселена, трябва първо да се отделите от нея, както направихме ние. Отвърнахме се от звездите и се обърнахме към себе си. Оттеглихме се в пещерите на нашия собствен свят и изоставихме телата си. При нас вече няма смърт, освен когато едно съзнание поиска да почива, или раждане, освен когато отишлото да почива съзнание трябва да бъде заменено.
— Това обаче не ви задоволява напълно — каза Дейвид. — Някои от вас страдат от любопитство. Съществото, което говори с мен преди вас, искаше да знае за Земята.
— ……… е родена неотдавна. Дните й не са равни дори на сто завъртания на планетата около Слънцето. Контролът на мисловните й граници е все още несъвършен. Ние, които сме в зряла възраст, можем лесно да формулираме всичките многобройни замисли, в които би могла да бъде вплетена историята на вашата Земя.
— Но вие самият си направихте труда да изследвате съзнанието ми.
— Само за да се уверя в това, което първоначално подозирах. Вашата раса има капацитет за израстване. При добри условия след половин милион завъртания на нашата планета, което е един миг от живота на Галактиката, можем да я видим получила Вътрешния живот. Това би било хубаво, защото моята раса би имала другар във вечността и дружбата ни би била от взаимна полза.
— Вие казахте, че ние можем да го получим — каза предпазливо Дейвид.
— Вашият вид обаче има определени наклонности, каквито моите хора никога не са притежавали. От вашето съзнание аз мога лесно да видя, че са налице тенденции, насочени срещу благополучието на всички
