— Очевидно. Заплахата за града е била фалшива. Щом Евънс излязъл на безопасно място в океана, човекът при шлюза е бил освободен от контрола и естествено се е предал.
— Марсиански пясъци! — ахна Бигман. — Значи цялата тази работа с вентилационната тръба е била напразно, а аз съм излязъл най-големият глупак.
— Не, Бигман, не си — каза тържествено Лъки. — Ти свърши добра работа, страхотна работа и Съветът ще научи за нея.
Дребният марсианец се изчерви и за момент гордостта му не остави място за нищо друго. Лъки използува тази възможност, за да си легне.
— Но, Лъки — каза тогава Бигман, — това означава… Искам да кажа, че щом членът на Съвета Евънс е избягал благодарение на трик на упражняващите умствения контрол, тогава той е виновен, нали?
— Не — отрече енергично Лъки. — Той не е виновен.
Бигман почака малко, но Лъки нямаше какво повече да каже по този въпрос и инстинктът му подсказа да го изостави. Едва след като разсъблечен и измит се зарови в хладните пластексови чаршафи, той опита пак.
— Лъки.
— Да, Бигман.
— Каква ще бъде следващата ни стъпка?
— Да последваме Лу Евънс.
— Ще го последваме ли? А какво ще каже Морис?
— Вече аз отговарям за обекта. Получих това нареждане от председателя на Научния съвет Конуей от Земята.
Бигман кимна в тъмнината. Това обясняваше защо самият той не трябваше да присъствува на разговора. Колкото и голям приятел да беше на Лъки Стар, той не беше член на Научния съвет. А в една ситуация, при която Лъки трябваше да замести друг член на Съвета и да иска от властите на Земята и Главния Щаб той да се оттегли, не трябваше да присъствуват странични лица.
Сега старата страст за действие започваше отново да се събужда у него. Този път действието щеше да се развива в един океан, който беше най-обширният и най-чуждият на вътрешните планети.
— Колко рано ще тръгнем? — попита възбудено Бигман.
— Веднага щом бъде готова подводницата, която подготвят. Само че първо ще трябва да видим Търнър.
— Инженерът ли? Защо?
— Имам сведенията за хората, забъркани в различните случаи на умствен контрол в града до днес и искам да получа също и тези за мъжа при шлюза на купола. Търнър е вероятно човекът, който знае най- много за него. Обаче преди да видим Търнър…
— Да?
— Преди това, марсиански фъстъко, ние ще спим. Сега млъквай.
Мястото, където живееше Търнър, се оказа един твърде голям жилищен блок, който изглежда подхождаше за хора от висшата администрация. Бигман тихо подсвирна, когато влязоха във фоайето с неговите панелни стени и триизмерни морски пейзажи. Те влязоха в една кабинка и Лъки натисна номера на апартамента на Търнър.
Кабинката ги издигна пет етажа нагоре, после тръгна хоризонтално, плъзгайки се по насочените лъчи от силово поле и накрая спря до задния вход на апартамента на Търнър. Те излязоха от кабинката, а тя продължи пътя си с бръмчене и изчезна зад завоя на коридора.
Бигман я изгледа учудено.
— Я гледай, никога преди не бях виждал такова нещо.
— Тя е венерианско изобретение — поясни Лъки. — Въведена е вече в новите жилищни блокове на Земята. В старите жилищни блокове не могат да се приложат, докато не се реконструират така, че към всеки апартамент да има специален вход за обслужване от кабинката.
Лъки докосна индикатора, който веднага стана червен. Вратата се отвори и се показа една жена. Тя беше крехка, млада и много красива. Имаше сини очи и руса коса, която бе опъната назад и над ушите по венерианската мода.
— Мистър Стар?
— Точно така, мисис Търнър — каза Лъки. Той се поколеба малко за обръщението, защото тя изглеждаше твърде млада, за да бъде стопанката.
— Няма ли да влезете? — покани ги тя с приятелска усмивка. — Моят съпруг ви очаква, но той не е имал повече от два часа сън и не е съвсем…
Те пристъпиха прага и вратата се затвори зад тях.
— Съжалявам, че трябваше да ви обезпокоя така рано, но работата е спешна. Няма да отнемам много от времето на мистър Търнър.
— О, всичко е наред. Разбирам.
Тя обиколи суетливо стаята, оправяйки предмети, които не се нуждаеха от оправяне.
Бигман любопитно се огледа. Апартаментът напълно приличаше на жената — колоритен, украсен и почти крехък.
— Имате много хубав апартамент, мис… ъ… мадам — каза неловко той, откривайки смутено погледа на домакинята върху себе си.
— Благодаря ви — отвърна тя и се усмихна. — Не мисля, че на Лиман му харесва много как съм го подредила, но той никога не възразява. Обичам малки финтифлюшки и какви ли не други дребни неща. Вие също, нали?
— Отдавна ли живеете с мистър Търнър тук? — намеси се Лъки, за да спести на Бигман необходимостта да отговори.
— Точно откакто се оженихме. Няма още година. Този жилищен блок е много хубав. Почти е най- хубавият в Афродита. Има съвършено автономни инсталации, собствен гараж за коустери и централна комуникационна уредба. Долу има даже камери. Представете си! Камери! Не че някой някога ги използува. Дори миналата нощ. Поне аз мисля така, но не мога да кажа със сигурност, защото съм проспала цялото вълнение. Можете ли да си представите? Дори не бях чула за него, докато Лиман не се прибра вкъщи.
— Може би така е било по-добре — каза Лъки. — Пропуснала сте една уплаха.
— Имате пред вид, че съм пропуснала едно вълнение — възрази тя. — Всички бяха излезли, а аз съм спала през цялото време. Никой не ме е събудил. Мисля, че беше ужасно.
— Какво е било ужасно? — попита един нов глас и Лиман Търнър влезе в стаята.
Косата на Търнър беше разрошена, по грозничкото си лице имаше бръчки, а очите му се затваряха за сън. Той носеше скъпоценния си компютър под мишница и го постави под стола, на който седна.
— Това, че пропуснах вълнението — отвърна младата му съпруга. — Как си, Лиман?
— Мисля, че съм добре. А пропускането на вълнението не е важно. Радвам се, че ти… Здравейте, Стар. Извинявайте, че ви бавя.
— Тук съм само от няколко минути — каза Лъки. Мисис Търнър се хвърли към съпруга си и го целуна леко по бузата.
— Сега ще е по-добре да ви оставя — каза тя. Търнър потупа жена си по рамото и я проследи с нежен поглед, когато излизаше.
— Е, джентълмени, извинявайте, че ме намирате в такъв вид, но последните няколко часа бяха много трудни за мен.
— Добре ви разбирам. Какво е положението с купола сега?
Търнър потърка очите си.
— Удвоиха хората на всеки шлюз и направихме управлението им по-малко независимо. Това е връщане към тенденцията за развитие на техниката от миналия век. Ние прекарахме захранващи линии до различни места в града, така че да можем да изключваме захранването от разстояние, ако някога се случи нещо подобно. И, разбира се, ще усилим транзайните прегради, защищаващи различните части на града… Пуши ли някой от вас?
— Не — отвърна Лъки, а Бигман само поклати глава.
