— Тогава бихте ли ми подали една цигара от онова нещо, което прилича на риба? Това е едно от хрумванията на жена ми. Нищо не е в състояние да я задържи, когато се касае за сдобиването с тези смешни джунджурийки, но на нея й харесват. — Той слабо се изчерви. — Отскоро сме женени и се страхувам, че продължавам да я глезя.
Лъки погледна с любопитство странната риба, изрязана от подобен на камък зелен материал. Щом натисна гръбната й перка, от устата й се показа запалена цигара.
Търнър изглежда се отпусна като запуши. Той сложи крак върху крак и едното стъпало се залюля напред-назад в бавен ритъм над куфарчето-компюгьр.
— Да кажете нещо ново за човека, който започна всичко това? За мъжа при шлюза?
— Той е под наблюдение. Очевидно е луд.
— Има ли данни за умствен дебаланс?
— Няма никакви. Това бе първото нещо, което проверих. Знаете, че съм главен инженер и персоналът на купола ми е подчинен.
— Зная и затова дойдох при вас.
— Е, желая да помогна, ако мога, но мъжът е само един обикновен работник. На работа е при нас от седем месеца и никога преди не е създавал неприятности. Фактически той има отлично досие: тих, непретенциозен, усърден.
— Само от седем месеца ли е на работа?
— Точно така.
— Техник ли е?
— Има документ за техник, но на практика работата му се състои главно в охрана на шлюза. В края на краищата, има трафик към града и обратно. Шлюзът трябва да бъде отварян и затварян, товарите проверявани, а документите съхранявани. Управлението на купола далеч не е само техническо.
— Имаше ли той някакъв реален технически опит?
— Само един елементарен колежен курс. Това е първата му работа. Той е съвсем млад мъж.
Лъки кимна.
— Разбирам, че напоследък в града е имало цяла серия от странни инциденти — подхвърли небрежно той.
— Така ли? — попита Търнър и уморените му очи се взряха в Лъки. — Рядко имам време да погледна лентата с новини от ефира.
Визифонът иззвъня. Търнър вдигна слушалката и я поднесе за момент до ухото си.
— За вас е, Стар.
— Казах, че ще бъда тук — поясни Лъки и взе слушалката, но не си направи труда да активира екрана или да повиши звука над нивото на контакт с ухото. — Стар слуша — каза той.
После Лъки остави слушалката и стана.
— Ние ще тръгваме вече, Търнър.
— Добре — каза Търнър и също стана. — Ако мога да ви помогна с нещо в бъдеще, обаждайте ми се по всяко време.
— Благодаря ви. Предайте нашите почитания на вашата съпруга.
— Какво става? — попита Бигман, когато излязоха от сградата.
— Нашата подводница е готова — отвърна Лъки, спирайки една наемна кола.
Те се качиха в нея и Бигман отново наруши мълчанието.
— Научи ли нещо от Търнър?
— Едно-две неща — отвърна Лъки. Бигман се размърда неспокойно и смени темата на разговор.
— Надявам се, че ще намерим Евънс.
— Аз също се надявам.
— Марсиански пясъци, той е изпаднал в трудно положение. Колкото повече мисля за него, толкова по- лошо ми се струва. Виновен или не, грубо е да се иска отстраняването му на основание корупция, предявена от по-висш служител.
Лъки обърна глава и сведе поглед към Бигман.
— Морис никога не е изпращал никакъв рапорт за Евънс до Главния щаб. Мислех, че си разбрал това от вчерашния разговор с него.
— Не го е изпратил той ли? — попита невярващ Бигман. — Тогава кой?
— Велика Галактико! — възкликна Лъки. — Та това е съвсем очевидно. Лу Евънс сам е изпратил рапорта, използвайки името на Морис.
8. ЧЛЕН НА СЪВЕТА Е ПРЕСЛЕДВАН!
След като разбра как да въздействува върху механизмите за направляване и да чувствува водата около тях, Лъки започна да управлява все по-добре елегантната подводница.
Хората, които им я предадоха, с безпокойство им предложиха курс от инструкции за начина на управлението й, но Лъки се беше усмихнал и ограничил с няколко въпроса, докато Бигман бе възкликнал с характерното за него самохвалство, „Няма нищо движещо се, което Лъки и аз да не можем да управляваме“. Самохвалство или не, това бе почти вярно.
Подводницата на име „Хилда“ се носеше сега с изключени двигатели. Тя плавно и с лекота проникваше през мастилената чернота на венерианския океан. Те я насочваха сляпо. Мощните прожектори на подводницата не бяха включени нито веднъж. Вместо тях радар измерваше дълбочината на бездната отпред. Измерваше я по-точно и по-информативно, отколкото би могла светлината.
Наред с радарните импулси имаше и подбрани микровълни, които бяха предназначени за получаване на максимално отразяване от металната повърхност, оформяща външния корпус на подводницата. С обсег на действие стотици мили, търсейки най-вече метална конструкция, която да ги върне обратно по техните следи.
Досега не беше се върнало никакво отразено съобщение и „Хилда“ се установи долу в тинята с половин миля вода над себе си. Тя остана неподвижна, ако не се смяташе лекото люлеене, причинявано от мощните океански течения, които опасваха цялата планета.
През първия час Бигман едва ли имаше ясна представа за микровълните и търсените от тях обекти. Той се бе захласнал в гледката, която се разкриваше пред очите му през люковете.
Венерианският дълбокоокеански живот фосфоресцираше, а океанските дълбини бяха изпъстрени с цветни светлинни точки, които бяха по-плътни, по-големи и по-ярки от звездите в Космоса и на всичко отгоре се движеха. Бигман бе притиснал носа си в дебелото стъкло и се взираше омаян.
Някои от формите на живот бяха малки кръгли петна, чиито движения бяха бавни и вълнообразни. Други бяха стрелкащи се линии, а трети представляваха морски панделки от вида, който Лъки и Бигман бяха видели в Зеления салон.
След малко Лъки се присъедини към него.
— Ако си спомням моята ксенозоология… — започна той.
— Твоята какво?
— Това е наука за изследване на извънземни животни, Бигман. Аз точно преди малко преглеждах една книга за венерианския живот. Оставих я на твоето легло в случай, че поискаш да я видиш.
— Няма значение. Ще я чуя преразказана от теб.
— Добре. Тогава можем да започнем с тези малки обекти. Мисля, че представляват стадо копчета.
— Стадо копчета ли? — попита Бигман и после добави — Разбирам какво имаш предвид.
Цели серии от жълти овали светлина пресичаха черното видимо от люка поле. Всеки овал имаше черни белези върху себе си във формата на две успоредни чертички. Те се движеха на тласъци, застояваха се малко на едно място и после продължаваха. Пред погледа им дузини се движеха и спираха едновременно, така че Бигман имаше странното усещане, че копчетата изобщо не се движат, а корабът се премества на тласъци на всяка половин минута.
— Мисля, че те снасят яйца — поясни Лъки. Той замълча за известно време и после каза — Повечето от тези създания не мога да разпозная. Чакай! Това там трябва да е аленочервено петно. Виждаш ли го? Онова създание с неравни очертания? То се храни с копчета. Наблюдавай го.
