вас.
Лъки остави Бигман да свали от него водолазния костюм и отвърна с усмивка на загрижения поглед на Дребния марсианец.
— Мислех, че никога няма да те вида отново, Лъки — каза шумно преглъщайки Бигман.
— Обърни си главата настрана, ако възнамеряваш да плачеш — каза Лъки. — Не излязох от океана, за да бъда намокрен от главата до петите тук. Какво е състоянието на главните генератори?.
— Ще бъдат оправени — намеси се Евънс, — но това ще отнеме време. Удрянето на подводницата точно накрая разруши една от заварките.
— Е, значи ще трябва да я възстановим — каза Лъки и седна. Имаше уморен вид. — Нещата не се развиха точно както очаквах.
— В какво отношение? — попита Евънс.
— Идеята ми бе да прогоня чудовището с едно убождане — отвърна Лъки. — Но то не подействува и трябваше да го убия. В резултат на това мъртвото му тяло потъна и обгърна „Хилда“ отвсякъде като съборена палатка.
11. КЪМ ПОВЪРХНОСТТА?
— Искаш да кажеш, че сме в клопка ли? — попита ужасен Бигман.
— Може да се каже и така — отвърна хладно Лъки. — Ако искаш, можеш да кажеш също, че сме в безопасност. Тук със сигурност сме в по-голяма безопасност откъдето и да било другаде на Венера. Физически никой не може да ни направи нищо при тази планина от мъртва плът върху нас. А когато генераторите бъдат поправени, ние ще си пробием път навън. Бигман, иди при генераторите. Евънс, нека си налеем по чашка кафе и да поговорим по тази работа. Може би няма да имаме друга такава възможност за спокоен разговор.
Лъки прие като добре дошъл този отдих, този момент, когато не можеше да се прави нищо друго, освен да се говори н мисли.
Евънс обаче бе разстроен. В ъгълчетата на светлосините му очи се образуваха бръчки.
— Имаш загрижен вид — отбеляза Лъки.
— Обезпокоен съм. Какво в името на Космоса и времето правим?
— Мислих по този въпрос — отвърна Лъки. — Струва ми се, че най-доброто, което можем да направим, е да предадем историята с В-жабите на някой неподвластен на техния умствен контрол.
— И кой е той?
— Никой от хората на Венера, Това е сигурно.
Евънс погледна втренчено своя приятел.
— Да не искаш да кажеш, че всички на Венера са под умствен контрол? — попита той.
— Не, но всеки един би могъл да бъде. В края на краищата има различни начини, по които човешкото съзнание може да бъде манипулирано от тези същества. — Лъки постави ръка на облегалката на пилотския стол и кръстоса крака. — На първо място, пълен контрол върху съзнанието на един човек може да бъде упражнен само за кратък период от време. Пълен контрол! В този интервал едно човешко същество може да бъде накарано да върши неприсъщи за неговата натура неща, неща които застрашават собствения му живот и живота на другите. Например пилотите на коустера при пристигането ни на Венера.
— Моята неприятност не се свежда до този тип неща — каза мрачно Евънс.
— Зная. Точно това Морис не успя да разбере. Той беше сигурен, че ти не си под умствен контрол просто защото не показваше признаци на амнезия. Има обаче един втори вид умствен контрол, от който страдаш ти. Той е по-малко интензивен, така че личността запазва своята памет. Но точно поради тази причина личността не може да бъде принудена да прави неща, които са против собствената й натура. Например, те не можаха да те накарат да извършиш самоубийство. Все пак силата трае по-дълго — по-скоро дни, отколкото часове. Това, което губят при интензивността, В-жабите си възвръщат с времето. Е, може би има трети вид умствен контрол.
— И какво представлява той?
— Този вид умствен контрол е още по-малко интензивен от втория. Той е толкова слаб, че жертвата дори не го подозира, но все пак е достатъчно силен, за да може от съзнанието на жертвата да бъде заличавана и вземана информация. Такъв например е случаят с Лиман Търнър.
— Главният инженер на Афродита ли?
— Точно така. Той е един пример. Не е ли ясно? Помисли само. Вчера при шлюза на купола един човек държеше лоста в ръка и заплашваше целия град и въпреки това беше така добре защитен от всички страни, така плътно обграден с алармени инсталации, че никой не можеше да го доближи без да го предупреди, докато Бигман не се промъкна през вентилационната тръба. Не е ли странно?
— Не. Защо да е странно?
— От постъпването на човека на тази работа са били изминали само месеци. Той дори не е бил истински техник. Работата му е приличала повече на чиновническа. Откъде е получил информация, за да се защити така? Как е било възможно да познава в такива подробности енергийната система в тази част на купола?
— Хей, това се казва пример — сви устни Евънс и тихо подсвирна.
— Но той не порази Търнър. Точно в тази връзка имах среща с него преди да се кача на „Хилда“. Разбира се, не му казах за моята цел. Той самият ме осведоми за неопитността на човека, но нелепостта на случая изобщо не го порази. Все пак кой трябва да е притежавал необходимата информация? Кой освен главният инженер? Кой по-добре от него?
— Правилно. Правилно.
— Е, тогава да предположим, че Търнър е бил под много слаб умствен контрол. Информацията би могла да бъде извлечена от неговия мозък. Той вероятно е бил много грижливо прикоткан да не вижда нищо встрани от самото положение. Не разбираш ли какво искам да кажа? И тогава Морис…
— Морис също ли? — попита шокиран Евънс.
— Възможно е. Той е убеден, че сириусианците се интересуват от маята. Той не може да види нищо друго в този случай. Допустима ли е за него тази погрешна преценка или той е бил незабелязано убеден? Беше готов да заподозре тебе, Лу. И почти го направи. Един член на Съвета трябва да е по-малко готов да заподозре друг негов член.
— Космос! Тогава кой е в безопасност, Лъки?
— Никой на Венера — отвърна той, взирайки се в празната си кафеена чашка. — това е моето виждане. Ние трябваше да научим тази история и истината от някъде другаде.
— А как бихме могли?
— Добър въпрос — каза Лъки и се замисли върху него.
— Физически не можем да си отидем — каза Евънс. — „Хилда“ е конструирана само за океана. Тя не може да пътува във въздуха, а да не говорим за Космоса. А ако се върнем в града, за да вземем нещо по- подходящо, после никога няма да го напуснем.
— Мисля, че си прав — съгласи се Лъки, — но не е необходимо да напускаме физически Венера. Само нашата информация трябва да я напусне.
— Ако имаш пред вид радиото на подводницата, то също е повредено — отбеляза Евънс. — Устройството, което имаме тук е само за вътрешновенерианска връзка. То не може да предава по субетера, така че не може да достигне Земята. Фактически оттук не може да достигне дори повърхността на океана. Неговите радиовълни е замислено да се отразяват от океанската повърхност, така че те не могат да покрият разстоянието. Дори ако можехме да предаваме директно, ние пак не бихме могли да достигнем Земята.
— Не виждам защо трябва да я достигаме — каза Лъки. — Между това място и Земята има едно нещо, което би свършило същата работа.
За момент Евънс остана озадачен. После попита:
— Космическите станции ли имаш предвид?
— Разбира се. Около Венера обикалят две. Земята може да бъде отдалечена на разстояние някъде в интервала от тридесет до петдесет милиона мили, а станциите да бъдат само на две хиляди мили от това
