— Сбъркали сте като сте постъпили така.
— Като негов приятел ли говорите?
— Да.
— И като ваш приятел, предполагам, ви е предупредил да стоите настрана от Венера.
— Значи и това знаете?
— Да. А при кацането си на Венера имахте инцидент с почти фатален изход. Прав ли съм?
— Да. И загатвате, че Евънс се е страхувал от едно такова събитие ли?
— Да се е страхувал ли? Велики Космос, Стар, вашият приятел е замислил този инцидент.
3. МАЯ!
Лъки остана с невъзмутимо изражение на лицето. Дори с трепване на окото не показа някакво безпокойство.
— Подробности, моля — каза той.
Морис отново се усмихна с половината уста скрита под нелепите мустаци.
— Страхувам се, че не мога да ви ги дам тук — рече той.
— Тогава кажете вашето място.
— Един момент. — Морис погледна часовника си. — След около минута ще започне представлението. Ще има танци на морска светлина.
— На морска светлина ли?
— Сферата отгоре ще свети бледозелено. Хората ще станат да танцуват. Ние ще станем с тях и безшумно ще напуснем.
— Говорите сякаш в момента сме в опасност.
— Вие сте в опасност — поправи го сърдито Морис. — Уверявам ви, че откакто сте влезли в Афродита, нашите хора изобщо не са ви изпускали от очи.
Внезапно прозвуча един жизнерадостен глас, който изглежда идваше от кристалната централна част на масата. От посоката, в която другите посетители насочиха вниманието си, стана ясно, че гласът идва от тази част на всяка маса.
— Лейди и джентълмени — говореше гласът, — добре дошли в Зеления салон. Нахранихте ли се добре? За добавка към вашето удоволствие ръководството се гордее, че може да ви представи магнетоничните ритми на Тоуб Тобиас и неговия…
Докато гласът говореше, светлините угаснаха и остатъкът от думите му потъна в надигащите се възклицания на учудване от събралите се гости, по-голямата част от които бяха съвсем скоро пристигнали от Земята. Сферичният аквариум в тавана изведнъж засия в смагардово зелена светлина, а греенето на морските панделки се открояваше ярко. Сферата имаше фасетен външен вид, така че при въртенето й, местещи се сенки обикаляха салона по един тих почти, хипнотичен начин. Звученето на музиката, извличана от странните люспести кутии на многообразието магнитонични инструменти, ставаше все по-високо. Звуците се възпроизвеждаха посредством пръчки с различна форма, движени майсторски през магнитното поле, обгръщащо всеки инструмент.
Мъже и жени станаха да танцуват. Чуваше се шумоленето от много движение и съскането от беззвучния смях. Едно докосване на ръкава на Лъки вдигна първо него, а после и Бигман.
Лъки и Бигман последваха тихо Морис. Една по една минаваха зад тях фигури с неприветливи лица, сякаш се материализираха от манифактурните магазини. Те далеч не изглеждаха невинни, а Лъки се чувствуваше сигурен в предположението си, че всеки държеше ръката си близо до бластера. Нямаше никаква грешка. Мел Морис от Венерианската секция на Научния съвет бе взел положението за твърде сериозно.
Лъки разгледа с одобрение апартамента на Морис. Не беше пищен, въпреки комфортността си. Живеещият в него можеше да забрави, че на сто ярда отгоре имаше полупрозрачен купол, отвъд който беше плиткият стоярдов океан, наситен с въглерод, следван от сто мили чужда, негодна за дишане атмосфера.
Това, което наистина най-много се хареса на Лъки, беше препълнената с книги-филми ниша.
— Вие биофизик ли сте, доктор Морис? — попита той, използувайки механично научната титла.
— Аз също се занимавах с биофизика в академията — каза Лъки.
— Зная — рече Морис. — Чел съм вашата студия. Добра работа. Между другото, мога ли да ви наричам Дейвид?
— Това е собственото ми име — призна землянинът, — но всички ме наричат Лъки.
Междувременно Бигман отвори гнездото на един филм, разви малко от него и го погледна срещу светлината. Той потрепна и го върна на мястото му.
— Не приличате на учен — обърна се войнствено Бигман към Морис.
— Мисля, че сте прав — отвърна Морис без да се обиди. — Знаете ли, това понякога помага.
Лъки знаеше какво има пред вид. В тези времена, когато науката наистина проникваше в цялото човешко общество и култура, учените не можеха да се ограничават само в своите лаборатории. Поради тази причина се беше родил Научният съвет. Първоначално той беше замислен като съветник на правителството по въпроси от галактическа важност, където само опитни учени можеха да имат достатъчно информация, за да вземат разумни решения. Но след това Научния съвет започна постепенно да се превръща в агенция за борба с престъпността и в контраразузнавателна система. В негови ръце преминаваше все по-голяма част от управленческите функции на правителството. С негова помощ можеше някой ден да израсне една Велика империя на Млечния път, в която всички хора щяха да живеят в мир и хармония.
И така, настъпи моментът, когато членовете на Научния съвет трябваше да изпълняват много задължения, които нямаха нищо общо с чистата наука, така че за техния успех беше по-добре да не приличат много на учени. Достатъчно беше това да се отнася само за мозъците им.
— Бихте ли започнали да ме запознавате с подробностите от неприятностите тук, сър? — предложи Лъки.
— В каква степен ви запознаха с тях на Земята?
— Само с най-общите положения. За останалото предпочитам да се доверя на човека от мястото на действието.
— Да се доверите на човека от мястото на действието ли? Това не е обичайното становище на хората от централната служба. Те изпращат свои собствени представители и пристигат хора като Евънс.
— И също като мен — добави Лъки.
— Вашият случай е малко по-различен. Ние знаем за постиженията ви на Марс през миналата година и добрата работа, която току-що свършихте на астероидите.
— Трябваше да сте с него, за да можете да кажете, че знаете всичко за тези случаи — намеси се Бигман.
Лъки леко се изчерви.
— Вече няма значение, Бигман — каза бързо той. — Не ни занимавай е твоите истории.
Те всички бяха в огромни меки и удобни кресла земно производство. Имаше нещо в отразяването на звука от техните гласове, което за опитното ухо на Лъки бе добро доказателство, че апартаментът е изолиран и защитен от подслушване.
Морис запали цигара и предложи на другите, но получи отказ.
— Колко знаете за Венера, Лъки?
— Обичайните неща, които се учат в училище. Накратко, това е втората най-близка планета до Слънцето и се намира на около 67 милиона мили от него. Тя е също най-близката планета до Земята и е на около 26 милиона мили от нея. По размери е малко по-малка от Земята, а притеглянето й е пет шести от земното. Тя обикаля Слънцето за около седем и половина месеци, а денят там е дълъг приблизително 36 часа. Повърхностната й температура е по-висока от земната, но не много, поради облаците. Също благодарение на тях на нея не можем да говорим за сезони. Покрита е с океан, който на свой ред е покрит с водорасли. Нейната атмосфера се състои от въглероден двуокис и азот и е негодна за дишане. Колко е това, доктор Морис?
— Вие описвате физическите й белези — каза биофизикът, — а аз питах по-скоро за венерианското
