— Предполагам, че подозирате хипнотизъм — каза Лъки.
— Хипнотизъм е слаба дума, Лъки — усмихна се тъжно Морис. — Познавате ли някой хипнотизатор, който да може да упражни своето влияние от разстояние върху субекти, нежелаещи това? Казвам ви, че някоя личност или личности на Венера притежават силата на пълна умствена доминация над останалите. Те упражняват тази сила, практикуват я и стават по-умели в използуването й. С всеки изминат ден ще става все по-трудно да ги победим. Може би вече е твърде късно!
4. ЧЛЕН НА СЪВЕТА Е ОБВИНЕН!
— Никога не е късно, щом се заеме Лъки — каза Бигман с изкрящи очи. — Откъде ще започнем, Лъки?
— От Лу Евънс — отвърна спокойно Лъки. — Очаквах вие да го споменете, доктор Морис.
Веждите на Морис се събраха, а пълничкото му лице се смръщи.
— Вие сте негов приятел — каза той. — Зная, че искате да го защитите. Историята не е от приятните. Нямаше да е такава, ако не беше замесен член на Съвета и при това приятел.
— Аз не действувам само по чувство, доктор Морис — каза Лъки. — Познавам Лу Евънс толкова, колкото един човек може да познава друг. Зная, че е неспособен да навреди с каквото и да било на Съвета или Земята.
— Тогава слушайте и преценете сам. По време на по-голямата част от своите служебни обиколки тук, на Венера, той не е свършил нищо. Наричат го „Отстранител на нередности“, което е хубава фраза, но без покритие.
— Не се обиждайте, доктор Морис, негодувахте ли срещу неговото пристигане?
— Разбира се, че не. Само не виждах никакъв смисъл в това. Ние тук сме остаряли на Венера. Имаме опит. Какво би направил един новопристигнал от Земята младеж?
— Един нов подход понякога помага.
— Глупости. Казвам ви, Лъки, бедата е, че Главният щаб на Земята не счита нашия проблем за важен. Неговата цел с изпращането на Евънс беше той да хвърли един бърз поглед и като се върне да докладва, че алармата е била напразна.
— Твърде добре познавам Съвета на Земята, за да допусна такова нещо, а вие също.
Но мърморещият венерианин продължи:
— Във всеки случай този Евънс поиска преди три седмици да види някои класифицирани данни, касаещи продукт, получаван при филтрирането на маята. Хората от промишлеността възразиха.
— Възразиха ли? — попита Лъки. — Та това е било искане на член на Съвета.
— Вярно, но хората, филтриращи маята, пазят своята тайна. Никой не може да иска такова нещо, дори и член на Съвета. Те попитаха Евънс за какво му е тази информация, но той отказа да им каже. Те препратиха неговата молба към мен и аз отказах да я удовлетворя.
— На какво основание? — попита Лъки.
— Той не ми каза защо му е, а докато съм старши член на Съвета на Венера, никой в моята организация няма да има тайни от мен. Но тогава вашият приятел Лу Евънс направи нещо, което не очаквах. Той открадна данните. Използува своето положение като член на Съвета, за да влезе в един район с ограничен достъп на заводите, където се провеждаха опити с маята и излезе оттам с микрофилми в ботуша.
— Сигурно е имал основание.
— Да, така е било — съгласи се Морис. — Микрофилмите третираха формулите за подхранване, изисквани при отглеждането на един нов и много сложен вид мая. Два дни по-късно един работник, приготвяйки съставки от тази подхранваща смес, въвел следи от живачна сол. Маята загина и бе унищожен шестмесечен труд. Работникът се кълнеше, че не е направил такова нещо, но го беше направил. Нашите психиатри го прегледаха. Вие вече виждате, че сме имали твърде ясна представа какво да очакваме. Работникът е имал период на несъзнателно действие. Врагът още не е откраднал от този вид мая, но все повече се приближава до нея. Прав ли съм?
— Виждам очевидното в тази теория — каза Лъки. В погледа му се четеше твърдост. — Според нея Лу Евънс е дезертирал при врага, който и да е той.
— Врагът са сириусианците — изтърси Морис. — Сигурен съм в това.
— Може би — призна Лъки. Обитаващите планетите на Сириус от векове бяха най-ревностните врагове на Земята. Беше лесно да се хвърли вината върху тях. — Нека да кажем, че Лу Евънс е дезертирал при тях и се е съгласил да открадне и им предаде тези данни, с което да ги улесни да започнат саботажи във фабриките за мая отначало с малки аварии, които да проправят пътя за по-големи.
— Да, това е моята теория. Можете ли да предложите някаква друга?
— Не е ли възможно самият член на Съвета Евънс да е бил под умствен контрол?
— Не е вероятно. Лъки. Вече имаме много случаи в нашите папки, нито един от пострадалите от умствена доминация не е бил в безсъзнание повече от половин час и периодите на амнезия на всички са били ясно очертани от психопробата. Евънс би трябвало да бъде два дни под умствена доминация, за да е направил това под нейно влияние, а той не показа признаци на амнезия.
— Беше ли изследван?
— Разбира се. Когато се констатира, че един човек притежава класифициран материал (при това хванат на местопоестъплението, какъвто е този случай), трябва да бъдат взети известни мерки. Не би ме интересувало дори ако е сто пъти член на Съвета. Той беше изследван и аз лично го подложих на проверката. Когато я прекъсна, за да изпрати някакво съобщение по своя собствен уред, ние иззехме неговия шифър, за да сме сигурни, че повече няма да го използува или поне да знаем какво изпраща или получава. Полученото от вас съобщение бе последното, което изпрати. Ние приключваме играта с него. Вече е под арест. Аз подготвям своя доклад до централното ръководство. Ще искам неговото отстраняване от служба и съд за корупция, а може би и предателство.
— Преди да направите това… — започна Лъки.
— Да?
— Позволете ми да говоря с него.
Морис стана, усмихвайки се иронично.
— Желаете да го видите ли? — попита той. — Разбира се. Ще ви заведа при него. Той е в тази сграда. Всъщност, бих желал да чуете оправданията му.
Те се изкачиха по една рампа. Охраната застана мирно и отдаде чест.
Бигман ги огледа с любопитство.
— Това затвор ли е? — попита той.
— Вид затвор на тази височина — отвърна Морис. — Ние правим сградите на Венера многофункционални.
Те влязоха в една малка стая и Бигман съвсем ненадейно избухна в гръмогласен смях.
— Какво има, Бигман? — попита Лъки, който не можа да задържи усмивката си.
— Н-не… нищо особено — отвърна дребният мъж с навлажнени очи. — Ти просто изглеждаш така смешно, Лъки, със своята гола издадена горна устна. След всички тези мустаци, които гледах досега, ти изглеждаш деформиран, сякаш някой е взел един въздушен пистолет и е издухал твоите.
Морис се усмихна и приглади неловко и малко гордо с опакото на ръката си своите посивели мустаци.
Лъки се усмихна още по-широко.
— Странно — констатира той. — Помислих си същото за тебе, Бигман.
— Ще почакаме тук — каза Морис. — Сега ще доведат Евънс.
Пръстът му се отдръпна от един сигнален бутон.
Лъки огледа стаята. Беше по-малка от тази на Морис и по-безлична. Единствената мебелировка се състоеше от няколко тапицирани стола плюс канапе, ниска маса в средата и две по-високи маси в близост до фалшивите прозорци. Зад всеки от тях бяха изкусно нарисувани морски пейзажи. Върху едната от високите маси имаше аквариум, а върху другата — две блюда. Едното от блюдата съдържаше дребни изсушени грахови зърна, а в другото имаше черна мазна субстанция.
Лъки продължаваше да оглежда стаята, а погледът на Бигман следваше механично неговия.
