общество, отколкото за самата планета.
— Е, това е по-трудно. Зная, разбира се, че хората живеят в куполообразни градове в по-плитките части на океана и доколкото сам виждам, животът във венерианския град е съвсем модерен и далеч на по-високо ниво, отколкото, например, животът в марсианския град.
— Хей! — извика Бигман.
— Не сте ли съгласен с вашия приятел? — попита Морис, обръщайки малките си трепкащи очи към марсианеца.
— Е, може би съм съгласен — поколеба се Бигман, — но не трябваше да говори така.
Лъки се усмихна и продължи:
— Венера е умерено развита планета, мисля, че на нея има петдесет града с общо население шест милиона. Вие изнасяте сушени водорасли, които ми казаха, че са отличен тор, а обезводнените блокчета мая са отлична храна за животните.
— Все още е така — потвърди Морис. — Как мина вечерята ви в Зеления салон, джентълмени?
Лъки направи пауза при внезапната смяна на темата и после отговори:
— Много добре. Защо питате?
— Ще разберете след малко. Какво ядохте?
— Не бих могъл да кажа точно — отвърна Лъки. — Трябва да беше някакъв вид говежди гулаш с твърде интересен сос и зеленчуци, които не можах да позная. Мисля, че преди това имаше салата от плодове и пикантен вариант на доматена супа.
— И желе от семена за десерт — намеси се Бигман.
Морис гръмко се засмя.
— Вие изобщо сте в грешка — каза той. — Не сте яли нито говеждо, нито плодове, нито домати, нито дори кафе. Яли сте само едно нещо. Мая!
— Какво? — извика Бигман.
За момент Лъки също остана като втрещен.
— Сериозно ли говорите? — попита той, присвивайки очи.
— Разбира се. Тя е специалитета на Зеления салон. Те никога не я споменават, иначе земляните биха отказали да я ядат. Въпреки това или онова блюдо, как мислите, че може да бъде подобрено и т.н. Зеленият салон е най-ценната експериментална станция на Венера.
Малкото лице на Бигман се сви и той бурно извика:
— Ще заведа дело срещу тях. Ще повдигна този въпрос пред Съвета. Те нямат право да ме хранят с мая, без да ме предупредят, като че ли съм кон или крава… или …
Той завърши с неразбираемо ломотене.
— Допускам — каза Лъки, — че маята има някаква връзка с престъпната вълна на Венера.
— Допускате ли? — попита сухо Морис. — Тогава вие не сте чели нашите официални доклади. Не съм изненадан. Земята мисли, че ние тук преувеличаваме. Уверявам ви обаче, че това не е вярно. И това не е само една престъпна вълна. Маята, Лъки, маята! Това е същината и сърцевината на всичко на тази планета.
В гостната влезе едно самодвижещо се устройство на колела с вряща кафеварка и три чашки димящо кафе върху него. Устройството спря първо пред Лъки и после пред Бигман. Морис взе третата чашка, поднесе я към устните си и после одобрително избърса големите си мустаци.
— Устройството ще добави каймак и захар, ако желаете, джентълмени — каза той.
Бигман погледна и помириса кафето.
— Мая ли е? — попита той.
— Не. Този път кафето е истинско. Кълна се.
Известно време те пиха мълчаливо. После Морис каза:
— Венера, Лъки, е скъп за поддържане свят. Нашите градове трябва да извличат кислород от водата и за това са нужни огромни електролитни станции. За всеки град са необходими изключително мощни греди за подпомагане укрепването на куполите срещу милиардите тонове вода. Град Афродита изразходва годишно колкото цяла Южна Америка, а е обитаван само от една хилядна от цялото й население. Естествено, ние трябва да сме заработили тази енергия. Трябва да изнасяме на Земята, за да получим оттам електроцентрали, специални машини, ядрено гориво и т.н. Единственият продукт на Венера в неизчерпаемо количество са морските водорасли. Част от тях изнасяме като тор, но това не решава проблема. Обаче по- голямата част от нашите водорасли използуваме за производството на десет хиляди и един вида мая.
— Преработването на водораслите в мая не е голямо подобрение — сви устни Бигман.
— Не ви ли хареса последната храна? — попита Морис.
— Моля да продължите, доктор Морис — каза Лъки.
— Разбира се — каза Морис, — мистър Джонс е съвсем пр…
— Наричайте ме Бигман.
— Както обичате — отвърна Морис, поглеждайки сериозно дребния марсианец. — Бигман е съвсем прав относно ниското си мнение за маята като цяло. Нашите най-важни видове са подходящи само за храна на животните. Но дори така водораслите са много полезни. Храненото с мая прасе е по-евтино и по-вкусно от всяко друго. Маята има високо съдържание на калории, протеини, минерали и витамини. Имаме други видове, които са с по-високо качество. Те се използуват в случаи, когато храната трябва да бъде съхранявана дълги периоди от време и в малко пространство. По време на дълги космически пътешествия, например, често се вземат така наречените М-рациони. Накрая идват нашите най-висококачествени видове, изключително скъпите и крехки стръкове, които отиват в менютата на Зеления салон и с които можем да имитираме или подобряваме нашата обичайна храна. Те не са все още в масово производство, но един ден ще бъдат. Мисля, че виждате смисъла на всичко това, Лъки.
— Мисля, че го виждам.
— А аз, не — заяви войнствено Бигман.
— Венера ще има монопол върху тези видове лакомства — побърза да обясни Морис. — Никой друг свят не ги притежава. Без опита на Венера в тази ферментационна култура…
— В какво? — попита Бигман.
— В маята. Без опита на Венера никой друг свят не би могъл да развие такова производство на видове мая или да ги поддържа, след като веднъж ги е получил. И така, вие виждате, че Венера ще може да организира една грандиозна печеливша търговия на видове мая с цялата Галактика. Това ще бъде важно не само за нея, но също и за Земята и за цялата Слънчева конфедерация. Ние сме най-пренаселената система в Галактиката, тъй като сме и най-старата. Ако можем да заменяме един фунт мая за един тон зърно, нещата ще се развиват добре за нас.
Лъки слушаше търпеливо лекцията на Морис.
— По същата причина една чужда сила, която силно желае да отслаби Земята, би била заинтересована да наруши монопола на Венера върху маята — каза той.
— Вие разбирате това, нали? Бих желал да можех да убедя и останалите от Съвета за грозящата ни опасност. Ако бъдат откраднати проби от отглежданите видове мая заедно с част от нашите разработки за тези култури, последиците могат да се окажат катастрофални.
— Много добре — каза Лъки. — Значи стигнахме до следния важен въпрос: Имало ли е досега такива кражби?
— Още не — отвърна мрачно Морис. — Но за шест месеца имаме вече твърде голям брой дребни инциденти или нещастни случаи. Някои от тях са досадни и дори смешни като случая със старецът, който хвърлял монети от половин кредитка на децата, а после тичал като луд в полицията и твърдял, че са го ограбили. Когато дошли свидетелите да докажат, че сам е дал парите, той почти обезумял от ярост и отказал да е правил такова нещо. Имало е също и по-сериозни инциденти. Например, един оператор на товарен ролер освободил половинтонна бала водорасли не в определеното време и убил двама души. По- късно той настоявал, че бил изгубил съзнание.
— Лъки! — възкликна развълнувано Бигман. — Пиратите на коустера също твърдяха, че са загубили съзнание.
— Да — кимна Морис — и аз почти се радвам, че това се случи, след като вие двамата останахте живи. Сега Съветът на Земята е може би малко по-готов да повярва, че има нещо зад цялата тази работа.
