скъсване на кабели или смачкване на преобразувателни плочи. И в едно нещо съм сигурен…
— Какво е то?
— Никой в купола не може да бъде пряко обвинен. Никой. В него има само около петдесет души; по- точно петдесет и двама, а последните шест пъти, когато се случваше някаква повреда, аз бях в състояние да дам отчет за всеки един. Никой не е бил близо до местата на инцидентите. — Гласът му стана истеричен.
— Тогава как си го обяснявате? — попита Лъки. — Меркуротресения? Влияние на Слънцето?
— Призраци! — извика яростно инженерът, размахвайки ръце. — Има един бял и един червен призрак. Вие ги видяхте. Но има също и двукраки призраци. Аз ги видях, но ще ми повярва ли някой? — Той говореше почти несвързано. — Казвам ви… казвам ви.
— Призраци! — възкликна Бигман. — Да не сте луд?
— Вие също не ми вярвате! — изкрещя внезапно Майндс. — Но аз ще ви докажа! Ще взривя призрака! Ще взривя глупаците, които не ми вярват! Ще ги взривя един по един!
Той измъкна бластера си със зловещ смях и преди Бигман да успее да се помръдне, за да го спре, с невероятна бързина се прицели в Лъки и натисна спусъка. Невидимото разрушително поле на бластера атакува…
2. ЛУД ИЛИ НОРМАЛЕН
Това щеше да бъде края на Стар, ако той и Майндс се намираха на Земята.
На Лъки не му бе убягнало, че гласът на инженера звучи все по-налудничаво. Внимателно изчакваше някакъв инцидент, някакво действие, което да пасне на яростните думи. Въпреки това съвсем не очакваше откритото нападение с бластера.
Когато ръката на Майндс посегна светкавично към кобура Лъки отскочи встрани. На Земята това движение би закъсняло фатално.
На Меркурий обаче нещата бяха различни. Гравитацията му беше две пети от земната и свитите мускули на Лъки изхвърлиха ненормално лекото му тяло (дори заедно със скафандъра, който носеше) далеч встрани. Майндс, несвикнал със слабата гравитация, се препъна при твърде бързото си обръщане в старанието си да проследи с бластера движението на Лъки.
Все пак енергията на оръжието удари голата земя само на няколко инча от тялото му и издълба в нея дупка с дълбочина един фут.
Преди Майндс да възстанови равновесието си и да се прицели отново, Бигман го удари. Акцията бе проведена с грациозността на роден марсианец, привикнал към слабата гравитация.
Майндс падна. Той извика нещо несвързано и после притихна. Беше изпаднал в безсъзнание, но дали в резултат от падането или вследствие достигане на кулминационната точка от трескавата му възбуда, никой не можеше да каже.
Бигман не вярваше нито на едното, нито на другото.
— Майндс се преструва! — извика разпалено той. — Този приятел се преструва на мъртъв!
Той бе изтръгнал бластера от несъпротивляващата се ръка на инженера и сега го насочваше към главата му.
— Остави, Бигман — извика рязко Лъки.
— Той се опита да те убие, Лъки — отвърна колебливо Бигман.
Беше очевидно, че дребният марсианец далеч нямаше да е така ядосан, ако самият той бе в смъртна опасност. Все пак се отдръпна.
Коленичил, Лъки изследваше изопнатите черти на Майндс, осветявайки бледото лице с лампата на своя шлем. Той провери манометъра в скафандъра му, за да се увери, че от сътресението при падането не се е разхлабила някоя от връзките. После го хвана за китката и глезена, преметна го на рамената си и се изправи.
— А сега — обратно към купола. — разпореди се той. — Страхувам се, че проблемът е по-сложен, отколкото си мисли шефът.
Бигман изсумтя и последва по петите движещия се с широка крачка Лъки. Дребното му тяло го принуждаваше да се носи в полутръс с удължена поради гравитацията крачка. Той държеше бластера си готов и избираше положението си така, че ако се наложи, да атакува Майндс, да не засегне Лъки.
„Шефът“ беше ръководителят на Научния съвет Хектор Конуей. Извън службата Лъки го наричаше чичо Хектор, тъй като той заедно с Огъстъс Хенри бяха негови настойници след смъртта на родителите му вследствие на пиратско нападение близо до орбитата на Венера.
Една седмица по-рано Конуей бе казал на Лъки с небрежен тон, сякаш му предлагаше отпуска:
— Лъки, какво ще кажеш за едно пътуване до Меркурий?
— Какво се е случило, чичо Хектор? — попита Лъки.
— Всъщност, нищо повече от евтин политически трик — отвърна мръщейки се Конуей. — Там, на Меркурий, ние поддържаме много скъп проект, едно от онези фундаментални изследвания, които както знаеш, може да не доведат до нищо, а може н да се окажат твърде революционни. Това е риск. Всички подобни проекти са рисковани.
— Зная ли нещо за него? — попита Лъки.
— Мисля, че не. Съвсем неотдавнашен е. Във всеки случай, сенаторът Свенсон го даде като пример за това как Съветът прахосвал парите на данъкоплатците. Нали знаеш каква линия следва. Упражнява натиск, за да предизвика разследване, а един от неговите хора отиде преди няколко месеца на Меркурий.
— Сенаторът Свенсон ли? Ясно. — кимна Лъки.
Това не беше нищо ново. През изминалите десетилетия Научният съвет бе излязъл бавно начело в борбата със заплахите за Земята в границите на Слънчевата система и извън тях. В тези години на галактическа цивилизация, когато човекът бе достигнал всички планети на звездите от Млечния път, само учените можеха да се справят по подходящ начин с проблемите на човечеството. Всъщност достатъчни бяха само специално обучените учени от Съвета.
Все пак някои хора от земното правителство се страхуваха от нарастващата мощ на Научния съвет, а други използуваха това положение за осъществяване на собствените си амбиции. Сенаторът Свенсон беше лидерът на тази група. Нападките му, насочени обикновено срещу „разточителния“ начин за поддържане на изследването от страна на Съвета, го бяха направили известен.
— Кой отговаря за проекта на Меркурий? — попита Лъки. — Познавам ли го?
— Между другото, проектът се нарича „Светлина“. А човекът, отговарящ за него, е един инженер на име Скот Майндс. Умно момче, но не е подходящ за тази работа, Най-объркващото е, че откакто Свенсон вдигна тази врява, всичко около проекта „Светлина“ тръгна зле.
— Ако искаш, ще се заема с тази работа, чичо Хектор.
— Добре. Сигурен съм, че инцидентите и повредите са незначителни, но не искаме Свенсон да ни представя в лоша светлина. Разбери какви са намеренията му. И внимавай с този негов човек. Казва се Ъртейл и се слави като способен и опасен.
Оттук започна всичко. Само едно малко разследване за предотвратяване на политически усложнения. Нищо повече.
Лъки кацна на Северния полюс на Меркурий, без да очаква сериозни проблеми, а само два часа след това се озова срещу бластерната мълния.
Тук не става дума само за дребни политически интриги, мислеше си Лъки, докато бъхтеше по обратния път към купола с Майндс на рамената си.
Д-р Карл Гардома излезе от от малкото болнично помещение и мрачно погледна Лъки и Бигман. Той бършеше силните си ръце с парче пухкав пластосорб, което изхвърли в устройството за отпадъци. Неговото тъмно, почти мургаво лице изразяваше безпокойство. Тежките му вежди се свъсиха. Дори черната, ниско остригана, стърчаща коса подчертаваше неговия загрижен вид.
— Е, докторе? — попита Лъки.
