Погледът на Ъртейл срещна за момент очите на Лъки и се отклони встрани. Ъртейл промърмори нещо, което трябваше да означава, че се е пошегувал. Бигман малко се поуспокои и когато Лъки бавно охлаби хватката, марсианецът седна на мястото си все още треперещ от ярост.
— Вие познавате Ъртейл, нали, мистър Стар? — попита д-р Гардома, който бе наблюдавал напрегнато малката свада.
— Само по име. Той е Джонатан Ъртейл, странствуващият изследовател на сенатора Свенсон.
— Добре казано — промърмори лекарят.
— Аз също ви познавам, Дейвид Стар, Лъки Стар или както там се наричате — каза Ъртейл. — Вие сте странствуващото дете-чудо на Научния съвет. Отравянията на Марс, пиратите от астероидите, венерианската телепатия. Вярно ли ги изредих?
— Вярно — отвърна глухо Лъки.
— Кабинетът на сенатора не знае кой знае колко за Научния съвет — усмихна се триумфиращо Ъртейл, — както и за това, което става тук. Разбрах обаче за опита да бъдете убит и дойдох да ви видя.
— Защо?
— За да ви предупредя като приятел. Предполагам, че лекарят тук ви е обяснявал какво мило момче е Майндс и че неприятният инцидент бил само моментна реакция в резултат от непоносимото напрежение. Той и Майндс са големи дружки.
— Аз само казах… — започна д-р Гардома.
— Остави ме да довърша — прекъсна го Ъртейл. — И така, бих казал, че Скот Майндс е приблизително толкова безобиден, колкото двутонен астероид, застрашаващ да се блъсне в космически кораб. Той не е насочил бластера към вас в миг на умопомрачение. Знаел е какво прави. Опитал се е хладнокръвно да ви убие, Стар. И ако не внимавате, следващия път ще успее. Защото може да се обзаложите срещу ботушите на вашия дребен приятел-марсианец, че ще повтори опита си.
3. СМЪРТТА ЧАКА В СТАЯТА
Тишината, която последва, не изглеждаше приятна за никой друг освен за Ъртейл.
— Защо? — попита Лъки. — Какви са мотивите му?
— Защото се страхува — отвърна отново Ъртейл. — Той е тук с милиони вложени пари, дадени му с лека ръка от Научния Съвет, а не може да извърши своите опити. Извинява некомпетентността си с някакви злополуки. Накрая ще се върне на Земята и ще се оплаква, че Меркурий му носи нещастие. После ще вземе още пари от Съвета или по-скоро от данъкоплатците за някой друг безумен проект. Вие дойдохте на Меркурий, за да проведете разследване и той се страхува, че Съветът може да научи част от истината… Изводите остават за вас.
— Ако това е истина, значи вече я знаете — каза Лъки.
— И се надявам да я докажа.
— Тогава вие сте опасен за Майндс. Според вашата логика излиза, че вас е трябвало да нападне.
Ъртейл се ухили, а тлъстите му бузи така се разтегнаха, че лицето му с масивна долна челюст започна да изглежда по-широко, отколкото дълго.
— Опитвал се е да ме убие — каза той. — Така е. Но, работейки за сенатора, аз съм минал през много опасности. Мога да се грижа за себе си.
— Скот Майндс никога не се е опитвал да убие нито вас, нито когото и да било друг и вие отлично го знаете — намеси се д-р Гардома.
Ъртейл не отвърна на тази забележка. Вместо това се обърна към Лъки.
— Дръжте под око и добрия доктор. Както казах, той е голям приятел на Майндс. Ако бях на ваше място, не бих го оставил да ме лекува даже от главоболие. Хапчетата и инжекциите могат… — той щракна с пръсти.
— Един ден някой ще те убие за… — каза задавено д-р Гардома.
— Може би самият вие? — попита безгрижно Ъртейл. Той се обърна да си върви и подхвърли през рамо — О, забравих. Чувам, че старият Пивърейл иска да ви види. Ужасно съжалява, че не е устроил официално посрещане. Безпокои се. И така, идете да го видите и да помилвате бедната му стара глава… А, Стар, още нещо. След тази случка не използувайте каквито и да било защитни скафандри, преди да проверите херметичността им. Сещате ли се какво имам предвид?
След това той най-сетне си отиде.
Изминаха дълги минути преди Гардома отново да се възвърне в нормалното си състояние, преди да заговори без да се задушава.
— При всяка наша среща все повече ме ядосва — каза Гардома. — Той е един долен лъжец…
— Един много голям хитрец — отбеляза сухо Лъки. — Очевидно един от методите му на атака е да каже умишлено какво замисля, само за да ядоса своя противник. Ядосаният противник е почти обезоръжен… Това, Бигман, се отнася до теб. Не може да се нахвърляш току така на всеки, който ти намекне, че си под шест фута.
— Но Лъки — оплака се маломерният марсианец, — той каза, че съм имал недостиг на хормони.
— Тогава изчакай подходящия момент, за да го убедиш в противното.
Бигман промърмори нещо в знак на несъгласие и удари леко с юмрук твърдата пластмаса на своите сребърно-яркочервени ботуши до бедрата (такива колоритно нашарени ботуши носеха само земеделските работници на Марс и само те никога не се разделяха с тях. Бигман притежаваше цяла дузина, един от друг по-ярки).
— Е, хайде да вървим при доктор Пивърейл — каза Лъки. — Той е шеф на обсерваторията, нали?
— Шефе на целия купол — уточни лекарят. — Всъщност, той остарява и губи връзка с околните. С удоволствие ви казвам, че мрази Ъртейл, колкото всеки от нас, но нищо не може да се направи. Няма сили да се противопостави на сенатора. Чуди се дали Научният съвет ще може — завърши начумерено той.
— Мисля, че ще може — отвърна Лъки. — А сега запомнете, че искам да видя Майндс, когато се събуди.
— Добре. Пазете се.
— Да се пазя ли? — погледна го Лъки с любопитство. — Какво искате да кажете?
— А, банална фраза — отвърна, изчервявайки се, д-р Гардома. — Често я употребявам и нямам нищо предвид.
— Разбирам. Пак ще се видим. Ела, Бигман, и престани да се мръщиш.
Д-р Ланс Пивърейл се ръкува и с двамата твърде енергично за преклонната си възраст. Тъмните му очи изразяваха загриженост и изглеждаха още по-тъмни на фона на надвисналите над тях бели вежди. Косата му, все още доста гъста, бе запазила в значителна степен своя оригинален цвят, който не бе преминал границата на стоманеносивия. Набраздените от бръчки бузи и остро изпъкващите над тях скули допринасяха най-много за старческия му вид.
— Съжалявам, джентълмени — каза той бавно и тихо, — най-вече за случилото ви се тежко премеждие така скоро след пристигането ви в обсерваторията. Не мога да си го простя.
— Нямате причина да се обвинявате, доктор Пивърейл — каза Лъки.
— Вината е моя, сър. Ако бях тука да ви посрещна с добре дошли, както е прието… Но ние следяхме един важен и съвсем анормален протуберанс в се страхувам, че заради професията се изкуших да пренебрегна гостоприемството.
— Във всеки случай, вие сте извинен — успокои го Лъки и погледна леко развеселен Бигман, който слушаше с отворена уста величествения поток от думи.
— Не мога да бъда извинен — възрази астрономът, — но съм доволен, че се опитахте да ме извините. Междувременно аз се разпоредих да ви се предоставят стаи.
Той хвана и двамата под ръка и ги изведе по добре осветените, но тесни коридори на купола.
— Жилищата ни са претъпкани, особено откакто пристигна доктор Майндс със своите инженери и… и някои други. Все пак мисля, че ще се зарадвате на възможността да се освежите и вероятно да поспите.
