само докато стигна до Огряваната от Слънцето страна и тогава изкусно би ме убил.
4. НА БАНКЕТНАТА МАСА
— Ъртейл! — внезапно извика Бигман със свирепост, която стегна всеки мускул от дребното му тяло. — Този мръсник…
— Защо Ъртейл? — тихо попита Лъки.
— Той ни предупреди да преглеждаме скафандрите си, Лъки. Спомняш ли си?
— Разбира се. И аз точно това направих.
— Несъмнено той ни е погодил този номер. Намираме скафандър с разрез и мислим, че е благороден човек. Следващият път ще му станем лесна плячка. Не се хващай на въдицата му, Лъки. Той е един…
— Почакай малко, Бигман, почакай! Недей да правиш прибързани заключения. Ъртейл каза, че Майндс се е опитвал да убие и него. Да допуснем, че сме му повярвали. Да приемем, че Майндс се е опитвал да повреди скафандъра му и той е открил това навреме. Тогава логично е Ъртейл да ни предупреди да внимаваме за същия трик. Може би това е работа на Майндс.
— Марсиански пясъци, Лъки! Не може да бъде! Този младеж, Майндс, е натъпкан с хапчета за сън, а и откакто сме на тази нещастна скала не сме го изпускали от погледа си.
— Добре. Но откъде знаем дали Майндс спи и е под лекарско наблюдение? — попита Лъки.
— Гардома каза… — започна Бигман и млъкна.
— Точно така! Гардома каза! Все пак ние не видяхме Майндс. Знаем само какво е казал доктор Гардома, а той е голям приятел на Майндс.
— И двамата имат пръст в тази работа — каза Бигман, убеден мигновено в думите си. — Подскачащи комети…
— Чакай, чакай, не подскачай така. Велика Галактико, Бигман, аз само се опитвам да подредя мислите си, а ти все ме прекъсваш. — Тонът му беше толкова неодобрителен, колкото можеше да си позволи да бъде спрямо своя дребен приятел. — Досега си се оплаквал една дузина пъти, че не ти казвам всичко, което е в главата ми, преди да съм го обмислил окончателно — продължи той. — Ето защо го правя, глупако. Щом предложа някоя теория, ти веднага си готов за въоръжено нападение.
— Съжалявам, Лъки — извини се Бигман. — Продължавай.
— И така, сега Ъртейл е лесно да бъде заподозрян. Никой не го обича. Дори доктор Пивърейл. Видя как реагира само при споменаване на името му. С него се срещнахме само веднъж и ти не го хареса…
— Виж ти — промърмори Бигман.
— …аз също не го харесах. Всеки може да повреди този скафандър и да се надява, че подозрението ще падне на Ъртейл, ако деянието бъде разкрито, а то сигурно ще бъде, ако не предварително, то след като убие някой.
— Всичко това ми е ясно, Лъки.
— От друга страна — продължи Стар, — Майндс вече се опита да се освободи от мен с бластерен изстрел. Ако опитът му е бил сериозен, той не изглежда да е от типа хора, които биха направили нещо така задкулисно като срязване на скафандъра. Колкото до доктор Гардома, аз не смятам, че би се замесил в убийството на един член на Съвета само от приятелски чувства към Майндс.
— Тогава какво решаваш? — попита нетърпеливо Бигман.
— Засега нищо, освен че трябва да си лягаме — отвърна Лъки.
Той оправи леглото си и отиде в банята. Бигман погледна след него и сви рамена.
Скот Майндс седеше в леглото, когато на следващата сутрин Лъки и Бигман влязоха в стаята му. Беше бледен и изглеждаше уморен.
— Здравейте — поздрави ги той. — Карл Гардома ми каза какво се е случило. Не можете да си представите колко съжалявам.
Лъки отмина безмълвно тези негови думи.
— Как се чувствувате? — попита го той.
— Изтощен, но добре, ако разбирате какво искам да кажа. Ще бъда на вечерята, която дава Пивърейл.
— Разумно ли е това?
— Не искам да оставя Ъртейл да командва парада там, разказвайки на всеки, че съм луд — каза Майндс и на лицето му се изписа омраза. — Или пък доктор Пивърейл, по същата причина.
— Съмнява ли се доктор Пивърейл във вашия здрав разум? — попита тихо Лъки.
— Ами… вижте, Стар, откакто инцидентите започнаха да стават тежки, наблюдавам Огряната от Слънцето страна от един малък ракетен скутер. Длъжен съм. Този проект е мой. Досега аз… аз два пъти виждах нещо.
Майндс направи пауза.
— Какво виждахте, доктор Майндс? — подкани го да продължи Лъки.
— Бих желал да го определя със сигурност. Но виждах нещото само от разстояние. То се движеше и приличаше на човек. Беше в скафандър. Но знаете ли, той не приличаше на нашите специално изолирани скафандри. Изглеждаше по-скоро като обикновен скафандър от обикновен метал, разбирате ли?
— Не се ли опитахте да го доближите?
— Да, но го изгубих. Снимките също не показаха нищо. Само светли или тъмни петна, които можеха да бъдат каквото и да е. Но това нещо се движеше под палещите лъчи на Слънцето, сякаш не го беше еня за горещината и радиацията. Дори понякога се спираше по няколко минути неподвижно на слънцето. Това ме поболя. Не е ли странно? Имам предвид това, че се спираше. Никой не стои неподвижно там. Въпреки топлоизолиращия скафандър човек гледа да си свърши работата по възможно най-бързия начин и да се махне оттам. В близост до терминатора горещината не е така силна, но все пак има радиация. Няма защо да се излагаш без нужда на нея. Топлоизолиращите скафандри не са съвършена защита срещу гама-лъчите. Ако трябва да стоите неподвижно, отивате в сянката на някоя скала.
— Как си обяснявате всичко това?
— Не мисля, че нещото е човек — отвърна Майндс с глас, който бе спаднал до шепот.
— Да не искате да кажете, че е двукрак призрак? — попита внезапно Бигман, преди Лъки да му попречи.
Но Майндс само поклати глава.
— Употребих ли този израз на повърхността? — попита той. — Сякаш си спомням… Не, мисля, че е меркурианец.
— Какво? — извика Бигман. Гласът му прозвуча така, сякаш според него това е още по-лошо.
— Кой друг би могъл да издържи на слънчевата радиация и на горещината?
— Защо му е тогава скафандър? — попита Лъки.
— Е, това не зная — отвърна Майндс и в очите му се появи безпокойство. — Но все пак е нещо. След като се върнах в купола, установих че се знае на кое място е бил по това време всеки скафандър и всеки човек. Доктор Пивърейл няма да позволи организирането на експедиция за сериозно търсене. Твърди, че ни липсвала подходяща екипировка.
— Казахте ли му същото, което казахте и на мен?
— Сигурен съм, че ме взема за луд. Смята, че виждам отражения и си въобразявам, че са хора. Но случаят не е такъв, Стар!
— Свързахте ли се с Научния съвет? — попита Лъки.
— Как бих могъл? Доктор Пивърейл нямаше да ме подкрепи. Ъртейл щеше да каже, че съм луд и те щяха да уважат неговото мнение. Кой би ме чул?
— Аз — отвърна Лъки.
Майндс се надигна рязко в леглото и протегна ръка, сякаш да улови ръката на Лъки, но после я отдръпна.
— Тогава вие ще го изследвате, нали? — попита той със задавен глас.
