— Ще го изследвам, но по свой начин — обеща Лъки.
Другите бяха насядали вече край банкетната маса, когато пристигнаха Лъки и Бигман. Сред шумните поздрави при тяхното влизане и започналите представяния имаше очевидни признаци, че събирането не е от най-приятните.
Д-р Пивърейл седеше на председателското място. Тънките му устни и хлътналите бузи потрепваха. Той трудно поддържаше достолепен вид. Вляво от него се намираше широкоплещестата фигура на Ъргейл. Беше се облегнал назад в креслото, а дебелите му пръсти си играеха с чашата пред него.
В дъното на масата седеше Скот Майндс, който изглеждаше млад и уморен. Гледаше Ъртейл с чувство на гневно безсилие. До него беше д-р Гардома със замислен и угрижен поглед, сякаш готов да се намеси, в случай че Майндс си изпусне нервите.
Останалите места, с изключение на две празни от дясната страна на д-р Пивърейл, бяха заети от някои старши служители в обсерваторията. Единият от тях, Хенли Кук, който бе втори по старшинство в купола, приведе стройното си мършаво тяло напред и с двете си ръце стиска здраво ръката на Лъки.
Лъки и Бигман заеха местата си и салатите бяха сервирани.
— Точно преди да влезете се питахме дали младият Майндс трябва да ти спести разказа за великите чудеса, които готви за Земята като резултат от своите опити — каза веднага Ъртейл с дрезгав глас, който се извиси над общия разговор.
— Нищо подобно — отсече Майндс. — Аз сам ще говоря по този въпрос, ако не възразяваш.
— О, давай, Скот — усмихвайки се широко го подкани Ъртейл, — не се стеснявай. Е, чуй сега какво аз ще му кажа.
Ръката на д-р Гардома попадна сякаш случайно върху рамото на Майндс. Младият инженер сподави един вик на възмущение и не каза нищо.
— Известявам ви Стар, че този експеримент ще бъде добър. Той…
— Имам представа за експериментите — прекъсна го Лъки. — Основният резултат, една климатизирана планета, според мен е напълно постижим.
— Така ли? — намръщи се Ъртейл. — Радвам се, че сте оптимист. Бедният Скот не може да извърши дори подготвителната експериментална работа. Така ли е, Скот?
Майндс се понадигна, но ръката на д-р Гардома отново се озова на рамото му.
Погледът на Бигман сновеше от говорещ на говорещ, спирайки се с отвращение на Ъртейл. Той не каза нищо.
Пристигането на основното ястие прекъсна за момент разговора, а д-р Пивърейл се опита отчаяно да го насочи към по-малко експлозивни теми.
За кратко време това му се удаде, но след това Ъртейл се наведе към Лъки с набодено последно късче от пържолата и каза:
— И така, вие сте за изпълнението на проекта на Майндс, нали?
— Мисля, че той е приемлив.
— Като член на Научния съвет трябва добре да прецените приемливостта му. Как ще реагирате, ако ви кажа, че експериментите тук бяха ненужни и че биха могли да се проведат на Земята срещу един процент от стойността им тук, само ако Съветът поне малко се грижеше да пести парите на данъкоплатците?
— По същият начин, както ако ми бяхте казали каквото и да било друго — остроумно му отвърна Лъки, запазвайки спокойствие. — Бих ви казал, мистър Ъртейл, че се опитвате да лъжете. Това е най-големият ви талант и предполагам най-голямото удоволствие.
Изведнъж настана гробна тишина. Млъкнаха всички, включително и Ъртейл. Дебелите му бузи изглежда увиснаха от изненада, а очите му се облещиха. Внезапно изпаднал в ярост, той стана от мястото си, наведе се през масата пред д-р Пивърейл и постави длан в непосредствена близост до чинията на Лъки.
— Никой лакей на Съвета… — кресна той. В това време Бигман също се раздвижи. Никой на масата не видя подробностите от това движение, тъй като то стана със светкавичната скорост на атакуваща змия, а крещенето на Ъртейл завърши с вик на изненада.
Над твърдо опряната върху масата ръка на Ъртейл сега стърчеше гравираната метална дръжка на ножа-силово поле.
Д-р Пивърейл бутна внезапно стола си назад, а от гърлата на всички мъже с изключение на Бигман се изтръгна вик на изненада. Дори Лъки изглежда се сепна.
— Разтвори си пръстите, непохватен дръвнико! — извиси се тенорът на ликуващия Бигман. — Разтвори ги и се сплескай на мястото си!
Ъртейл впери поглед в дребния си мъчител, без да разбере за момент какво му казва и после бавно разтвори пръстите си. Ръката му не беше наранена. Не бе обелено дори и малко парченце от кожата. Ножът-силово поле потрепваше в твърдия пластмасов плот на масата, показвайки един инч от своето трепкащо луминисцентно острие (не материя, а само тънко нематериално силово поле). Ножът беше забит в масата изкусно и безпогрешно между втория и третия пръст на ръката на Ъртейл.
Той я дръпна рязко, сякаш внезапно бе обхваната от пламъци.
Бигман ликуваше.
— А следващият път, приятелче, когато посегнеш на Лъки или мен, ще ти отсека ръката — предупреди го той. — Какво ще кажеш, а? И ако възнамеряваш да кажеш нещо, направи го вежливо.
Бигман се пресегна за ножа, дезактивира острието му, хващайки го за дръжката и го прибра в калъфа на колана си.
— Не усетих, че приятелят ми е въоръжен — каза леко начумерен Лъки. — Сигурен съм, че съжалява загдето е смутил вечерята и се надявам, че мистър Ъртейл няма да вземе присърце инцидента.
Някой се засмя, а на лицето на Майндс се появи сдържана усмивка.
Ожесточеният поглед на Ъртейл се местеше от лице на лице.
— Няма да забравя това отношение — заяви той. — За мен е очевидно, че сенаторът не се ползува с дължимата му подкрепа и ще го известя за това. Обаче няма да мръдна от тук.
Той скръсти ръце, сякаш приканваше някой да се опита да го изгони.
Малко по малко разговорът стана общ.
— Знаете ли, сър, струва ми се, че лицето ви ми е познато — обърна се Лъки към д-р Пивърейл.
— Така ли? — попита астрономът с пресилена усмивка. — Не си спомням да съм ви срещал преди.
— Бил ли сте някога на Серес?
— Серес? — повтори старият астроном и погледна Лъки с лека изненада. Очевидно още не бе дошъл на себе си след епизода с ножа-силово поле. — На този астероид се намира най-голямата обсерватория в Слънчевата система. На млади години съм работил в нея, а и сега често я посещавам.
— Чудя се дали не съм ви виждал там.
Докато говореше, Лъки не можеше да не си спомни тези вълнуващи дни, когато преследваха капитан Антън и пиратите, направили своите бърлоги в астероидите. И особено деня, в който пиратските кораби атакуваха самото сърце на територията на Съвета върху повърхността на Серес, постигайки временна победа с дързостта на своето нападение. Но д-р Пивърейл поклати глава.
— Ако съм имал удоволствието да ви видя там, щях да си спомня, сър — отвърна вежливо той.
— Жалко — каза Лъки.
— Загубата е моя, уверявам ви. Тогава ми вървеше на загуби. В резултат на едно чревно заболяване аз пропуснах цялото пиратско нападение. Узнах за него само по дочутите разговори между моите болногледачки.
Възвърнал си доброто настроение, д-р Пивърейл огледа масата. Десертът беше сервиран от механичния подносоносач.
— Джентълмени, подхванахме малка дискусия относно проекта „Светлина“ — каза той и направи пауза, за да се усмихне любезно. — При създалите се обстоятелства темата не е особено приятна за обсъждане, но съм мислил много върху инцидентите, които смутиха повечето от нас. Изглежда сега е най-подходящият момент да ви кажа всичко, каквото мисля по този въпрос. В края на краищата доктор Майндс също присъствува тук. Похапнахме добре и сега, накрая имам да ви съобщя нещо интересно.
