скрити под дебела повърхност неща. И положително би бил в състояние да предава информация по субетера посредством някакво вградено устройство.
— Това е нелепо — поклати глава командирът. — И човек би могъл лесно да убие В-жабата. Един уплашен до крайност човек би могъл да преодолее това… това мисловно влияние, което животното упражнява. Помислихте ли за този вариант?
— Да, помислих — отвърна Лъки. — Защо обаче един човек да бъде така отчаян? Откъде такова безумие, за да убива безобидната В-жаба? Явно причината е, че ако В-жабата представлява ужасна опасност, тя престава да бъде безобидна. А единствената опасност, която тя може да е представлявала за убиеца, се основава на способността на животното, което би уловило и предало емоциите на самия убиец. Представете си, че тези емоции незабавно разкриеха факта, че убиецът е шпионин.
— Как е възможно това? — попита Панър.
— Ами ако нашият убиец изобщо не притежава емоции? — обърна се към него Лъки. — Нямаше ли веднага да се разкрие, че е робот? Или да разгледаме другата страна. Защо е убил само В-жабата? Защо вече влязъл в стаите ни, след като е рискувал толкова много и е открил, че единият от нас е под душа, а другият на видеофона, без да подозираме нищо, убиецът не е убил нас вместо В-жабата? Или и нас заедно с нея?
— Вероятно не е имал време — отвърна командирът.
— Има и друга, по-задоволителна причина — каза Лъки. — Знаете ли трите закона на роботиката? Правилата на поведение, които всички произведени роботи трябва да следват?
— Само в общи линии — отвърна командирът. — Не мога да ги цитирам.
— Аз мога — каза Лъки — и с ваше позволение ще ги цитирам, за да мога да се изясня. Първият закон гласи:
„Роботът не е в състояние да навреди на човешко същество или с бездействието си да изложи човешкото същество на опасност.“ Вторият закон гласи: „Роботът трябва да се подчинява на даваните от човешкото същество заповеди, освен ако те не са в противоречие с първия закон.“ Третият закон гласи: „Роботът трябва да защищава собственото си съществуване дотогава, докато подобна защита не е в противоречие с първия или втория закон.“
— Добре, Съветнико — кимна Панър, — но какво доказва това?
— Един робот може да получи заповед да убие В-жабата, която е животно. Той ще изложи на опасност своето съществуване, тъй като това е изложено едва в третия закон, и ще се подчини на заповедта, действувайки съгласно втория закон. На него обаче не може да му бъде заповядано да убие Бигман или мен, тъй като сме хора и първият закон има предимство пред другите два. Един шпионин човек би убил и нас, и В-жабата, а един робот — само В-жабата. От всичко казано дотук може да се направи само един извод, командире.
Командирът остана неподвижен и размишлява дълги минути върху казаното от Лъки. Бръчките се врязаха в умореното му лице.
— Какво предлагате да направим? — попита накрая той. — Да прегледаме на рентген всички хора, работещи по проекта, така ли?
— Не — отвърна веднага Лъки. — Не е толкова просто. Успешен шпионаж се провежда и някъде другаде. Ако тук има един робот хуманоид, вероятно някъде другаде има още. Би било добре да заловим колкото се може повече хуманоиди, при възможност всичките. Ако действуваме твърде прибързано и открито при залавянето на един, останалите могат да ги изтеглят и да ги използуват при друг удобен случай.
— Тогава какво предлагате?
— Да действуваме бавно. Ако сме заподозрели робот, има начини да го накараме да се издаде, без да се усети, при това няма да започнем съвсем от нула. Например, командире, аз зная, че не сте робот, тъй като вчера открих у вас емоции. Всъщност аз умишлено възбудих у вас гняв, за да изпитам моята В-жаба. Моля да ме извините за това.
— Аз да съм робот?! — лицето на Донахю стана бледомораво.
— Както казах, използувах ви само за да проверя моята В-жаба.
— Но за мене нямате причина да сте сигурен. Съветнико, тъй като никога не съм виждал вашата В- жаба — каза сухо Панър.
— Точно така — потвърди Лъки. — Вие все още сте заподозрян. Свалете си ризата!
— Какво? — извика възмутен Панър. — Защо?
— Току-що доказахте, че сте невинен — каза кротко Лъки. — Един робот би се подчинил на тази заповед.
— Спрете това! — извика командирът и удари с юмрук по масата. — Достатъчно по този въпрос! Няма да позволя да изпитвате и ядосвате хората ми по какъвто и да било начин. Имам да върша работа на този спътник, съветник Стар! Трябва да пусна в космоса един аграв-кораб и ще го пусна. Хората ми са проверени и са вън от подозрение. Съчинението ви за участието на робот е неубедително и аз няма да се съобразявам с него. Вчера ви казах, Стар, че не искам да безпокоите хората на този спътник и да рушите морала им. Вчера вие си позволихте да се обърнете към мен по обиден начин. Сега казвате, че било само за да изпитате вашето животно, което е не по-малка обида. Поради тази причина не чувствувам нужда да ви сътруднича и няма да го направя. Ще ви кажа точно как постъпих. Прекъснах всички връзки със Земята. Обявих извънредно положение на Юпитер — 9. Сега имам правата на военен диктатор. Ясно ли ви е?
Лъки леко присви очи.
— Като член на Научния съвет аз ви надвишавам по ранг — каза той.
— Как възнамерявате да наложите своя ранг? Хората ми ще се подчиняват на мен и те вече са получили заповедите ми. Ако се опитате да попречите на изпълнението им по какъвто и да било начин, с думи или с дела, ще бъдете възпрян със сила.
— А какви са вашите заповеди?
— Утре — каза командир Донахю — в шест часа следобед стандартно слънчево време първият действуващ аграв-кораб ще извърши първия си полет от Юпитер-9 до Юпитер-1, спътника Йо. След като се върнем… след като се върнем, съветник Стар, и нито час по-рано, вие ще можете да проведете вашето разследване. А ако тогава поискате да се свържете със Земята и да направите постъпки за военен съд, аз ще бъда на ваше разположение.
Командирът Донахю гледаше решително Лъки Стар.
— Корабът готов ли е? — обърна се Лъки към Панър.
— Така мисля — отвърна Панър.
— Утре заминаваме — каза презрително Донахю. — Е, съветник Стар, ще ми сътрудничите ли, или ще трябва да ви арестувам?
Тишината, която последва, бе напрегната. Бигман направо спря да диша. Ръцете на командира се свиваха в юмруци и се разпускаха, а лицето му беше побледняло. Панър бавно извади дъвка от джобчето на ризата си, разви с една ръка пластмасовата й обвивка и я пъхна в устата си.
Тогава Лъки леко стисна ръцете си, облегна се назад и каза:
— Ще се радвам да ви сътруднича, командире.
8. СЛЕПОТА
Бигман тутакси се вбеси.
— Лъки! — извика той. — Нима толкова лесно ще му позволиш да спре разследването?
— Не съвсем, Бигман. Ние ще бъдем на аграв-кораба и ще продължим работата си там.
— Не, сър — отказа категорично командирът. — Няма да бъдете на борда. И за миг не си го помисляйте.
— Кои ще бъдат на борда, командире? — попита Лъки. — Вие, предполагам?
— Аз, също Панър, като главен инженер, двама от офицерите ми, петима инженери и петима обикновени членове на екипажа. Всички те бяха избрани преди известно време. Аз и Панър като отговорни ръководители на проекта, петима инженери, които да управляват кораба, и останалите като отплата за заслугите им към проекта.
