— Какъв вид заслуги? — попита замислено Лъки.
— Най-добрият пример за това — намеси се Панър — е Хари Норич, който…
— Имате предвид слепия ли? — вцепенен от изненада попита Бигман.
— Вие познавате ли го? — на свой ред попита Панър.
— Срещнахме се с него снощи.
— Норич е бил тук — продължи Панър — още от началото на проекта. Загуби си зрението, когато се хвърли между два източника на енергия, за да предпази силовото поле от деформиране. Лежа пет месеца в болницата и очите бяха тази част от него, която не можа да бъде възстановена. С тази своя проява на храброст той предотврати стопяването на къс от спътника, голям колкото планина, и спаси живота на двеста души. Спаси и проекта, защото едно значително произшествие в началото можеше да направи невъзможно получаването на по-нататъшни кредити от Конгреса. С неща от подобен род е заслужил мястото си на борда на аграв-кораба по време на първото му пътуване всеки един от избраниците.
— Жалко, че той няма да бъде в състояние да види Юпитер отблизо — каза Бигман. После присви очи и попита: — А как ще се качи на борда?
— Положително ще вземем и Мът — каза Панър. — Кучето е добре обучено.
— Това ми стига — рече разпалено Бигман. — Щом вие, приятелчета, можете да вземете едно куче, значи можете да вземете и двама ни с Лъки.
Командир Донахю поглеждаше нетърпеливо ръчния си часовник. Опря длан на масата и се приготви да стане.
— Значи свършихме нашата работа, господа — каза той.
— Не съвсем — каза Лъки. — Имаме за изясняване още един малък въпрос. Бигман го представи недодялано, но е напълно прав. Когато аграв-корабът излети, и ние с него ще бъдем на борда.
— Не — възрази командирът. — Невъзможно е.
— Би ли попречила на управлението на кораба допълнителната маса на двама души?
— С него можем да преместим и планина — отвърна с усмивка Панър.
— Тогава място ли ви липсва?
Командирът погледна Лъки с подчертано недоволство.
— Няма да посочвам причина. Няма да бъдете взети просто защото така реших. Ясно ли е?
В очите му проблесна злорадство и за Лъки не бе трудно да се досети, че той си връща за обидата, която му бе нанесъл на борда на „Светкавичния Стар“.
— По-добре ще е да ни вземете, командире — каза спокойно Лъки.
— Защо? — попита с язвителна усмивка Донахю. — Ще бъда освободен от длъжност по заповед на Научния съвет ли? Няма да можете да се свържете със Земята, докато не се върна, а след това може да ме освобождават от длъжност, ако желаят.
— Не мисля, че сте обмислили добре решението си, командире — каза Лъки, — Можете да бъдете освободен от длъжност със задна дата. Всъщност уверявам ви, че така ще стане. Що се отнася до правителствения архив, в него ще се появи официално съобщение, че аграв-корабът е извършил първия си полет не под ваша команда, а под командата на вашия приемник, който и да е той. Документите могат да бъдат така нагласени, че според тях вие изобщо да не сте били на борда.
Командир Донахю побледня и за миг изглеждаше като че ще се нахвърли върху Лъки.
— Вашето решение, командире? — попита Лъки.
Когато накрая Донахю успя да проговори, гласът му прозвуча съвсем неестествено.
— Можете да дойдете.
Лъки прекара остатъка от деня в помещенията на архивата, изучавайки папките на различните хора, работили по проекта, докато Бигман, воден от Панър, минаваше от лаборатория в лаборатория и през огромните експериментални помещения.
Едва след вечерята, когато се върнаха в стаите си, те имаха възможност да бъдат заедно и сами. Мълчанието на Лъки не беше нещо необикновено, тъй като младият член на Съвета по принцип не беше приказлив, но сега между веждите му имаше малка бръчка, която Бигман познаваше като сигурен признак за загриженост.
— Досега нямаме никакъв напредък, нали, Лъки? — каза Бигман.
— Признавам, че нищо особено не сме постигнали — поклати глава Лъки.
Той бе донесъл от филмотеката един филм. Бигман хвърли бегъл поглед на заглавието му: „Роботика за напреднали.“ Лъки методично прекарваше началото на лентата през апарата.
Бигман се разхождаше из стаята и не можеше да си намери място.
— През цялото време ли възнамеряваш да се занимаваш с този филм. Лъки? — попита той.
— Страхувам се, че да, Бигман.
— Тогава имаш ли нещо против, ако отида в съседния апартамент и поседя при Норич?
— Отивай — отвърна Лъки, който бе поставил апарата на очите си и се беше облегнал назад със скръстени на гърдите ръце.
Бигман затвори вратата и за миг остана отвън. Беше малко нервен. Първо трябваше да го обсъди с Лъки. Знаеше, че трябваше, но изкушението…
„Нямам намерение да предприемам каквото и да е — каза си той. — Само ще проверя нещо. Ако греша, защо тогава да безпокоя Лъки? Но ако това излезе вярно, тогава наистина ще има какво да му кажа.“
Щом Бигман позвъни, вратата веднага се отвори. Насочил слепите си очи към входа, Норич седеше на бюрото си, върху нарисуваната върху него шахматна дъска имаше странни фигури.
— Кой е? — попита той.
— Бигман — представи се малкият марсианец.
— Бигман! Влезте. Седнете. Съветникът Стар с вас ли е?
Вратата отново се затвори, а Бигман огледа яркоосветената стая. Той присви устни.
— Лъки е зает. Аз обаче за днес достатъчно се занимавах с аграв. Доктор Панър ме разведе навсякъде, само дето почти нищо не разбрах.
— В такъв случай сте част от едно мнозинство, но ако се остави настрана математиката, някои от тези неща не са много трудни за разбиране — усмихна се Норич.
— Така ли? Тогава имате ли нещо против да ми ги обясните? — попита Бигман и седна на един голям стол. Наведе се, за да погледне под пейката до работната маса на Норич. Мът лежеше там с глава върху предните лапи и едното му око блестеше, втренчено в Бигман.
(„Трябва да продължава да говори — мислеше Бигман. — Трябва да продължава да говори, докато не открия пролука или не направя такава.“)
— Погледнете — каза Норич и повдигна един от кръглите пулове, които държеше. — Гравитацията е една от формите на енергията. За един предмет като този в ръката ми, който е под влиянието на гравитационно поле, но не му е позволено да се движи, се казва, че притежава потенциална енергия. Ако аз го освободя, тази потенциална енергия ще се превърне в движение или, както се казва, в кинетична енергия. Тъй като, докато пада, той продължава да е под влиянието на гравитационното поле, скоростта му непрекъснато се увеличава. — В този миг Норич пусна пула и той падна.
— Докато срещне преграда — каза Бигман. Пулът се удари в пода и се търкулна. Норич се наведе, сякаш се гответе да го вдигне, но после каза:
— Бихте ли го намерили, Бигман? Не зная точно къде се търкулна.
Бигман потисна разочарованието си. Вдигна пула от пода и му го върна.
— Досега — продължи Норич, — това беше единственото нещо, което можеше да се направи с потенциалната енергия. Разбира се, кинетичната енергия може да се използува. Например падащите води на Ниагарския водопад могат да се използуват за получаване на електричество, но това е друго нещо. В космоса гравитацията води до движение и с това въпросът се изчерпва. Нека разгледаме Юпитерианската система от луни. Ние сме на Юпитер-9, на петнадесет милиона мили от Юпитер. По отношение на него притежаваме колосално количество потенциална енергия. Ако се опитаме да пътуваме до Юпитер-1, до спътника Йо, който е само на двеста осемдесет и пет хиляди мили от Юпитер, в известен смисъл ще падаме милиони мили. Ще развием огромна скорост, на която ще трябва да се противопоставяме чрез отблъскване в обратната посока посредством хиператомен двигател. За него ще е нужно колосално количество енергия.
