— Добре, значи остават десет души — каза Панър. — Двама офицери, четирима инженери и четирима работници. Какво предлагате да направим? Да прегледаме всеки от тях на рентген ли? Или нещо от този род?
— Твърде е рисковано — поклати глава Лъки. — Известно е, че сириусианите използуват един хитър малък трик, за да се защитят. Известно е, че използуват роботи за пренасяне на сведения или за изпълнение на такива задачи, които индивидът, даващ заповедите, иска да бъдат запазени в тайна. Но един робот не може да запази тайната, ако някой човек го попита по подходящ начин, с цел да я разкрие. Тъкмо затова сириусианите инсталират в роботите взривяващо се устройство, което се включва при всеки опит да се принуди роботът да издаде тайната.
— Искате да кажете, че ако един робот се изследва с рентген, ще избухне?
— Голяма е вероятността да стане така. Неговата най-важна тайна е самоличността му и той може да бъде взривен при всеки опит, предвиден от сириусианите, за разкриването на тази самоличност — каза Лъки. — В-жабата не е влизала в сметките им — добави със съжаление той. — Срещу нея не е имало защита. Наложило се е да заповядат на робота направо да я убие. Това във всеки случай е било за предпочитане, защото по този начин роботът е останал невредим и неразкрит.
— Ако роботът избухне, не би ли навредил на хората около него? Няма ли в такъв случай да се наруши първият закон? — с лек сарказъм в гласа попита Панър.
— Няма, защото самият робот не би имал контрол над експлозията. Избухването би било последица от прозвучаването на определен въпрос или от изявата на определено действие, а не от нещо, направено от самия робот.
Промъкнаха се още едно равнище нагоре.
— Тогава какво смятате да правите, Съветнико? — попита Панър.
— Не зная — призна си Лъки. — Трябва да се принуди роботът да се издаде по някакъв начин. Колкото да са преобразували и преиначили трите закона, те все пак са останали в сила. Човек просто трябва достатъчно да познава роботиката, за да прецени как да се възползува от законите. Ако знаех как да принудя робота да извърши нещо, с което да се издаде, че не е човек, без да задействувам някое взривно устройство, вградено вероятно в него, ако можех така да боравя с трите закона, та да доведа един от тях до силно противоречие с друг за да го изключа напълно, ако…
— Е, ако очаквате помощ от мен, Съветнико — прекъсна го нетърпеливо Панър, — няма да има полза. Вече ви казах, че не разбирам нищо от роботика. — Той внезапно се обърна. — Какво е това?
— Аз не чух нищо — огледа се и Бигман.
Без да каже нито дума, Панър се промъкна покрай тях, смален като джудже в сравнение с извиващите се от двете страни метални тръби.
Беше се отдалечил на известно разстояние, следван от другите двама, когато промърмори:
— Някой може да се е вмъкнал между ректификаторите. Ще ги обходя отново.
Лъки намръщено се взираше в извиващите се кабели, приличащи направо на гора, които ги обграждаха отвсякъде като задънена улица.
— Струва ми се, че там е чисто — каза той.
— Да проверим за по-сигурно — твърдо каза Панър. Беше отместил един плот в близката стена и сега, поглеждайки през рамо, внимателно пипаше вътре.
— Не мърдайте! — каза той.
— Нищо не открихме — сопна се Бигман. — Там няма нищо.
— Зная — отвърна с облекчение Панър. — Помолих ви да не мърдате, защото не исках да отсека някоя ръка, когато пусна силовото поле.
— Какво силово поле?
— Затворих веригата на силовото поле, така че да минава напреки на коридора. Можете да излезете оттам не по-лесно, отколкото ако бяхте затворени в масивна стоманена клетка с три стъпки дебелина на стената.
— Марсиански пясъци, Лъки! — извика Бигман. — Той наистина е роботът!
При тези думи ръката му хвана оръжието.
— Не се опитвайте да използувате игления пистолет! — веднага извика Панър. — Как ще излезете оттук, ако ме убиете? — Той се взря в тях. Тъмните му очи святкаха, а широките му рамене се смъкнаха. — Не забравяйте, че енергията може да мине през силовото поле, но материята не може, дори и молекула от въздуха няма да мине. Вие сте херметически затворени. Ако ме убиете, ще се задушите много преди някой да дойде тук.
— Аз казах, че той е роботът — рече Бигман, обзет от гневно отчаяние.
— Грешите — изсмя се Панър. — Аз не съм робот, но ако има такъв, зная кой е той.
11. ПО ПЪТЯ НА ЛУНИТЕ
— Кой? — веднага поиска да научи Бигман.
Отговори му обаче Лъки:
— Явно Панър мисли, че е някой от нас.
— Благодаря! — каза Панър. — А какво обяснение бихте дали вие? Вие споменахте за „пътник без билет“, вие говорихте за хора, проникнали със сила на борда на „Юпитерианска луна“. Ама че нахалство! Няма ли двама души наистина проникнали по този начин на борда? Нима не бях свидетел как стана? Та това сте вие двамата!
— Съвсем вярно — съгласи се Лъки.
— Доведохте ме тук, за да можете да разучите точно как функционира корабът. Опитахте се да ми отвлечете вниманието с истории за роботи, като се надявахте, че няма да зебележа, че обикаляте и разглеждате най-внимателно целия кораб.
— Ние имаме право на това — каза Бигман. — Този тук е Лъки Стар!
— Той казва, че е Лъки Стар. Ако е член на Научния съвет, може да го докаже и знае как. Ако имах поне малко мозък в главата, щях да поискам да удостоверите самоличността си преди да ви доведа тук, долу.
— И сега не е твърде късно — каза спокойно Лъки. — Можете ли да виждате добре от такова разстояние?
Той вдигна едната си ръка с дланта към него и си запретна ръкава.
— Няма да дойда по-близо — сърдито отвърна Панър.
Лъки не каза нищо. Китката му говореше вместо него. Кожата от долната страна на китката изглеждаше съвсем обикновена, но преди години я бяха обработили с хормони по най-сложен начин. Реагирайки само на едно тренирано усилие на волята на Лъки, едно овално петно на китката му потъмня и бавно почерня. Малки жълти петънца очертаваха в него познатите контури на Голямата мечка и Орион.
Панър зяпна от учудване, сякаш някой му бе изкарал въздуха от дробовете. Малко хора имат случай да видят този знак на Съвета, но всички надхвърлили детската възраст знаят значението му — той е неоспоримият и неподлежащ на подправяне знак за самоличност на членовете на Научния съвет.
Панър нямаше избор. Мълчаливо и неохотно той изключи силовото поле и отстъпи назад.
— Заслужаваш да ти счупя главата, неуравновесен… — извика гневно Бигман и пристъпи напред, но Лъки го дръпна.
— Няма нищо, Бигман. Човекът има същото право да ни подозира, както ние него. Успокой се.
— Изглеждаше логично — сви рамене Панър.
— Признавам, че беше така. Мисля, че вече можем да си имаме доверие.
— С вас може би — каза многозначително главният инженер. — Вие удостоверихте самоличността си, но малкият кресльо? Кой ще удостовери самоличността му?
Бигман изкряска нечленоразделно и Лъки застана между двамата.
— Аз гарантирам за него — каза Лъки — и поемам пълна отговорност за действията му… Сега предлагам да се върнем към кабините, докато не са тръгнали да ни търсят. Всичко, което стана тук, долу, трябва, разбира се, да си остане само между нас.
После, сякаш нищо не се беше случило, те продължиха да се катерят нагоре.
