Наистина през последните четири века безпорядъкът се бе увеличил и дори бе избухнала своеобразна епидемия от преврати и убийства на императори. Само че и това се бе поуталожило и точно в този момент Галактиката бе спокойна както никога досега. По време на царуването на Клеон Първи и преди, под властта на баща му, световете процъфтяваха; самият Клеон не бе смятан за тиранин. Дори хората, които не одобряваха империята като институция, рядко можеха да кажат нещо определено лошо за него и по това той съществено се различаваше от Демерцел.
Защо в такъв случай Чувек ще разправя, че Галактическата империя умира — и то с такава убеденост?
Естествено той е журналист. Вероятно познава до известна степен галактическата история и в далеч по-голяма разбира положението в момента. Дали оттук е почерпил информация за своето твърдение? И ако е тъй, каква по-конкретно е тя?
На няколко пъти насмалко да попита, ала в мрачното лице на приятеля му имаше нещо, което го възпираше. А също така го възпираше и собственото му дълбоко втълпено убеждение, че Галактическата империя е една даденост, аксиома, основният камък, върху който се градяха всички спорове. В края на краищата, ако това не бе вярно, той не искаше да го узнае.
Не, просто не можеше да повярва, че е сгрешил! Империята би могла да умре в не по-голяма степен от самата Вселена. Или, ако Вселената наистина свършеше, тогава и само тогава щеше да загине и империята.
Селдън затвори очи и се опита да заспи, само че, разбира се, не можа. Щеше ли да се наложи да изучи историята, за да разработи своята… психоистория?
И как би могъл да го стори? Съществуваха двадесет и пет милиона свята, всеки от тях със собствена сложна съдба. Как би могъл да изучи всичко това? Знаеше естествено, че има многосерийни филми, посветени на тази тема. Дори веднъж, по някаква отдавна забравена причина, бе прегледал набързо един такъв филм и го бе намерил за прекалено скучен, та да може да бъде издържан докрай.
Галактическата история се занимаваше с важните светове. Някои от тях тя проследяваше през цялото или почти цялото им битие; други придобиваха значение само за известно време — докато залезеха. Веднъж беше потърсил Хеликон в индекса и бе открил само едно позоваване. Когато полюбопитства повече, се оказа, че родната му планета фигурира в списък на светове, които в един момент били застанали на страната на претендент за имперския трон, дето така и не успял да защити претенциите си. В този случай Хеликон някак си бе избегнал наказанието — вероятно защото не се бе оказал достатъчно важен, за да бъде наказан.
Каква полза имаше обаче от подобно хроникьорство? Психоисторията би трябвало да обхваща действията, реакциите и взаимните връзки на всеки свят, на всички до един. Как може човек да изучи развитието на двадесет и пет милиона свята и да обмисли всичките им възможни взаимодействия? Такава задача би била определено абсурдна, а това беше още едно потвърждение на собственото му заключение, че макар психоисторията да представлява теоретичен интерес, никога няма да бъде вкарана в каквато и да е практическа употреба.
Селдън почувства лек тласък напред и веднага прецени, че возилото намалява скоростта си.
— Какво има? — попита той.
— Мисля, че вече сме достатъчно далеч — отвърна Чувек — и можем да рискуваме едно малко спиране, за да похапнем, да пийнем по някоя чаша и да посетим тоалетната.
След още петнадесет минути, през които стените край тях отминаваха все по-бавно и по-бавно, те стигнаха до някакво осветено разширение. Таксито сви в него и си намери място за паркиране между пет- шест други себеподобни.
12
С един поглед опитното око на Чувек обхвана вдлъбнатината, спрелите коли, крайпътния ресторант, коридорите и посетителите му. Селдън, който отново се мъчеше — без да знае как — да не изглежда прекалено подозрително, го наблюдаваше, опитвайки се поне да не се вторачва прекалено много.
Когато седнаха на една маса и набраха на клавишите поръчките си, математикът не особено успешно, стараейки се гласът му да звучи равнодушно, попита:
— Всичко ли е наред?
— Така изглежда — отговори Чувек.
— Откъде знаеш?
Другият задържа за миг тъмните си очи върху неговите.
— Инстинкт. Дълги години новинарство. Поглеждаш и разбираш: „Тук няма новини.“
Селдън кимна и почувства облекчение. Може би приятелят му се бе изразил сардонично, но в казаното все пак трябваше да има известно количество истина.
Задоволството му обаче продължи само до първата хапка от сандвича. Той изгледа Чувек с пълна уста и израз на обидена изненада.
— Това е крайпътен ресторант — спокойно рече журналистът. — Евтин, бърз и не кой знае колко добър. Храната е домашно отгледана и в нея има примес от доста агресивна мая. Транторианските небца са свикнали с него.
Селдън с мъка преглътна.
— Ама в хотела…
— Виж, ти беше в Имперския сектор. Там храната се внася, а когато се използва местна, тя е с най- високо качество. Е, също така е и скъпа.
Селдън се зачуди дали да отхапе още една хапка.
— Искаш да кажеш, че докато съм на Трантор…
Чувек с устни му даде знак да млъкне.
— Не оставяй у никого впечатлението, че си свикнал на по-добро. Тук има места, където да те идентифицират като аристократ е далеч по-непрепоръчително, отколкото да решат, че си от Външните светове. Уверявам те, храната няма да е такава навсякъде. Тези крайпътни заведения са известни с лошото й качество. Ако можеш да смелиш сандвича си, значи ще си способен да ядеш всичко на Трантор. И това няма да ти навреди.
— Много ли храна отглеждат тук? — попита Селдън. Косият поглед встрани му бе разкрил, че в непосредствена близост не седи никой и затуй говореше по-спокойно. — Разправяли са ми, че двадесет от околните светове изпращат стотици товарни кораби, които всеки ден зареждат Трантор.
— Зная. И стотици, които отнасят отпадъците. Пък ако искаш да направиш историята наистина добра, казваш, че едни и същи кораби носят храна в едната посока и боклук в другата… Вярно е, че внасяме значителни количества, обаче това са най-вече луксозни стоки. И изнасяме големи количества отпадъци, обработени внимателно, за да са напълно безвредни, като прекрасен органичен тор — също тъй необходим за другите светове, както е храната за нас. Обаче това е съвсем малка част от цялото.
— Така ли?
— Да. Освен рибите в морето, навсякъде има градини. Както и овощни дръвчета, домашни птици, зайци и огромни ферми за микроорганизми — обикновено ги наричат ферми за мая, макар тя да е само малка част от продукцията им. Нашите отпадъци се използват преди всичко тук, у дома, за да се поддържа целият този растеж. Всъщност в много отношения Трантор прилича на огромно, прекалено разрастло се космическо поселище. Случвало ли ти се е да посетиш някое такова поселище?
— Бил съм.
— Космическите поселища са по същество затворени фалове, в които всичко влиза в изкуствен цикъл. Притежават изкуствена вентилация, изкуствени ден и нощ и така нататък. Трантор се различава от тях единствено по това, че дори и най-голямото подобно поселище има население не повече от десет милиона, а тук живеят четири хиляди пъти повече хора. Е, разбира се, ние имаме естествена гравитация. Пък и никое космическо поселище не може да ни съперничи по микрохрани. Имаме вани за мая, гъбични басейни, езера за водорасли — не можеш дори да си представиш колко големи! И много държим на изкуствените подправки, като не ги прибавяме с аптекарска ръка. Точно те придават вкуса на онова, което ядеш.
Селдън бе погълнал по-голямата част от сандвича си и вече не го намираше толкова противен, както
