при първата хапка.
— А няма ли да ми навреди?
— Храната действа на чревната флора и понякога предизвиква диария у някой посетител от Външните светове, макар това да се случва от дъжд на вятър. Все пак изпий си млечния шейк, нищо че едва ли ще ти хареса. Той съдържа съставка против стомашно разстройство, която ще те спаси дори ако си чувствителен към подобни неща.
— Не говори повече за това — настоя почти обиден Селдън. — Човек може да е внушаем към подобни работи.
— Изпий си млечния шейк и зарежи внушаемостта.
Двамата приключиха яденето в мълчание и скоро отново бяха на път.
13
Ето че пак се носеха бързо в тунела. Селдън реши да изрече на глас въпроса, който го тормозеше през последния час.
— Защо казваш, че Галактическата империя умира?
Чувек отново се извърна и го погледна.
— Тъй като съм журналист, към мен от всички страни се изливат статистически данни, докато накрая не започнат да ми излизат през ушите. А пък ми разрешават да публикувам съвсем малка част от тях. Населението на Трантор намалява. Преди двадесет и пет години то беше почти четиридесет и пет милиарда души. Донякъде това намаление се дължи на спадането на раждаемостта. Всъщност тук никога не е имало висока раждаемост. Ако гледаш наоколо, когато обикаляш из секторите, няма да срещнеш прекалено много деца въпреки огромното население. Освен това съществува и емиграция. Тоест повече хора напускат Трантор, отколкото пристигат на него.
— Като се има предвид многобройното му население — рече Селдън — това не е кой знае колко чудно.
— И въпреки това си остава необичайно, тъй като досега не се е случвало. Още нещо — навсякъде из Галактиката търговията е в застой. Казионната причина е липсата на каквито и да било конфликти, и понеже в момента наистина всичко е мирно и тихо, изглежда, че нещата са наред и трудностите от предишните няколко века са останали зад гърба ни. Само че политическите битки, въстанията и недоволството са и признаци за известна жизненост. Сега витае някаква обща умора. Времената са мирни, но не защото хората са задоволени и делата им процъфтяват, а защото са изморени и са отпуснали ръце.
— О, не съм сигурен! — възрази Селдън.
— Аз пък съм. Друг типичен пример е антигравният феномен, за който вече говорихме. Имаме гравитационни шахти, но те не получават разпространение. Проектът е неизгоден и комай няма никаква заинтересованост да бъде направен печеливш. От векове скоростта на техническия напредък се забавя и в момента е намаляла почти до пълзене. Дори в някои области развитието напълно е спряло. Ти не си ли го забелязал? В края на краищата нали си математик!
— Не бих могъл да кажа, че съм се замислял по въпроса.
— Никой не е мислил. Всички обаче го знаят. В наше време учените много ги бива да разправят, че нещо е невъзможно, непрактично, безполезно. Моментално отхвърлят всякакво разсъждение. Ето, и ти също… Какво говореше за психоисторията? Че е теоретически интересна, но напълно безполезна от практическа гледна точка. Не съм ли прав?
— И да, и не — раздразнено отвърна Селдън. — Тя наистина е безполезна от всякаква практическа гледна точка, но те уверявам, че мисля така не защото вкусът ми към рискованите начинания се е притъпил. Тя действително е безполезна.
— Или поне — подхвърли Чувек с оттенък на сарказъм — такова е твоето впечатление в общата атмосфера на упадък, в която живее цялата империя.
— Тази обща атмосфера на упадък — ядоса се Селдън — пък е твоето впечатление. Дали не е възможно и ти да грешиш?
Журналистът сякаш застина за момент и се замисли, а после каза:
— Да, може и да греша. Говоря единствено по интуиция, въз основа на догадки. Това, от което се нуждая, е действащ психоисторически метод.
Селдън обаче не налапа въдицата.
— Не разполагам с такъв метод, за да ти го дам — заяви той. — Но нека предположим, че си прав. Да речем, че империята запада, най-накрая ще спре да функционира и ще се разпадне. Но хората все пак ще продължат да съществуват…
— Да, само че при какви условия? Близо дванадесет хиляди години управляваният от император Трантор до голяма степен е осигурявал мира. Имало е и прекъсвания — въстания, местни граждански войни, многобройни трагедии — но като цяло в повечето райони е царял мир. Защо Хеликон, твоят роден свят, е толкова проимперски настроен? Защото е малък и ако империята не гарантираше сигурността му, съседите щяха да го погълнат.
— Да не би да предсказваш всеобщи повсеместни войни и анархия, ако империята се сгромоляса?
— Разбира се. Не харесвам императора, нито имперската институция, като цяло, но нямам с какво да ги заместя. Не зная какво друго би опазило мира и не съм съгласен да ги оставя да си идат, преди да държа някакъв коз в ръката си.
— Говориш, сякаш ти управляваш Галактиката. Ти не си бил готов да ги оставиш да си идат. Ти трябвало да държиш нещо в ръката си. Кой си ти, приятелю, та се държиш така?
— Говоря по принцип — обясни малко по-кротко Чувек. — Не съм загрижен лично за себе си. Може да се предположи, че империята все ще изтрае, докато съм жив; възможно е дори през това време да има известно подобрение на нещата. Упадъкът не върви по права линия. Не е изключено до окончателната катастрофа да има още хиляда години, а както лесно можеш да предположиш, дотогава аз ще съм умрял и сигурно няма да съм оставил наследници. Апропо, щом стигнахме дотук да ти кажа, че не поддържам постоянна връзка с жена; така че нямам деца и не възнамерявам да имам. Не съм дал никакви заложници на съдбата. Селдън, наблюдавах те, докато говореше. Ти също нямаш деца.
— Имам родители и двама братя, но не и деца. — Лицето на учения се разкриви в почти болезнена усмивка. — По едно време бях много близък с една жена, но на нея й се струваше, че съм по-привързан към моята математика.
— А тъй ли беше наистина?
— За мен нещата не стояха така, но не и за нея. Затова ме напусна.
— И оттогава не си имал никоя друга?
— Не съм. Все още си спомням прекалено ясно каква болка ми причини раздялата.
— Е, в такъв случай би могло да изглежда, че е най-разумно и двамата да изчакаме събитията и да оставим страданията за други хора, дето ще се появят много след нашето време. По-рано може би бих приел това, но не и сега. Защото сега аз притежавам един инструмент; аз владея положението.
— И какъв е твоят инструмент? — запита Селдън, макар вече да подозираше отговора.
— Ти! — заяви Чувек.
Тъй като бе наясно с казаното, Селдън не пропиля никакво време да се шокира или удивлява. Той просто поклати глава.
— Много се лъжеш. Аз не съм инструментът, който може да ти свърши работа.
— Защо да не си?
— Колко пъти трябва да ти го повтарям! Психоисторията не е практическо изследване. Трудността е фундаментална. Цялото пространство и време на Вселената няма да са достатъчни, за да се разработят и решат необходимите проблеми.
— Сигурен ли си в това?
— За нещастие, да.
— Нали знаеш, че не става дума да изследваш цялото бъдеще на Галактическата империя. Няма защо да трасираш с подробности действията на всеки човек или дори на всеки свят. Има само няколко определени
