— Сир, вие ме тикате в капана — меко възрази Селдън. — Или ми кажете какъв отговор желаете и аз ще ви го дам, или ми дайте правото на собствен, без да ме накажете.
— Говори, както ти желаеш.
— Честната ви дума?
— В писмен вид ли я искаш? — саркастично процеди императорът.
— Достатъчно ще бъде и устното ви обещание — тихо рече Селдън с особена тежест в гърдите си, защото не бе сигурен, че е тъй.
— Давам ти честната си дума.
— Тогава мога да ви кажа, че през последните четири века почти половината императори са били убити, от което заключавам, че шансът да ви убият е, грубо казано, един към два.
— Всеки глупак би дал този отговор — отвърна Клеон презрително. — За него няма нужда от математика.
— Но аз няколко пъти ви казах, че за практически цели моята математика е безполезна…
— Не можеш ли дори да допуснеш, че съм научил нещичко от уроците, дадени ми от моите нещастни предшественици?
Селдън си пое дъх и реши да скочи в дълбокото.
— Не, сир. Цялата история показва, че ние не се учим от уроците на миналото. Например вие ми дадохте тук аудиенция насаме. Ами ако си бях наумил да ви убия? Не че съм го имал наум, сир! — бързо добави той.
Клеон мрачно се усмихна.
— Човече, ти не взимаш предвид нашата акуратност… или пък напредъка на техниката. Ние разполагаме с твоето минало, с досието ти. Когато пристигна, ти беше сканиран. Изразът на лицето ти и характеристиките на твоя глас бяха анализирани. Познаваме емоционалното ти състояние с подробности; на практика можем да прочетем дори мислите ти. Ако имаше и най-малко съмнение в твоята безвредност, нямаше да бъдеш допуснат толкова близо до мен. Всъщност сега просто нямаше да си жив.
Математикът усети, че му призлява, но се насили да продължи:
— Дори и при по-слабо напреднала техника, за страничните хора винаги е било трудно да стигнат до императорите. Само че почти всяко убийство е било плод на дворцов преврат. Точно тези, които са най- близо до императора, го застрашават най-много. Срещу такава опасност внимателното проучване на външните хора е неадекватно. А що се отнася до вашите собствени служители, вашата собствена стража, вашите собствени приятели — с тях вие не можете да се отнасяте така, както с мен.
— Това също ми е известно не по-лошо, отколкото на теб! Отговорът е, че аз се отнасям с тия около мен почтено и не им давам никаква причина да възнегодуват.
— Глупаво… — начена Селдън и смутено млъкна.
— Продължавай — настоя Клеон. — Дадох ти разрешение да говориш свободно. Какво ми е глупавото?
— Сир, думата ми се изплъзна. Имах предвид „неадекватно“. Начинът, по който се държите с приятелите си, е неадекватен. Трябва да сте подозрителен, не би било човешко, ако не сте. Една погрешна дума като тази, която аз изтървах, един небрежен жест, някое съмнително изражение и вие ще се отдръпнете леко и ще присвиете очи. А всеки намек за подозрение привежда в движение цял порочен кръг. Приятелят ви ще долови и ще възнегодува от подозрението; и колкото и да се мъчи да го избегне, поведението му ще се промени. Вие го усещате, ставате още по-подозрителен и накрая или той ще е екзекутиран, или вие ще сте убит. За императорите от последните четири века този процес се е оказал неизбежен, което представлява още един белег за нарастващата трудност при управлението на имперските дела.
— Значи не мога да направя нищо, за да избегна убийството?
— Не, сир — отвърна Селдън — но, от друга страна, може пък да имате късмет.
Пръстите на Клеон забарабаниха по подлакътника на креслото му и той остро заяви:
— От теб, човече, полза няма, нито пък от твоята психоистория. Остави ме! — И след тези думи отмести поглед встрани, изглеждайки внезапно състарен далеч над своите тридесет и две години.
— Сир, казах ви, че моята математика няма да ви е от полза. Най-дълбоките ми извинения.
Селдън опита да се поклони, но при някакъв сигнал, който не забеляза, двама стражи влязоха и го отведоха. Зад гърба си дочу гласа на Клеон:
— Върнете го там, откъдето го доведохте.
4
Ето Демерцел се появи и погледна императора с подобаващото за случая дълбоко уважение.
— Сир, вие едва не избухнахте — рече той.
Клеон вдигна очи и с явно усилие успя да се поусмихне.
— Така си е. Този човек ужасно ме разочарова.
— И все пак той не обеща нищо повече от онова, което ви предложи.
— Нищо не ми предложи.
— И нищо не обеща, сир.
— Какво разочарование.
— Може би дори повече от разочарование — замислено каза първият министър. — Сир, този човек е изтърван топ3.
— Изтърван какво, Демерцел? Ти винаги си пълен със странни изрази. Какво е това топ?
— Просто един идиом, който съм чувал на младини, сир. Империята е пълна с такива и някои от тях са неизвестни на Трантор, както пък тези от Трантор не винаги са известни другаде.
— Да не си дошъл да ми кажеш, че империята е голяма? Какво имаше предвид, като рече, че тоя човек е изтърван топ?
— Само това, че може да причини големи вреди, без непременно да възнамерява да го стори. Той не съзнава собствените си сили. Нито значението си.
— Чрез дедукция ли стигна до подобно прозрение?
— Да, сир. Той е провинциалист. Не познава нито Трантор, нито обичаите му. Никога по-рано не е бил на нашата планета и не умее да се държи като мъж от сой, още по-малко като придворен. И все пак ви се опъна.
— Защо да не го стори? Аз му разреших да говори. Отхвърлих етикета. Отнесох се с него като с равен.
— Не съвсем, сир. На вас не ви идва отвътре да се държите с другите като с равни. Вие сте навикнали да заповядвате. А и дори да се опитате да накарате някого да се чувства като у дома си, малцина биха съумели да се справят. Повечето хора ще загубят ума и дума или, което е още по-лошо, ще сервилничат и ще се подмазват. Този човек обаче ви се опъна.
— Демерцел, ти може и да одобряваш това, но на мен той не ми се понрави. — Клеон изглеждаше умислен и недоволен. — Забеляза ли, че не направи никакъв опит да ми обясни своята математика? Сякаш знаеше, че няма да разбера и дума.
— И наистина нямаше да разберете, сир. Вие не сте математик, нито пък някакъв друг учен, нито артист… Има много области на науката, в които другите знаят повече от вас. Тяхната задача е да използват своите знания, за да ви служат. Вие сте императорът, а това струва колкото всичките им специалности, взети заедно.
— Ами? Не бих имал нищо против да се почувствам невежа пред някой старец, който дълги години е трупал знания. Но този човек, Селдън, е моя възраст. Откъде знае толкова много?
— На него не му се е налагало да се учи да заповядва, нито пък на изкуството да взима решения.
— Демерцел, понякога се чудя дали не ми се присмиваш.
— Сир? — укорително възкликна първият министър.
— Е, няма значение. Я да се върнем на този твой изтърван топ. Защо смяташ, че е опасен? На мен ми се видя просто един наивен провинциалист,
— Така е. Все пак той е направил тази математическа разработка…
— Но твърди, че е безполезна.
