приятно, без в него да има нещо кой знае колко красиво. Когато най-подир мъжът загуби вътрешната битка със себе си (или, може би, я спечели) и се приведе към него Селдън вече бе решил, че го харесва.
— Извинете ме — попита непознатият — вие не бяхте ли на Десетилетната конференция? Математическата?
— Бях — сговорчиво рече Селдън.
— А, предположих, че съм ви видял именно на нея. Седнах тук точно защото ми се стори, че съм ви разпознал. Ако нарушавам уединението ви…
— Ни най-малко. Просто се наслаждавам на безделието.
— Я да видим дали ще мога да уцеля. Вие сте професор Селдъм.
— Селдън. Хари Селдън. Почти в десятката. А вие?
— Четър Чувек — мъжът изведнъж доби леко разстроен вид. — Опасявам се, че е доста простовато име.
— Никога по-рано не съм попадал на каквито и да било Четъри — каза Селдън. — Или пък на Чувековци. Струва ми се, че това би трябвало да ви прави в известен смисъл уникален. Определено е по-добре, отколкото да те бъркат с безбройните Хариевци. Или Селдъни, ако е там въпросът.
Той премести стола си към Чувековия, леко стържейки в донякъде еластичните керамични плочки.
— Като стана дума за простовати неща — подзе след кратка пауза — какво ще кажете за тези одежди от Външните светове, които съм облякъл? Изобщо не ми хрумна, че би следвало да си купя транториански дрехи.
— Да, бихте могли да си купите — кимна Чувек, като огледа Селдън със сдържано неодобрение.
— Утре заминавам, а и освен това няма как да си го позволя. Математиците понякога боравят с големи числа, но не и в доходите си. Предполагам, че вие също сте математик, Чувек?
— Не. В тая област талантът ми е нулев.
— О! — Селдън бе видимо разочарован. — Нали казахте, че сте ме видели на Десетилетната конференция?
— Бях там като наблюдател. Аз съм журналист. — Той размаха факсовете така, сякаш изведнъж бе осъзнал, че все още ги държи в ръка, и ги напъха в големия джоб на якето си. — Осигурявам материали за холоновините. — И замислено добави: — Всъщност здравата ми е омръзнало.
— Работата ли?
Чувек кимна.
— Дотук ми е дошло да събирам всевъзможни дивотии от най-различни светове. Като че се пързалям по спирала надолу…
Той хвърли бърз преценяващ поглед към Селдън.
— Понякога обаче изпада и нещо интересно. Чух, че са ви забелязали да се отправяте към портите на Двореца в компанията на имперска стража. Да не би случайно да сте били при императора?
Усмивката изчезна от лицето на Селдън и той бавно отвърна:
— И да бях, това едва ли щеше да е нещо, за което бих могъл да приказвам, та да се публикува.
— Не, не става дума за публикуване. Ако не знаете това, Селдън, нека аз да съм първият, който ще ви го каже. Основно правило в новинарската работа е никога да не се казва нищо за императора или неговото лично обкръжение — нищо освен онова, което се подава официално. Това, разбира се, е грешка, защото така се разпространяват слухове, които са по-лоши от истината, но какво да се прави!
— Е, приятелю, след като не можете да го оповестите, защо питате?
— От лично любопитство. Повярвайте, покрай професията си аз зная много повече, отколкото някога ще се появи по холовизията. Нека си поиграя на отгатване. Не проумях доклада ви, но подразбрах, че говорите за възможността да се предсказва бъдещето.
Селдън поклати глава и промърмори:
— Това беше грешка.
— Извинете?
— Нищо, нищо.
— Е, предвиждането, точното предвиждане би заинтересувало императора или който и да било член на правителството, ето защо е логично да се предположи, че Клеон, Първият с това име, ви е разпитал именно за него… както и дали не бихте му направили някои по-конкретни прогнози.
— Не възнамерявам да обсъждам този въпрос — вдървено заяви Селдън.
Чувек леко сви рамене.
— Предполагам, че там е бил Ето Демерцел.
— Кой?
— Никога ли не сте чувал за Ето Демерцел?
— Никога.
— Той е Клеоновото alter ego5, мозъкът на императора и неговият зъл гений. Наричат го по всички тези начини ако се въздържим от ругателствата. Та той трябва да бил там.
Селдън придоби съвсем объркан вид и Чувек добави:
— Е, вие може и да не сте го видели, но със сигурност е бил. И ако се е убедил, че можете да предсказвате бъдещето…
— Не мога да предсказвам бъдещето — отсече математикът, като енергично поклати глава. — Ако сте слушали доклада ми, ще знаете, че говорих само за една теоретична възможност.
— Все едно, ако той си мисли, че можете да предсказвате бъдещето, няма да ви остави да си отидете току-така
— Трябва обаче да ме е оставил. Ето ме тук.
— Това нищо не означава. Той знае къде сте и ще продължи да го знае. Когато му потрябвате, ще ви има, където и да сте. И ако смята, че сте му полезен, ще изстиска тази полза от вас. А ако реши, че сте опасен, ще изстиска от вас живота ви.
Селдън се облещи.
— Какво се опитвате да направите? Да ме изплашите ли?
— Опитвам се да ви предупредя.
— Не вярвам на приказките ви.
— Нима? Преди малко промълвихте, че нещо е било грешка. Дали нямахте предвид представянето на вашия доклад на конференцията, което ви е вкарало в такава беля, в каквато не бихте желали да се забърквате?
Селдън тревожно прехапа устни. Това предположение беше прекалено близо до истината… и в този момент долови присъствието на натрапници.
Не бе забелязал сенките им, тъй като светлината беше твърде мека и равномерна, за да допусне наличието им. Просто мярна с крайчеца на окото си някакво смътно движение, което в следващия миг се прекрати.
II. БЯГСТВОТО
ТРАНТОР — Столицата на Първата галактическа империя. При царуването на Клеон Първи е била в периода на своето „захождащо сияние“, макар на пръв поглед да е изглеждала на върха на славата си. Двестате милиона квадратни километра на нейната суша били изцяло покрити с куполи (като се изключи районът на императорския дворец) и заети от един безкраен град, който се простирал и под континенталния шелф. Населението му достигало 40 000 000 000 души и макар да имало многобройни (и ясно видими в ретроспекция) признаци, че проблемите се разрастват, живеещите на Трантор несъмнено са продължавали да го смятат за легендарния „Вечен свят“ и изобщо не подозирали, че той някога ще…
