Когато екраните потъмняха, той още се усмихваше.
23
— Сигурен съм, че стана — каза Селдън. — То се знае, не можем да очакваме мигновен обрат. Ще отнеме известно време, но сега нещата са задвижени във вярна посока. Забелязах го, когато прекъснах речта на Намарти на университетското поле. Публиката го подкрепяше, докато не му се изпречих насреща и не демонстрирах кураж въпреки неблагоприятните условия. Хората веднага почнаха да минават на моя страна.
— Мислиш ли, че положението е аналогично? — запита със съмнение Дорс.
— Разбира се. Щом не разполагам с психоисторията, мога да използвам аналогията и умствените си способности, с които предполагам, че съм роден. Погледни Първия министър. Обкръжен и обвиняван от всички страни, той посрещна нападката с усмивка и смях — най-нероботското нещо, което би могъл да направи, така че само по себе си то вече е отговор на въпроса. Естествено симпатиите започват да се изместват в негова полза и нищо не може да ги спре. Това обаче е едва началото. Ще трябва да изчакаме и да чуем какво ще каже Слънцар Четиринадесети.
— И в този случай ли си уверен?
— Абсолютно.
24
Тенисът беше един от любимите му спортове, но Хари предпочиташе да играе, отколкото да гледа другите. По тая причина той с нетърпение наблюдаваше как Император Клеон, облечен в спортни дрехи, търчи по корта, за да върне топката. Всъщност това бе императорски тенис, наречен тъй, защото беше обикнатата игра на монарсите — вариант с компютъризирана ракета, която можеше леко да променя наклона си със съответно притискане на хвата. Хари на няколко пъти се опита да усвои техниката, ала разбра, че овладяването на компютризираната ракета ще погълне много време, а времето на Хари Селдън бе твърде ценно за подобна тривиална цел.
Клеон пласира топката в невъзможна за връщане позиция и взе гейма. Изтича от корта под премерените аплодисменти на функционерите, които наблюдаваха играта, и Селдън му каза:
— Поздравления, сир. Направихте чудесен гейм.
Клеон отвърна с безразличие:
— Така ли мислиш, Селдън? Всички толкова внимават да ме оставят да спечеля, че не усещам никакво удоволствие.
— В такъв случай, сир, можете да наредите на противниците си да играят по-силно — рече професорът.
— Няма полза, пак ще гледат да загубят. А ако пък спечелят, ще изпитам още по-малко удоволствие от загубата, отколкото от някоя безсмислена победа. Императорството си има своите неволи, Селдън. Джоуранъм щеше да го проумее, ако бе успял да стане Император.
Той се скри в личната си кабинка с душ и след съответното време се появи изжулен, изсушен и облечен доста по-официално.
— А сега, Селдън — каза, като махна на всички останали да си вървят, — едва ли можем да намерим по-уединено място от тенискорта, пък и денят е разкошен, така че нека не влизаме вътре. Прочетох микогенското послание на този Слънцар Четиринадесети. Ще свърши ли работа?
— Напълно, сир. Както сам сте разбрали, Джоуранъм е обявен за отцепник от Микоген и е обвинен в богохулство с най-тежки думи.
— Това дали ще го довърши?
— Това, сир, фатално ще намали влиянието му. Днес малцина вярват в идиотската история за роботството на Първия министър. Нещо повече, Джоуранъм се прояви като лъжец и позьор и — още по- лошо — като човек, когото са хванали в лъжа и позьорство.
— Да, хванаха го — замислено кимна Клеон. — Имаш предвид, че да бъдеш непочтен, означава да си ловък, което може да е достойно за уважение, докато да бъдеш хванат, означава да си глупак, а туй никога не е достойно за уважение.
— Много ясно го изразихте, сир.
— Тогава Джоуранъм вече не представлява опасност.
— Не можем да бъдем сигурни в това, сир. Даже сега той би могъл да се възстанови. Все още има своята организация и някои от последователите му ще останат лоялни. Историята ни предлага доста примери за мъже и жени, които са се завръщали след също тъй и дори по-големи катастрофи.
25
— Не се паникьосвай — каза Демерцел, — предложението беше мое. Твърде дълго се задържах и поредицата от кризи е стигнала до точка, където съобразяването с Трите закона на роботиката ме парализира. Ти си естественият приемник.
— Аз не съм естественият приемник — разпалено отвърна Селдън. — Какво знам за управлението на Империята? Клеон е достатъчно глупав да смята, че съм се справил с тази криза чрез психоисторията, което естествено не е така.
— Няма значение, Хари. Ако вярва, че ти си имал психоисторически отговор, той с готовност ще те следва и това ще те утвърди като добър Първи министър.
— Императорът може да ме следва и право към разрухата.
— Чувствам, че твоят здрав разум — или интуиция — ще те насочва към целта… независимо дали имаш или не психоисторията.
— Но какво ще правя без теб… Данил?
— Благодаря ти, че ме наричаш тъй. Вече не съм Демерцел, сега съм само Данил. А Що се отнася до това, какво ще правиш без мен… Защо не опиташ да приложиш на практика някои от идеите на Джоуранъм за равенство и социална справедливост? Той може да не ги е мислил на сериозно, може да ги е използвал единствено като средство да печели сподвижници, ала сами по себе си те не са лоши идеи. И намери начин Рейч да ти помогне. Младежът беше с теб въпреки привързаността си към теориите на Джоуранъм и сигурно се разкъсва, чувствайки се наполовина предател. Покажи му, че не е така. В добавка ще можеш да работиш по-усилно над психоисторията, защото Императорът ще те подкрепя от все сърце.
— Но ти какво ще правиш, Демерцел?
— В Галактиката съществуват и други неща, за които следва да се погрижа. Нулевият закон продължава да важи и аз трябва да действам за благото на човечеството дотолкова, доколкото мога да определя в какво се заключава то. И, Хари…
— Да, Данил?
— Все още имаш Дорс.
Селдън кимна.
— Да, все още имам Дорс — той спря за миг, преди да сграбчи неговата твърда ръка: — Сбогом, Данил.
— Сбогом, Хари — отвърна Данил.
И роботът се обърна. Тежката му мантия на Първи министър зашумоля, той се отдалечи с вдигната глава и изправен гръб по коридора на Двореца.
След като Данил си отиде, Селдън стоя, потънал в мисли, няколко минути. Сетне внезапно тръгна към апартамента на бившия Първи министър. Трябваше да му каже още нещо — най-важното.
Преди да влезе, се заколеба в приглушено осветения коридор. Стаята обаче пустееше. Тъмната мантия бе просната върху един стол. В покоите на Първия министър отекнаха последните думи на Хари към робота: „Довиждане, приятелю.“
Ето Демерцел си беше отишъл; Р. Данил Оливо бе изчезнал.
