— Да. Откога вие с Юго използвате тази електролупа към първичните си радианти?
— От около две години… или малко повече.
— Предполагам, че всеки, който борави с първичния радиант, употребява електролупата.
— Точно така.
— Което означава най-вече ти и Юго Амарил?
— Именно.
— И повече Юго, отколкото ти?
— Да, Юго здравата се е хванал с първичния радиант и неговите уравнения. Аз за нещастие трябва да прахосвам голяма част от времето си за административни задължения.
— И какъв е ефектът от действието на електролупата върху човешкото тяло?
Селдън изглеждаше изненадан:
— Не знам да има някакъв забележим ефект.
— В такъв случай, Хари, обясни ми нещо. Електролупата работи от около две години и за този период ти си започнал да се изморяваш значително по-лесно и си станал капризен и малко отнесен. Защо се получава така?
— Остарявам, Дорс.
— Глупости. Кой ти е казал, че шестдесет години означава кристализирана сенилност? Ти използващ възрастта си като патерица и за самозащита и аз искам да престанеш да го правиш. Юго, макар че е по- млад, е бил изложен на въздействието на електролупата повече от теб и в резултат се изморява по-бързо, станал е още по-капризен и според мен е далеч по-отнесен от теб. И в добавка е по детински настойчив по въпроса за приемствеността. Не забелязваш ли нещо симптоматично тук?
— Възраст и прекалено много грижи. Това е симптоматичното.
— Не, работата е в електролупата. Тя оказва дългосрочен ефект върху вас двамата.
След известна пауза Селдън заключи:
— Не мога да те опровергая, Дорс, но не виждам как е възможно. Електролупата е устройство, създаващо рядко електронно поле, ала то все пак е от този вид полета, на които хората са постоянно изложени. Тя не може да причини някакви необикновени увреждания. Във всеки случай няма да престанем да я използваме. Няма начин да продължим работата по Проекта без нея.
— Сега, Хари, ще те помоля нещо и ти трябва да ми сътрудничиш. Никъде не излизай извън Проекта, без да ми кажеш, и не върши нищо необичайно, без да ми кажеш. Разбра ли ме?
— Скъпа, как мога да се съглася? Ти се опитваш да ме натикаш в усмирителна риза.
— Само за малко. За няколко дни. За една седмица.
— Какво ще се случи за няколко дни или за една седмица?
— Повярвай ми — рече Дорс, — всичко ще изясня.
25
Хари Селдън изтропа лекичко един старомоден код и Юго Амарил вдигна очи:
— Хари! Колко мило да минеш насам!
— Би трябвало да минавам по-често. Някога през цялото време бяхме заедно. Напоследък ми се налага да се грижа за стотици хора — тук, там, навсякъде — и те застават между нас. Чу ли новините?
— Какви новини?
— Хунтата се кани да въведе данъка на глава — съвсем истински. Утре ще го обявят по Транторвизията. Засега ще се отнася само за Трантор, а Външните светове ще трябва да почакат. Това малко ме разочарова. Надявах се, че ще го въведат едновременно в цялата Империя, но очевидно не съм оценил докрай предпазливостта на генерала.
Амарил каза:
— Трантор е достатъчен. Външните светове ще разберат, че скоро ще дойде и техният ред.
— Сега да видим какво ще стане.
— Ще стане така, че крясъците ще започнат в мига, в който излъчат съобщението, а пък бунтовете — още преди новият данък да влезе в сила.
— Сигурен ли си?
Амарил веднага включи първичния си радиант и увеличи необходимия участък:
— Погледни сам, Хари. Не виждам как това може да бъде грешно изтълкувано, а то е предвиждането именно при днешните обстоятелства. Ако нищо не се случи, значи всичко, което сме разработили в психоисторията, е напразно и аз отказвам да го повярвам.
— Ще се опитам да намеря кураж — рече с усмивка Селдън. — Как се чувстваш напоследък, Юго?
— Достатъчно добре. Умерено добре. Ами ти как си между другото? Чух слухове, че си мислил да се оттегляш. Даже Дорс спомена нещо такова.
— Не обръщай внимание на Дорс. Тези дни тя говори сума ти работи. Влязъл й е някакъв бръмбар в главата за опасност, която е проникнала в Проекта.
— Каква опасност?
— По-хубаво не я питай. Преследва една от щурите си идеи и както винаги е станала неконтролируема.
Амарил забеляза:
— Виждаш ли какво предимство имам, че съм ерген? — и добави с по-нисък глас — Ако се пенсионираш, Хари, какви планове градиш за бъдещето?
— Ти ще поемеш — каза Селдън. — Какви други планове бих могъл да градя?
И Юго Амарил се усмихна.
26
В малката конферентна зала в главното здание Тамуил Илар слушаше Дорс Венабили с все по-явно изражение на объркване и гняв. Най-накрая той избухна:
— Невъзможно!
Потри брадичката си и продължи внимателно:
— Не искам да ви засегна, доктор Венабили, обаче вашите предположения са смеш… не са верни. Човек просто не може да си представи, че в този Психоисторически проект са възможни толкова убийствени чувства, че да оправдаят подозренията ви. Положително щях да съм в течение, ако имаше такива, и ви уверявам, че няма. Не си го мислете изобщо.
— Мисля си го — упорито отвърна Дорс — и мога да дам доказателства, че съм права.
Илар отвърна:
— Не зная как да ви го кажа, без да ви засегна, доктор Венабили, но ако един човек е достатъчно изобретателен и решен да докаже нещо, той или тя може да намери всички аргументи, които иска — или поне всичко, което той или тя вярва, че представлява някакво доказателство.
— Смятате, че съм параноична?
— Смятам, че що се отнася до вашата загриженост за маестрото — мисия, в която напълно ви подкрепям — сте, да речем, прекалено разпалена.
Дорс помълча и обмисли изявлението на Илар.
— Прав сте само дотолкова, доколкото един действително изобретателен човек ще успее да намери доказателства навсякъде. Например аз мога да изградя цяло обвинение срещу вас.
Тамуил Илар я зяпна съвършено изумен и очите му се разшириха:
— Срещу мен? Бих желал да чуя какво обвинение ще повдигнете срещу мен.
— Чудесно. Ще го чуете. Празненството за рождения ден беше ваша идея, нали?
— Като си помисля, да — призна Илар, — но съм убеден, че и на други е хрумнало. Маестрото така се жалваше от напредналата си възраст, че изглеждаше съвсем нормално да го поразвеселим.
— Сигурна съм, че и на други е хрумнало, ала всъщност точно вие настояхте и запалихте снаха ми с идеята. Манела се е замислила за подробностите и вие сте я уверили, че е възможно да устроите наистина голямо честване. Не беше ли тъй?
