Очите й останаха отворени, ала Дорс бе престанала да функционира.
Юго Амарил се втурна като вихър в кабинета на Селдън:
— Хари, бунтовете са започнали — по-рано и по-големи, отколкото въобще сме очак…
После се взря в Селдън и Дорс и прошепна:
— Какво става?
Хари му хвърли агонизиращ поглед:
— Бунтовете! Какво ме интересуват сега бунтовете?… Какво изобщо ме интересува сега?
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
УОНДА СЕЛДЪН
СЕЛДЪН, УОНДА — … През последните години от живота си Хари Селдън се привързва силно (някои казват изцяло) към своята внучка Уонда. Останала сирак от ранна младежка възраст, тя се отдава на Проекта по психоистория на дядо си, заемайки мястото на Юго Амарил…
Работата на Уонда Селдън всъщност е докрай загадка, защото на практика тя я върши в пълна изолация. Единствените хора, на които бил разрешен достъп до нейните изследвания, са самият Хари и един млад мъж на име Стетин Палвър (чийто потомък Прийм допринася за възраждането на Трантор четиристотин години по-късно, след като планетата възкръсва от пепелищата на Великия грабеж през 300 г.е.ф.)…
Независимо че цялостният принос на Уонда Селдън към Фондацията остава неизвестен, той е от огромно значение…
1
Хари Селдън влезе с леко накуцване (както все по-често се случваше в онези дни) в Галактическата библиотека и се отправи към отрупаните плъзгари на въздушни възглавници — малки колички, които се носеха по безкрайните коридори на Библиотеката. Привлече го гледката на трима мъже, седнали в една от нишите на галактографа, който даваше пълно тримерно изображение на Галактиката с всичките й светове, обикалящи бавно, въртейки се под прав ъгъл спрямо нейния център.
От мястото си Селдън видя, че очертаната с яркочервено провинция Анакреон граничи с края на Галактиката и заема обширно пространство, но че е слабонаселена със звезди. Анакреон не блестеше с някакво богатство или култура, обаче се отличаваше с голямото си разстояние от Трантор — десет хиляди парсека14.
Без да се замисля, Хари се настани пред един терминал близо до тримата и го пусна в режим на случайно търсене, за който бе уверен, че може да продължи неопределено дълго. Някакъв инстинкт му подсказваше, че този подчертан интерес към Анакреон трябва да се дължи на политически причини — самото положение на планетата в Космоса я правеше едно от най-несигурните владения на сегашния имперски режим. Погледът му не слизаше от екрана, но ушите му следяха спора, водещ се до него. В Библиотеката обикновено не се чуваха политически дискусии. Всъщност не се и предполагаше, че такива дискусии могат да се провеждат.
Селдън не познаваше никого от тримата и туй не беше много изненадващо. Редовните посетители на Библиотеката бяха малко и той знаеше повечето по физиономия, а с някои дори бе разговарял, ала до това място имаха достъп всички граждани. Всеки можеше да влезе и да използва апаратурата. (Разбира се, за ограничено време. Само на малцина избраници като професор Хари Селдън разрешаваха „да се устроят“ в Библиотеката. На него бяха предоставили правото да ползва личен кабинет и всякакви библиотечни фондове.)
Единият от мъжете (по очевидни причини Селдън го определи като Гърбоносия) говореше тихо и настойчиво.
— Нека да се отцепят — каза той. — Нека да се отцепят. Харчим луди пари, за да задържим ситуацията, а даже и да успеем, те ще бъдат там само за малко. Не могат да останат завинаги и веднага щом си тръгнат, нещата ще се върнат в старото положение.
Хари разбираше за какво говорят. Едва преди три дни по Транторвизията бяха съобщили, че имперското правителство е взело решение да демонстрира сила, та да вкара необуздания губернатор на Анакреон в правия път. От собствения си психоисторически анализ Селдън знаеше, че това е безполезно, но когато страстите се разпалеха, правителството обикновено не се вслушваше. Професорът се усмихна мрачно, като чу Гърбоносия да казва онова, което той сам беше заявил. А младият човек го изрече, без да притежава каквито и да било знания по психоистория.
— Какво губим, ако сами напуснем Анакреон? — продължи Гърбоносия. — Районът пак ще си е там, където е бил винаги — Точно на ръба на Империята. Нали не може да набере скорост и да тръгне за Андромеда? Така че все ще трябва да търгува с нас и животът ще върви. Какво значение има дали ще отдават чест на Императора, или не? И бездруго няма да разберем.
Вторият мъж, когото по още по-очебийни причини Селдън бе нарекъл Плешивия, вметна:
— Ако Анакреон се откъсне, другите гранични провинции също ще последват примера му и Империята ще се разпадне.
— Какво от това? — прошепна свирепо Гърбоносия. — Тази Империя и тъй не може повече да се управлява добре сама. Прекалено голяма е. Нека граничният район да се отцепи и да се погрижи някак за себе си, ако успее. Вътрешните светове ще станат много по-силни и по-богати. Няма защо границата да ни принадлежи политически; тя ще продължи да бъде наша икономически.
Тогава се обади третият мъж (Червенобузия):
— Бих желал да си прав, но няма да стане така. Ако граничните провинции провъзгласят независимост, всяка от тях първо ще се опита да засили властта си върху гърба на своите съседи. Ще има войни и конфликти и дори най-слабият губернатор ще мечтае в крайна сметка да се превърне в Император. Ще се получи както някога, преди Транторското кралство — мрачна епоха, която ще трае хилядолетия.
— Сигурно няма да бъде чак толкова лошо. Империята може и да се разпадне, обаче бързо ще се излекува, щом хората разберат, че разпадането означава само война и обедняване. Ще обърнат поглед назад, към златните дни на единната държава, и всичко пак ще се оправи. В края на краищата не сме варвари. Ще намерим начин.
— Разбира се — потвърди Гърбоносия. — Трябва да помним, че в своята история Галактическата империя неведнъж се е изправяла пред кризи и винаги се е справяла.
Червенобузия обаче поклати глава и каза:
— Това не е просто поредната криза, а нещо доста по-лошо. Империята се скапва отдавна. Десетте години на хунтата съсипаха икономиката и след падането й и идването на новия монарх властта е толкова слаба, че губернаторите от Периферията няма защо да предприемат нищо. Тя ще рухне под собствената си тежест.
— Ами верността към Императора? — подхвана Гърбоносия.
— Каква вярност? — прекъсна го Червенобузия. — След убийството на Клеон толкоз години карахме без Император, че май никой не го е много грижа. А новият му заместник е само един фигурант. Нито той, нито който и да било друг не може да направи нищо. Това не е криза, това е краят.
Останалите двама намръщено се втренчиха в Червенобузия.
— Ти, изглежда, наистина си вярваш! — обади се Плешивия. — И си мислиш, че имперското правителство просто ще си мирува и ще допусне събитията да се развият по тоя начин?
— Да! Онези от правителството също като вас двамата няма да повярват, че става точно така. Но когато се осъзнаят, ще бъде прекалено късно.
— Какво би ти се искало да направят, ако го вярваха? — попита Плешивия.
Червенобузия погледна към галактографа, сякаш можеше да намери отговора там:
