— Не знам дали изобщо имам някакво влияние над нея, но дори и да беше така, какво лошо виждате?
— Само по себе си — нищо, обаче организирайки толкова пищно, продължително и, както се казва, всенародно честване, не демонстрирахме ли пред твърде нестабилните и подозрителни хора от хунтата, че Хари е доста прочут и може да бъде опасен за тях?
— Едва ли някой ще повярва, че съм имал това предвид.
— Просто ви посочвам възможността — рече Дорс. — Като планирахте празненството, вие настояхте централните офиси да бъдат разчистени…
— Временно и по съвсем очевидни причини.
— … и настояхте още за известен срок да останат съвършено незаети. През тоя период не бе свършена никаква работа, ако се изключи Юго Амарил.
— Мислех, че няма да навреди маестрото да си поотпочине, докато се подготвя празникът. Предполагам, че не можете да се оплачете от подобна идея.
— Но това означава, че сте могли да се съвещавате с други хора в празните офиси, и то в пълна секретност. Разбира се, офисите са добре екранирани.
— Аз наистина се съвещавах там — с вашата снаха, с уредниците, с доставчиците и с най-различни търговци. Не намирате ли, че е било абсолютно необходимо?
— Ами ако един от хората, с които сте се съвещавали, е бил човек от хунтата?
Илар погледна така, сякаш, Дорс го бе ударила:
— Отричам това, доктор Венабили. За кого ме взимате?
Дорс не отвърна направо, а каза:
— Вие сте отишли да говорите с доктор Селдън за предстоящата среща с генерала и сте го подтиквали — едва ли не насилвали — да идете вместо него и да поемете евентуалните рискове. В резултат, разбира се, доктор Селдън е настоял почти яростно самият той да види генерала, което може да се смята, че е точно онова, дето сте искали да стори.
Илар издаде къс нервен смях:
— При всичкото ми уважение, докторе, туй наистина прилича на параноя.
Дорс продължи:
— А сетне, след празненството, не бяхте ли вие този, който пръв предложи нашата група да иде в „Краят на купола“?
— Да, и си спомням как казахте, че идеята е добра.
— Но дали не е била предложена, за да накараме хунтата да изпита неудобство — като нов пример за популярността на Хари? И дали не е била прицелена така, че да ме изкуши да проникна в Двореца?
— Бих ли могъл да ви спра? — рече Илар, чието недоверие започна да отстъпва място на гнева. — Вие сама сте го решила.
Дорс не му обърна внимание:
— И, разбира се, вие сте се надявали, че ако вляза в Двореца, ще предизвикам достатъчно безпокойство, та хунтата още повече да се настрои срещу Хари.
— Защо, доктор Венабили? Защо да го сторя?
— Бих предположила, че за да се избавите от доктор Селдън и да го наследите като директор на Проекта.
— Как можахте да си помислите такова нещо за мен! Сигурно се шегувате. Вие сега правите онова, което казахте, че ще направите в началото на упражнението — просто ми демонстрирате какво може да извърши един изобретателен ум, решил да намери тъй наречените доказателства.
— Нека видим нещо друго. Споменахме, че сте имали възможността да водите частни разговори в празните помещения и че може би сте били там заедно с човек от хунтата.
— Това не си струва и да го отричам.
— Само че са ви чули. Едно момиченце влязло в стаята, свило се в креслото така, че не сте го забелязали, и чуло разговора ви. Илар се намръщи:
— Какво е чуло?
— Каза ми, че двама мъже са говорили за смъртта. То е съвсем малко и не може да повтори всичко с подробности, но три думи са му направили впечатление и те са били „синдром на лимонада“.
— Май превключихте от фантазиите към — извинете ме — лудостта. Какво значи „синдром на лимонада“ и какво общо има той с мен?
— Първата ми мисъл беше да го схвана буквално. Въпросното момиченце много обича лимонада и затова на празненството се изля доста от нея, ала никой не я бе отровил.
— Твърде съм ви благодарен, че ме смятате поне дотолкова разумен.
— Сетне проумях, че момиченцето е чуло нещо друго, което поради слабото владеене на езика и любовта към напитката се е превърнало в „лимонада“.
— И вие съчинихте ли първообраза? — изпръхтя Илар.
— За известно време мислех, че може да е чуло „синдром на илитерата“.
— Това пък какво значи?
— Убийство чрез някой илитерат — някой нематематик.
Дорс млъкна и се намръщи. Ръката й сграбчи едната й гръд.
С внезапна загриженост Тамуил Илар попита:
— Нещо не е наред ли, доктор Венабили?
— Не — отвърна Дорс, която като че ли се стегна.
Някое време тя не добави нищо и Илар се прокашля. На лицето му вече нямаше учудване, когато подзе:
— Вашите коментари, доктор Венабили, стават все по-несериозни и — е, не ме интересува дали ще ви засегна, но действително ми писна от тях. Какво ще кажете да свършваме?
— Ние почти сме привършили, доктор Илар. Както забелязахте, това за илитерата може да е наистина смешно. И аз самата си го помислих. Вие не сте ли донякъде отговорен за развитието на електролупата?
Илар сякаш съвсем се изпъчи и произнесе с нотка на гордост:
— Напълно отговорен.
— Едва ли напълно. Доколкото разбрах, инструментът е бил разработен от Синда Моната.
— Конструктор. Тя следваше моите инструкции.
— Илитерат. Електролупата е устройство, разработено от илитерат.
Със скрита ярост Илар рече:
— Мисля, че не желая повече да чувам тази дума. Още веднъж ви приканвам да сложим край на разговора.
Дорс продължи натъртено, сякаш не бе чула молбата му:
— Макар сега да не й признавате заслугите, пред Синда сте го правили — предполагам, за да я накарате да работи с готовност. Тя каза, че сте й отдавали заслуженото и ви е много благодарна впрочем. Каза още, че дори сте кръстили устройството с нейното и вашето име, макар официално то да не се нарича така.
— Разбира се, че не съм. Устройството е известно като електролупа.
— Синда добави, че вие сте разработвали подобрения, усилватели и така нататък — и че сте взели да изпробвате един усъвършенстван вариант на новия прибор.
— Какво общо има това с всичко останало?
— Откакто доктор Селдън и доктор Амарил боравят с електролупата, и двамата по някакъв начин са дегенерирали. Юго, който работи повече с нея, е в по-лошо състояние.
— Няма начин тоя инструмент да причини подобни увреждания.
Дорс сложи ръка на челото си, примигва за миг и рече:
— Днес имате по-силна електролупа, която може да причини по-големи поражения и да убие по-бързо, а не толкова бавно.
— Абсолютни глупости.
— Сега помислете за името на устройството, за това име, което според жената конструктор само вие
