е чувала думата „илитерат“, но затова пък изключително обича лимонада?
— Да не искаш да ми кажеш, че не другаде, а точно в татковия кабинет е имало хора… Между другото колко са били?
— Когато ми разказваше съня си, Уонда спомена за двама. Мисля, че единият от тях е бил не друг, а полковник Хендър Лин от хунтата, че са му показвали първичния радиант и че трябва да се е водил разговор за отстраняването на Хари.
— Мамо, ти съвсем се развихри. Полковник Лин и някакъв друг човек да говорят в татковия кабинет за убийство, без да знаят, че в креслото седи малко момиченце, което ги слуша? Така ли излиза?
— Горе-долу.
— В такъв случай, щом са приказвали за илитерати, значи единият от двамата, вероятно не Лин, трябва да е бил математик.
— Изглежда ми напълно възможно.
— Изглежда ми съвършено невъзможно. Но даже и да е вярно, кой мислиш, че е тайнственият математик? В Проекта има поне петдесет.
— Не съм ги разпитвала всички. Разпитах неколцина, а също и десетина илитерати, ако е там въпросът, обаче не открих никакви следи. Разбира се, не мога да бъда прекалено пряма с анкетата си.
— Накратко казано, никой от разпитаните не ти е дал някаква нишка за опасната конспирация.
— Не.
— Не ме учудва. Не са го сторили, понеже…
— Знам твоето „понеже“, Рейч. Да не мислиш, че, хората ще се объркат и ще издадат заговора заради няколко учтиви въпроса? Нямам възможност да изтръгна информация от никого. Представяш ли си какво би казал баща ти, ако разстроя някой от неговите безценни математици?
И сетне с внезапна промяна в тона добави:
— Рейч, говорил ли си с Юго Амарил напоследък?
— Не, скоро не. Нали знаеш, че не е от най-общителните създания? Ако му издърпаш психоисторията, ще се срути като купчинка суха кожа.
Дорс направи гримаса при този образ и рече:
— Неотдавна два пъти разговарях с него и ми се стори някак отнесен. Нямам предвид просто изморен. Той има вид на човек, който не е на тоя свят.
— Да. Юго си е такъв.
— Дали напоследък не изглежда по-зле?
Рейч се позамисли:
— Може би. Остарява, нали знаеш. Всички остаряваме освен теб, мамо.
— Рейч, не намираш ли, че Юго е минал границата и е станал малко нестабилен?
— Кой, Юго ли? Че той няма за какво да бъде нестабилен. Само го остави при неговата психоистория и тихичко ще си мърмори до края на живота.
— Не мисля тъй. Има едно нещо, което го интересува, и то твърде много. Приемничеството.
— Какво приемничество?
— Споменах, че някой ден баща ти може да поиска да се оттегли, и се оказа, че Юго Амарил е решен — абсолютно решен — да бъде неговият приемник.
— Въобще не ме изненадва. Предполагам, всички ще се съгласят, че тъкмо той е естественият приемник. Сигурен съм, че и татко така преценява.
— Само че на мен ми се струва, че по този пункт Амарил не е съвсем нормален. Сметна, че съм отишла при него да му съобщя новината, че Хари го е изместил в полза на друг. Можеш ли да си представиш някой да си помисли това за Хари Селдън?
— Странно е… — Рейч млъкна и отправи дълъг поглед към майка си. — Мамо, да не се каниш да ми кажеш, че Юго може да е в сърцето на тоя заговор, за който говориш? Че иска да се отърве от татко и да вземе поста?
— Напълно ли е изключено?
— Да, мамо. Напълно. Ако на Юго нещо не му е наред, то е от прекалено много работа и нищо друго. Всеки би откачил, ако гледа всички онези уравнения или каквото там бяха по цял ден, че и половината нощ.
Дорс рязко скочи на крака:
— Прав си.
Изненадан, Рейч кимна:
— Какво имаш предвид?
— Това, което каза. Даде ми съвършено нова идея. Мисля, че е решаваща.
Без нито дума повече тя се обърна и излезе.
24
Дорс Венабили неодобрително подхвърли на Хари Селдън:
— Четири дни прекара в Библиотеката. Изобщо не мога да се свържа с теб и ти пак се изхитри да отидеш без мен.
Съпругът и съпругата гледаха взаимно образите си на холоекраните. Хари току-що се бе върнал от своето изследователско пътуване до Галактическата библиотека в Императорския сектор. Беше се обадил на Дорс от кабинета си в Проекта, за да й каже, че се е прибрал в Стрилинг. „Даже ядосана — помисли си той, — Дорс е красива.“ Прииска му се да се протегне и да докосне бузата й.
— Скъпа — започна с умиротворителна нотка в гласа, — не съм отишъл сам. С мен имаше сума ти хора, а пък Галактическата библиотека е най-безопасното за учени място дори и в тези смутни дни. Струва ми се, че с времето все по-често и по-често ще се налага да ходя в Библиотеката.
— Да не възнамеряваш да продължиш да ходиш, без да ми казваш?
— Дорс, не мога да живея с тия твои изпълнени със смърт идеи. Нито пък желая да търчиш подире ми и да разстройваш библиотекарите. Те не са хунтата. Нуждая се от тях и не искам да ги дразня. Обаче си мисля, че бих… че бихме могли да си вземем апартамент наблизо.
Тя погледна мрачно, тръсна глава и смени посоката:
— Знаеш ли, че напоследък два пъти говорих с Юго?
— Добре. Радвам се. Той има потребност от контакти с външния свят.
— Да, има, защото нещо не е наред. Това не е същият онзи Юго, който беше с нас през всичките тия години. Станал е неясен, откъснат и, много странно, чувствителен само на една тема, доколкото мога да съдя — решителността си да те наследи, когато се оттеглиш.
— И то ще бъде естествено, ако ме надживее.
— Не очакваш ли да те надживее?
— Ами той е единадесет години по-малък от мен, но превратностите…
— Искаш да кажеш, че Юго наистина не е добре. Той изглежда и се държи като по-възрастен от теб, въпреки че е по-млад, и това сякаш се е засилило напоследък. Болен ли е?
— Физически? Не мисля. Явява се на периодичните прегледи, макар да признавам, че изглежда изтощен. Опитах се да го уговоря да си вземе няколко месеца отпуска — или, ако желае, полагащата му се цяла година. Предложих му въобще да напусне Трантор, тъй че за известно време да бъде толкова далеч от Проекта, колкото е възможно. Няма да има никакви спънки да платим престоя му на Геторин — един приятен курорт, който не е на прекалено много светлинни години оттук.
Дорс нетърпеливо поклати глава:
— И, разбира се, Амарил е отказал. Аз му намекнах за отпуска, а той реагира така, като че ли не знае значението на думата. Отказа абсолютно.
— Тогава какво можем да направим? — рече Селдън.
— Можем да помислим мъничко. От четвърт век Юго работи по Проекта и сякаш нямаше никакви проблеми да поддържа силите си, но сега някак изведнъж е отслабнал. Това не е от възрастта. Той няма и петдесет.
— Намекваш ли нещо?
