— В това има истина. — Очите на Леополд светнаха и гърбът му се изправи. — В крайна сметка какво право имат те да я пазят само за себе си? Знаеш, не е почтено. Анакреон също представлява нещо.
— Виждаш ли, започваш да разбираш. А сега, момчето ми, помисли какво ще стане, ако Смирно реши само да нападне Фондацията и успее да присвои цялата тази енергия? Колко време, мислиш, ще можем да издържим, преди да се превърнем във васална държава? Колко време ще се задържиш на трона?
Леополд се оживи.
— Космос, да! Знаеш, напълно прав си. Трябва да ударим първи. Това е чисто и просто самоотбрана. Усмивката на Виенис леко се разшири.
— Освен всичко друго навремето, в самото начало на царуването на твоя дядо, Анакреон действително установи военна база върху планетата на Фондацията — Терминус. База, жизнено необходима за националната отбрана. В резултат на машинациите на водача на Фондацията, лукаво псе, учен без капка благородна кръв във вените, ние бяхме принудени да изоставим базата. Разбираш ли, Леополд? Този човек от простолюдието унижи дядо ти. Помня го! Беше малко по-възрастен от мен, когато дойде на Анакреон с дяволска усмивка, дяволски мозък и мощта на другите три кралства зад гърба си, обединени от страх в съюз срещу величието на Анакреон. Леополд се изчерви и блясъкът в очите му се разгоря.
— Селдън ми е свидетел, ако бях на мястото на дядо си, щях да се бия, дори и при такива обстоятелства.
— Не, Леополд. Решихме да изчакаме — да изтрием обидата в подходящ момент. Баща ти, преди ненавременната му смърт, се надяваше, че именно той ще… Добре, добре! — Виенис се извърна за миг. После продължи, сякаш потискаше вълнението си. — Той ми беше брат. Но ако синът му…
— Да, чичо, няма да се окажа недостоен за него. Реших. Изглежда справедливо Анакреон да затрие това гнездо на негодяи, и то незабавно.
— Не, не веднага. Първо, трябва да изчакаме да завърши напълно ремонтът на бойния кораб. Самият факт, че приеха да го ремонтират, доказва колко се страхуват от нас. Глупаците се опитват да ни умилостивят, но ние няма да се отклоним от нашия път, нали така?
Леополд удари с юмрук по дланта на другата си ръка.
— Не, докато аз съм крал на Анакреон. Устната на Виенис потръпна язвително.
— Освен това налага се да изчакаме да пристигне Салвор Хардин.
— Салвор Хардин! — Очите на краля внезапно се закръглиха, а младежкият овал на голото му лице загуби почти твърдите черти, които се бяха появили по него.
— Да, Леополд, самият ръководител на Фондацията идва на Анакреон за твоя рожден ден — вероятно за да ни успокои с медени думи. Но това няма да му помогне.
— Салвор Хардин! — почти измърмори кралят.
— Плаши ли те името? — смръщи се Виенис. — Това е същият Салвор Хардин, който при предишното си посещение натика носовете ни в праха. Нали не забравяш тази смъртоносна обида на кралския род? И то от човек от простолюдието. Утайката на обществото.
— Не. Разбира се. Не, няма. Няма! Ще му се отплатим… но… но малко се опасявам.
— Опасяваш ли се? — изправи се регентът. — От какво? От какво, младо… — Той се задави.
— Ще бъде… хм… нещо като богохулство да се нападне Фондацията. Искам да кажа… — Той млъкна.
— Продължавай.
— Искам да кажа — рече объркано Леополд, — че ако наистина съществува галактичен дух, на него… хм… може да не му хареса. Не мислиш ли така?
— Не, не мисля — беше резкият отговор. Виенис отново седна и устните му се изкривиха в странна усмивка. — Ти май наистина си мислиш доста за галактичния дух, а? Можеше да се очаква, като те оставих да правиш каквото си искаш. Разбирам, че си се наслушал на приказките на Верисов.
— Той обяснява много неща…
— За галактичния дух ли?
— Да.
— Слушай, ти, пале с жълто по устата, той много по-малко от мен вярва в тази клоунада, а аз въобще не вярвам в нея. Колко пъти е казвано, че всичките тези приказки са глупост?
— Ами зная това. Но Верисов твърди…
— Верисов да върви по дяволите. Това са глупости. Настъпи кратко непокорно мълчание, после Леополд се обади:
— Въпреки това всички вярват. Искам да кажа, в цялата тази история за пророка Хари Селдън и за това, как е основал Фондацията, за да изпълни заповедите му, та да можем един ден да се върнем в земния рай, и как всеки, който не се подчинява на заповедите му, ще бъде унищожен завинаги. Хората вярват. Ръководил съм фестивали и съм сигурен, че вярват.
— Да, хората вярват; но ние — не. И можеш да си благодарен, че е така, защото според тази глупост ти си крал по божествено право и сам си полубог. Много удобно. Отстранява всякаква възможност за бунт и осигурява пълно подчинение във всичко. И точно затова, Леополд, ти трябва да вземеш активно участие, като наредиш да се обяви война на Фондацията. Аз съм само регент и обикновен човек. За тях ти си крал и повече от полубожество.
— Но предполагам, че всъщност не съм — рече замислено кралят.
— Не, не си — разнесе се ироничният отговор, — но си такъв за всички освен за хората на Фондацията. Разбираш ли? За всички освен за хората на Фондацията. Щом ги отстраним, не ще има кой да отрича твоята божественост. Помисли за това!
— А после ще можем сами да управляваме енергийните устройства на храмовете и корабите, които летят без хора на борда, и да манипулираме със свещената храна, която лекува рак и всичко останало? Верисов твърди, че само благословените от галактичния дух могат…
— Да, така твърди Верисов! След Салвор Хардин най-големият ти враг е Верисов. Дръж се с мен, Леополд, и не се тревожи за тях. Заедно ние ще създадем отново империя — не само кралствата на Анакреон, а империя, която ще включва всяко от милиардите слънца на Галактиката. Това не е ли по-хубаво от някакъв земен рай на думи?
— Дааа.
— Може ли Верисов да ти обещае нещо повече?
— Не.
— Много добре. — Гласът му зазвуча повелително. — Предполагам, че можем да смятаме въпроса за приключен. — Той не изчака за отговор. — Върви. Аз ще сляза по-късно. И още нещо, Леополд.
Младият крал се обърна на прага. Усмихваше се цялото лице на Виенис, но не и очите му.
— Внимавай, когато ходиш на лов за наяки, момчето ми. След нещастието с баща ти понякога имам най-странни предчувствия за теб. В бъркотията, когато въздухът се изпълва със стрелите на иглените оръжия, човек никога не знае какво може да се случи. Надявам се, че наистина ще внимаваш. И ще постъпиш както ти казах по отношение на Фондацията, нали?
Очите на Леополд се разшириха и той сведе поглед.
— Да… разбира се.
— Много добре! — Виенис се загледа в племенника си с безизразно лице и се върна при бюрото си.
А когато си тръгна, мислите на Леополд бяха мрачни и изпълнени с опасения. Може би ще бъде най- добре да се победи Фондацията и да се вземе енергията, за която говори Виенис. Но после, когато войната свърши и той е седнал здраво на трона… Съвсем ясно съзна факта, че Виенис и двамата му арогантни сина засега са най-близките наследници на трона.
Но той беше крал. А кралете могат да пращат хора на разстрел. Дори чичовци и братовчеди.
4
След самия Сермак най-активен при обединяването на недоволните елементи, които се сляха в станалата вече креслива Партия на действието, беше Люис Борт. Но той не бе взел участие в делегацията, посетила Салвор Хардин преди почти половин година. Не поради липса на признание за заслугите му; точно обратното. Той отсъстваше по много важна причина — по онова време се намираше в столичната планета
