Фондацията

— Пасва с всичко останало — подхвърли Борт. — Ако е вярно, е направо лудост. Но няма да е по-лошо от останалото.

— Предполагам — намеси се Орси, — че Хардин не разполага с някакво тайно оръжие. То би могло…

— Да — отвърна ядно Сермак, — огромна кукла на пружина, която ще изскочи от кутията си в психологически подбран момент и ще изплаши до смърт Виенис. По-добре е Фондацията да се взриви сама и да си спести агонията на очакването, ако трябва да разчита на някакво тайно оръжие.

— Ами — прибързано смени темата Орси, — въпросът се свежда до следното — колко време ни остава. А, Борт?

— Добре. Точно в това е въпросът. Но не гледай към мен; аз не зная. Анакреонският печат въобще никога не споменава Фондацията. Точно сега той е пълен с материали за наближаващите тържества и с нищо друго. Знаете, че следващата седмица Леополд става пълнолетен.

— Тогава разполагаме с месеци. — Уолто се усмихна за пръв път тази вечер. — Осигурено ни е време…

— Осигурено друг път — нетърпеливо го прекъсна Борт. — Казвам ви, кралят е бог. Предполагате ли, че трябва да организира пропагандна кампания, за да накара хората си да придобият войнствен дух? Нима смятате, че му е необходимо да ни обвини в агресия и да премахне всички задръжки пред евтината емоционалност? Когато настане време да се удари, Леополд ще даде заповед и хората ще се бият. Толкова е просто. Това е най-гадното в системата. Постъпките на бога не подлежат на съмнение. Доколкото зная, той може да издаде такава заповед още утре. А вие си мислете каквото искате.

Всички заговориха едновременно и Сермак заудря с юмрук по масата, за да въдвори тишина, когато външната врата се отвори и вътре нахлу Леви Нораст. Той заизкачва със скокове стъпалата, без да свали палтото си, като оставяше след себе си снежни следи.

— Вижте! — викна той и хвърли на масата студен, поръсен със сняг вестник. — И екраните излъчват същото.

Разгънаха вестника и пет глави се сведоха над него.

— Велики Космос — рече с приглушен глас Сермак, — той отива на Анакреон! Отива на Анакреон!

— Това е предателство! — изпищя Тарки във внезапна възбуда. — Проклет да съм, ако Уолто не е прав. Той ни е продал и сега отива там да си прибере тридесетте сребърника.

Сермак се беше изправил.

— Вече нямаме избор. Утре ще поискам от Съвета Хардин да бъде обвинен в държавна измяна. И ако това не стане…

5

Снегът бе престанал, но беше натрупал значително и лъскавата наземна кола трудно и с грохот напредваше по празните улици. Мътната сива светлина на зараждащото се утро беше студена не само в поетичния смисъл, но и съвсем буквално — и дори при тогавашното бурно положение в политическия живот на Фондацията никой, независимо дали беше привърженик на действието или на Хардин, не бе имал достатъчно горещ дух, за да започне толкова рано дейността си по улиците.

Това не се хареса на Йохан Лий и мърморенето му се засили.

— Ще изглежда зле, Хардин. Ще кажат, че си се измъкнал.

— Нека го кажат, ако желаят. Трябва да отида на Анакреон и искам това да стане без неприятности. Достатъчно, Лий.

Хардин се облегна на меката седалка и потръпна леко. В добре отоплената кола не беше студено, но в този покрит със сняг свят дори през стъклото се усещаше нещо мразовито, което го тревожеше.

— Някой ден — каза той замислено, — когато стигнем дотам, ще трябва да се оправя климатът на Терминус. Това може да се осъществи.

— Бих искал да видя — отвърна Лий — най-напред осъществени някои други неща. Какво ще кажеш например да се оправи климатът на Сермак? Приятна суха килия с двадесет и пет градуса температура през цялата година ще бъде много подходяща.

— И тогава наистина ще се нуждая от охрана — рече Хардин, — а не само тези двамата. Той посочи двете „горили“ на Лий, седнали отпред при водача, които оглеждаха напрегнато празните улици с ръце върху атомните бластери. — Ти явно искаш да подпалиш гражданска война.

— Аз ли искам? Има други подпалвачи, а и не е нужно много, мога да ти го кажа. — Той започна да изброява на грубите си пръсти. — Първо, вчера Сермак вдигна страшен шум в Градския съвет и поиска да бъдеш обвинен в държавна измяна.

— Имаше пълното право да го направи — отвърна Хардин хладнокръвно. — Освен това предложението му бе отхвърлено с 206 срещу 184 гласа.

— Разбира се. Мнозинство от двадесет и два гласа, когато разчитахме поне на шестдесет. Не го отричай; знаеш, че беше така.

— Мина доста оспорвано — призна Хардин.

— Добре. Второ, след гласуването петдесет и деветте членове на Партията на действието се изправиха на задните си крака и напуснаха залата на Съвета. — Хардин премълча и Лий продължи. — И трето, преди да напусне, Сермак изрева, че ти си предател, че отиваш на Анакреон, за да си вземеш тридесетте сребърника, че мнозинството в камарата на Съвета, като е отказало да приеме обвинението, е станало съучастник в измяната и че името на тяхната партия не напразно е Партия на действието. За какво ти говори това?

— За неприятности, предполагам.

— А сега се измъкваш призори като престъпник. Трябва да се изправиш насреща им, Хардин, и ако се налага, да обявиш военно положение, Космосът ми е свидетел!

— Насилието е последното средство…

— … на некомпетентния. Глупости!

— Добре. Ще видим. А сега ме слушай внимателно, Лий. Преди тридесет години криптата се отвори и на петдесетата годишнина от основаването на Фондацията се появи запис на Хари Селдън, за да ни даде първата идея за онова, което става в действителност.

— Помня — кимна Лий унесен в спомени и полуусмихнат. — Беше в деня, в който взехме в наши ръце управлението.

— Точно така. Беше първият ден от първата ни голяма криза. Тази е втората, а след три седмици, броено от днес, ще бъде осемдесетата годишнина от основаването на Фондацията. Това не ти ли подсказва нещо важно?

— Искаш да намекнеш, че той отново ще се появи?

— Не съм свършил. Нали разбираш, Селдън никога не е споменавал, че ще се появи отново, но това може да е част от целия му план. Той винаги е полагал големи усилия да не допусне да стигнат до нас някакви предвиждания. А и няма начин да се установи дали радиевият часовник е нагласен за нови отваряния, освен ако разбием криптата — но вероятно тя е устроена така, че ако се опитаме да го направим, ще се взриви. Бил съм там на всяка годишнина от първата му поява насам, просто за всеки случай. Той въобще не се появи, но сега за първи път оттогава наистина е настъпила криза.

— В такъв случай ще се появи.

— Може би. Не зная. Но в това е същността. На днешната сесия на Съвета, веднага след като съобщиш, че съм заминал за Анакреон, ще ги уведомиш също официално, че на четиринадесети март ще видим нов запис на Хари Селдън, съдържащ изключително важно послание относно последната, успешно завършила криза. Това е много решаващо, Лий. Не прибавяй нищо друго, колкото и въпроси да ти зададат.

— Ще повярват ли? — запита Лий с втренчен в него поглед.

— Няма значение. Ще ги обърка, а аз искам само това.

Докато се чудят дали е вярно или какво възнамерявам, ако не е, те ще решат да отложат действията си за след четиринадесети март. Аз ще се върна доста преди тази дата.

— Но това „успешно завършила“? — видът на Лий издаваше неувереност. — То е заблуда!