Фондацията

освети уплашени, объркани лица.

— Нищо лошо не е станало — извика Виенис. — Останете по местата си. След малко ще имаме енергия. — Обърна се към капитана на стражата, застанал в положение „мирно“. — Какво става, капитане?

— Ваше превъзходителство — отвърна той веднага, — дворецът е обграден от жителите на града.

— Какво искат? — изръмжа Виенис.

— Начело е един жрец. Установи се, че е върховният жрец Поли Верисов. Той настоява незабавно да бъде освободен кметът Салвор Хардин и да се прекрати войната срещу Фондацията. — Докладът бе направен с безизразния тон на офицер, но погледът му се местеше неспокойно.

— Ако някой от сганта — викна Виенис, — се опита да премине през портите на двореца, веднага го изгорете. Засега нищо повече. Нека викат! Утре ще си разчистим сметките!

Факлите бяха вече разпределени и залата отново се осветяваше. Виенис се втурна към трона, все още заседнал край прозореца, и изправи на крака слисания, силно пребледнял Леополд.

— Ела с мен. — Той хвърли поглед през прозореца. Градът беше в пълен мрак. Отдолу се дочуваха прегракналите, неразбираеми викове на тълпата. Светлина имаше само вдясно, където се намираше храмът Арголид. Виенис изруга гневно и повлече краля. Втурна се в покоите си с петимата стражи по петите му. Леополд ги следваше с широко отворени очи, занемял от уплаха.

— Хардин — поде Виенис дрезгаво, — играете си със сили, прекалено големи за вас.

Кметът не му обърна никакво внимание. В перлената светлина на джобното фенерче „атомо“, поставено до него, той остана седнал с леко иронична усмивка върху лицето.

— Добро утро, Ваше величество — обърна се той към Леополд. — Поздравявам ви с коронацията.

— Хардин — викна отново Виенис, — наредете на вашите жреци да се заемат със задълженията си.

Хардин го изгледа хладнокръвно.

— Заповядайте им вие, Виенис, и се убедете кой си играе със сили, прекалено големи за него. Точно сега на Анакреон нито едно колело не се върти. Нито една лампа не свети, освен в храмовете. Не тече и капка вода, освен в храмовете. По наветрената половина на планетата няма нито една калория топлина, освен в храмовете. Болниците не приемат никакви пациенти. Централите са спрени. Никакъв кораб не може да излети. Ако не ви харесва, Виенис, вие можете да наредите на жреците да се върнат на работа. Аз не желая.

— Космосът ми е свидетел, Хардин, ще им наредя. Ако трябва да стигнем до решителен сблъсък, така да бъде. Ще видим дали вашите жреци ще устоят на армията. Тази нощ всеки храм на планетата ще бъде поставен под надзора на армията.

— Много добре, но как ще издадете заповедите? Всички комуникационни съоръжения на планетата не действат. Ще установите, че радиото, телевизията, ултракъсовълновите устройства не работят. Всъщност единственото съобщително съоръжение на планетата, което ще продължи да работи — извън храмовете, разбира се, — е телевизорът тук, а аз съм го настроил само на приемане.

Виенис с мъка се опита да си поеме дъх, а Хардин продължи:

— Ако пожелаете, можете да наредите на армията си да нахлуе в храма Арголид край двореца и след това да използвате апаратите с ултракъси вълни, за да се свържете с други части на планетата. Но се опасявам, че ако го направите, тълпата ще разкъса на парчета вашите армейци — и тогава кой ще пази двореца ви, Виенис? И живота ви, Виенис?

— Ще издържим, дяволе — отвърна Виенис с надебелен глас. — Ще издържим през деня. Нека тълпата си реве и нека да няма енергия, но ще издържим. А когато се разнесе новината, че Фондацията е завзета, вашата скъпоценна тълпа ще установи върху какъв вакуум е била изградена религията й, ще изостави вашите жреци и ще се обърне срещу тях. Давам ви срок до утре по пладне, Хардин, защото можете да спрете енергията на Анакреон, но не сте в състояние да спрете моята флота. — Гласът му беше прегракнал, но ликуващ. — Те летят, Хардин, и начело е големият кръстосвач, който сам наредихте да се ремонтира.

— Да — отвърна небрежно Хардин, — кръстосвачът, който сам наредих да се ремонтира… но по мой начин. Кажете, Виенис, чувал ли сте за ултракъсовълновото реле? Не, виждам, че не сте. Е, след около две минути ще разберете какво може да направи такова реле. — Докато говореше, телевизорът заработи и той се поправи. — Не, след две секунда. Седнете, Виенис, и слушайте.

7

Тео Апорат беше един от най-висшите жреци на Анакреон. Само поради старшинството си той заслужаваше своето назначение като главен жрец на флагманския кораб „Виенис“.

Но не ставаше дума само за ранг или старшинство. Той познаваше кораба. При ремонта му бе работил под прякото ръководство на светите хора от самата Фондация. Беше ремонтирал двигателите по техни нареждания. Беше сменил проводниците на мониторите, преустроил съобщителната система, закрил пробойните по корпуса, подсилил подпорите. Дори му бяха разрешили да помага, когато мъдреците от Фондацията бяха монтирали толкова свято устройство, каквото никога преди не е било поставяно на кораб, било е запазено само за този прекрасен гигант — ултракъсовълново реле.

Нищо чудно, че изпитвате сърдечна болка заради целите, за които бе предопределен възхитителният кораб. Не бе пожелал да повярва онова, което му бе казал Верисов — че корабът ще се използва за ужасно зло; че оръдията му ще се насочат срещу великата Фондация. Насочени срещу онази Фондация, където като младеж го бяха обучили, на която се дължеше всичко свято.

Но сега, след онова, което му бе съобщил адмиралът, не можеше да се съмнява повече.

Как беше възможно кралят, получил небесна благословия, да допусне това омразно действие? А дали беше кралят? Дали това не е постъпка на прокълнатия регент Виенис, без кралят да знае въобще? И именно синът на същия Виенис, който беше адмирал, преди пет минути му бе казал: „Ти се грижи за душите и благословиите си, жрецо. Аз ще се погрижа за моя кораб.“

Апорат се усмихна потайно. Той щеше да се погрижи за своите души и благословии — и за проклятията си, а принц Лефкин скоро щеше да захленчи.

Вече беше влязъл в кабината със съобщителни устройства. Помощникът му вървеше пред него и двамата дежурни офицери не бяха предприели нищо, за да му попречат. Главният жрец имаше правото да влиза свободно навсякъде из кораба.

— Затворете вратата — нареди Апорат и погледна хронометъра. До дванадесет оставаха пет минути. Беше разчел добре времето.

С бързи опитни движения премести малките лостове, които включваха всички канали, така че гласът и образът му достигаха до всяка част на дългия над три километра кораб.

— Войници на кралския флагмански кораб „Виенис“, слушайте! Говори главният жрец на кораба! — Знаеше, че звукът от гласа му отеква от кърмовия атомен ад в самия край на кораба до навигационните пултове в носовата част. — Вашият кораб — викна Апорат — се готви да извърши светотатство. Без да го знаете, той върши нещо, което ще обрече душата на всеки от вас на вечен космически мраз! Слушайте! Вашият командир възнамерява да отведе този кораб до Фондацията и там да бомбардира източника на всяка благодат, за да го подчини на грешната си воля. И тъй като такова е неговото намерение, аз в името на Галактичния дух го отстранявам от командването, защото не може да има командване там, откъдето се е оттеглила благословията на Галактичния дух. Дори божественият крал не може да задържи трона си без съгласието на духа. — Докато помощникът му слушаше в благоговение, а двамата офицери с нарастващ страх, гласът му придоби по-дълбок тон. — И тъй като този кораб се отправя да изпълнява дело на дявола, от него е отнета благословията на Духа. — Той вдигна тържествено ръка и пред хилядите телевизори из кораба войниците се свиха разтреперани, когато внушителният образ на техния жрец заговори отново. — В името на Космическия дух, на неговия пророк Хари Селдън и на неговите тълкуватели, светите мъже на Фондацията, аз проклинам този кораб. Нека телевизорите на кораба, които са очите му, да ослепеят. Нека изпълнителните механизми, които са ръцете му, да се парализират. Нека атомните реактори, които са юмруците му, да заглъхнат. Нека двигателите му, които са сърцето му, да престанат да пулсират. Нека съобщителните връзки, които са гласът му, да онемеят. Нека вентилацията му, която е неговият дъх, да секне. Нека светлините му, които са неговата душа, да