Фондацията, простирали слабите си ръце през огромните разстояния на Периферията. Месеци или години можели да минат между поредните им кацания на Терминус; корабите им често представлявали развалини, скърпени как да е със саморъчно ремонтирани части и импровизации; не били от най-честите; храбростта им…
С всичко това те изградили империя, по-трайна от религиозния деспотизъм на Четирите кралства…
Безкрайни легенди се разправят за тези солидни, самотни хора, които полусериозно, полу на шега били възприели за мото част от една епиграма на Салвор Хардин: „Никога не позволявай на моралните ти задръжки да те спрат да направиш онова, което е справедливо!“ Сега е трудно да се каже кои легенди са действителност и кои са апокрифни. Вероятно няма нито една, която да не е претърпяла някои преувеличения…
Лимар Понйетс беше целият потънал в пяна, когато на неговия приемник се получи съобщението — а това доказва, че старата досадна поговорка за телесъобщенията и ваната е вярна дори в тъмното сурово пространство на галактичната Периферия.
За щастие онази част на независимия търговски кораб, която не е предназначена за различни стоки, е изключително уютна. Дотолкова, че душът с топла вода се намира в кабинка с размери шейсет сантиметра на метър и двадесет и е отдалечена само на три метра от пултовете за управление. Понйетс чу съвсем ясно отсеченото тракане на приемателя.
От него капеха ругатни и пяна, когато излезе, за да регулира гласовата връзка. Три часа по-късно до неговия кораб застана друг търговски съд и през въздушния шланг между двата влезе захилен младеж.
Понйетс побутна шумно напред най-доброто си кресло и се настани във въртящата се пилотска седалка.
— Какви ги вършиш, Горм? — попита той мрачно. — Нима ме гониш по целия път от Фондацията?
Лес Горм извади една цигара и поклати решително глава.
— Аз ли? В никакъв случай. Аз просто съм глупакът, който случайно кацна на Глиптал IV в деня, след като се бе получила пощата. Затова ме изпратиха да те гоня ей с тая дяволия.
Малката блестяща сфера бе предадена от ръка в ръка и Горм добави:
— Поверително е. Свръхсекретно. Не може да се довери на субетера и разни подобни. Поне така разбрах. Но е сигурно, че е лична капсула и само ти можеш да я отвориш.
Понйетс огледа капсулата с отвращение.
— Виждам. Не помня някога някоя от тях да е съдържала добри новини.
Капсулата се отвори в ръката му и тънката прозрачна лента полека се разви. Очите му бързо проследиха съобщението, защото, докато се появи краят на лентата, началото й вече беше станало кафяво и сбръчкано. След минута лентата почерня и се разпадна на съставните си молекули.
— О, Галактика! — изръмжа глухо Понйетс.
— Мога ли да помогна с нещо? — тихо попита Лес Горм. — Или е твърде секретно?
— Тъй като си в гилдията, може да ти се каже. Трябва да отида на Аскон.
— На онова място? Как така?
— Арестували са един търговец. Но не го разправяй. Внезапно върху лицето на Горм се появи гневно изражение.
— Арестували! Това е нарушение на конвенцията.
— Нарушение е и намесата в местната политика.
— Охо! Значи затова! — Горм се замисли. — Кой е търговецът? Познавам ли го?
— Не — отвърна рязко Понйетс, а Горм разбра намека и не зададе повече въпроси.
Понйетс беше станал и се взираше мрачно в екрана. Промърмори няколко ругатни по адрес на онази част от мъгливите форми, която беше тялото на Галактиката, после каза високо:
— Отвратителна бъркотия! Далеч съм от изпълнение на квотата си.
На Горм му просветна в главата.
— Ей, приятел, Аскон е закрита област.
— Точно така. На Аскон не можеш да продадеш дори джобно ножче. Те не желаят да купуват никакви атомни устройства. С моята квота, която вече издъхва, да се отиде там е истинско самоубийство.
— Не можеш ли да се измъкнеш?
— Познавам човека, за когото става въпрос — поклати разсеяно глава Понйетс. — Не мога да изоставя приятел. Е, какво пък? Аз съм в ръцете на Галактичния дух и се отправям весело натам, накъдето той посочи.
— Какво? — възкликна Горм озадачен. Понйетс го изгледа и се изсмя.
— Забравих. Ти никога не си чел „Книгата на духа“, нали?
— Не съм дори чувал за нея — отвърна рязко Горм.
— Е, щеше да си чувал, ако имаше религиозно образование.
— Религиозно образование ли? За жрец? — Горм беше поразен.
— Опасявам се, че е така. Това е моят тъмен срам и тайна. Само че се оказах прекалено костелив за светите отци. Изключиха ме по причини, достатъчни да ме приемат за светско обучение във Фондацията. Е, слушай, ще трябва да тръгвам. Как е квотата ти тази години?
Горм смачка цигарата и оправи шапката си.
— Сега карам последния товар. Ще се справя.
— Щастлив човек — изрече мрачно Понйетс и дълги минути след като Лес Горм си бе отишъл, седя неподвижно замечтан.
И така, Ескел Горов беше на Аскон, и то в затвора.
Лошо! Всъщност беше значително по-лошо, отколкото може би изглеждаше. Едно бе да разправяш на любопитния младеж размита версия на случая, за да се отървеш от него и да го изпратиш да си гледа работата. Съвсем друго беше да се изправиш пред истината.
Защото Лимар Понйетс бе от малкото хора, които знаеха, че майстор-търговецът Ескел Горов въобще не беше търговец, а нещо съвсем друго — агент на Фондацията!
2
Изминаха две седмици! Две седмици бяха изгубени!
Една седмица, за да стигне до Аскон, в далечните граници на чието пространство се строяваха все повече зорки бойни кораби, за да го пресрещнат. Каквато и да беше системата им за засичане, тя действаше, и при това добре.
Заобикаляха го бавно, без сигнали, невъзмутимо запазвайки едно и също разстояние помежду си, и грубо го насочваха към централното слънце на Аскон.
В краен случай Понйетс би могъл да се справи с тях. Корабите бяха останки от загиналата Галактична империя — но спортни яхти, а не бойни кораби. Без атомни оръжия те оставаха просто живописни и безсилни елипсоиди. Но Ескел Горов се намираше в ръцете им, а Горов не беше заложник, който може да се изостави. Асконците вероятно го знаеха.
И още една седмица — седмица, през която се наложи отегчително да си пробива път през облаците дребни чиновници, които образуваха преграда между Великия магистър и външния свят. Всеки дребен подсекретар трябваше да се ласкае и умилостивява. Всеки изискваше внимателно и до призляване да му се подмазваш за засукания подпис, който откриваше пътя към следващия чиновник на едно ниво по- нагоре.
За първи път Понйетс установи, че документите му на търговец са безполезни.
Сега най-после Великия магистър беше от другата страна на пазената от постове позлатена врата… и две седмици бяха изминали. Горов продължаваше да е в затвора, а товарът на Понйетс гниеше неизползван из трюмовете на кораба му.
Великия магистър беше дребен човек; дребосък с лисееща глава и силно набръчкано лице, чието тяло
