беше сякаш притиснато надолу до неподвижност от огромната блестяща кожена яка около врата му.
Пръстите му помръднаха наляво и надясно и редицата въоръжени войници се отдръпна да направи път, по който Понйетс закрачи към подножието на държавния трон.
— Не говори — сопна се Великия магистър и понечилите да се разтворят устни на Понйетс се стиснаха плътно.
— Точно така. — Владетелят на Аскон явно се отпусна. — Не търпя безполезен брътвеж. Не можеш да ме заплашваш, а не понасям и ласкателства. Нито има повод за оплаквания на пострадала страна. Вече не съм в състояние да изброя колко пъти вие, скитниците, сте били предупреждавани, че вашите дяволски машини не са желани никъде на Аскон.
— Сър — поде Понйетс спокойно, — не се опитвам да оправдая въпросния търговец. Не е в политиката на търговците да се натрапват там, където не ги искат. Но Галактиката е голяма и преди се е случвало несъзнателно да се прекоси незаконно някоя граница. Грешка, достойна за съжаление.
— За съжаление, разбира се — изпищя Великия магистър. — Но дали е грешка? Вашите хора на Глиптал IV ме бомбардират с молби за преговори още от два часа, след като бе заловен светотатственият нещастник. Многократно ме предупредиха и за твоето идване. Прилича ми на добре организирана спасителна кампания. Изглежда, доста неща са били предвидени — малко прекалено за грешка, независимо дали тя е за съжаление или не. — Черните очи на асконеца гледаха презрително. — И вие сте търговци — продължи той забързано, — прелитате от свят на свят като побъркани малки пеперуди, толкова налудничаво уверени в собствените си права, че можете да кацнете на най-голямата планета в Аскон, в центъра на системата, и да смятате това за несъзнателно объркване на границите? Хайде де, не е възможно. Понйетс потръпна, без да го покаже.
— Ако опитът за търговия — продължи упорито той — е бил съзнателен, Ваше благородие, той е крайно безразсъден и в противоречие с най-строгите правила на нашата гилдия.
— Безразсъден, да — потвърди рязко асконецът. — До такава степен, че вероятно вашият другар ще заплати за него с живота си.
Стомахът на Понйетс се присви. Не можеше да има колебание.
— Смъртта, Ваше благоговение — поде той, — е толкова абсолютно и невъзвратимо явление, че сигурно съществува някаква алтернатива.
Последва пауза преди предпазливия отговор.
— Чувал съм, че Фондацията е богата.
— Богата? Разбира се. Но вие отказвате да взимате именно нашите богатства. Атомните ни устройства струват…
— Вашите стоки нямат стойност, защото им липсва благословията на прародителите. Стоките ви са порочни и прокълнати, защото върху тях е наложена възбраната на прадедите ни. — Изреченията се произнасяха напевно, рецитираха се формули. Клепачите на Великия магистър се сведоха и той каза многозначително: — Нямате ли нищо друго ценно?
Търговецът не разбра смисъла на въпроса му.
— Не разбирам. Какво искате? Асконецът разпери ръце.
— Желаеш да си сменим местата и да ти съобщя какво аз искам. Мисля, че няма. Изглежда, колегата ти ще трябва да изтърпи наказанието, определено от асконския кодекс за светотатство. Смърт чрез задушаване с газ. Ние сме само обикновен народ. В подобен случай най-бедният селянин няма да получи нищо повече. Аз самият няма да получа по-малко.
— Ваше благоговение — измърмори безнадеждно Понйетс, — ще ми бъде ли разрешено да говоря със затворника?
— Асконските закони — изрече студено Великия магистър — не разрешават да се говори с осъден човек.
Мислено Понйетс сдържа дъха си.
— Ваше благоговение, моля ви да проявите милост към душата на един човек в часа, когато на тялото му предстои да бъде наказано. Той е бил изолиран от духовна утеха през цялото време, през което животът му е бил в опасност. Дори сега е изправен пред възможността да отлети неподготвен в лоното на Духа, който управлява всичко.
Великия магистър попита бавно и подозрително:
— Нима ти си Пазител на душата?
Понйетс смирено сведе глава.
— Получил съм такова образование. Сред празните пространства на Космоса скитащите търговци се нуждаят от хора като мен, които да се грижат за духовната страна на живота, отдаден толкова много на търговията и стремежа към светското.
Асконският владетел замислено смукна долната си устна.
— Всеки човек трябва да подготви душата си за пътешествието към духовете на предците. Но никога не съм мислил, че вие, търговците, вярвате в нещо.
3
Когато Лимар Понйетс влезе през тясната бронирана врата, Ескел Горов се размърда на кушетката и отвори едното си око. Вратата се затвори шумно зад Понйетс. Горов изломоти нещо и се изправи.
— Понйетс! Тебе ли пратиха?
— Чиста случайност — отвърна горчиво Понйетс — или дело на личния ми зъл демон. Точка първа, ти попадаш в някаква каша на Аскон. Точка втора, моят маршрут на продажби, както е известно на Търговската камара, ме отвежда на петдесет парсека от системата точно по времето, когато става събитието от точка първа. Точка трета, ние и преди сме работили заедно и Камарата го знае. Не е ли това мило, неизбежно положение? Отговорът просто се налага сам.
— Внимавай — рече Горов напрегнато. — Някой сигурно подслушва. Носиш ли деформатор на полето?
Понйетс посочи гривната с орнаменти, която обвиваше китката му, и Горов се успокои. Понйетс се огледа. Килията беше гола, но голяма, добре осветена и липсваха неприятни миризми.
— Не е лошо — каза той. — Отнасят се внимателно с теб. Горов махна с ръка на тази забележка.
— Слушай, как успя да влезеш тук? Почти две седмици ме държат в пълна изолация.
— Още от пристигането ми, а? Е, изглежда, дъртакът, който е шеф, си има своите слабости. Склонен е към благочестиви речи, затова поех известен риск, който се оправда. Тук съм в качеството си на твой духовен съветник. Има нещо странно в благочестив човек като него. Той с удоволствие ще ти пререже гърлото, ако му изнася, но ще се поколебае да постави в опасност благоденствието на нематериалната ти и проблематична душа. Просто емпирична психология. Търговецът трябва да знае от всичко по малко.
Усмивката на Горов беше язвителна.
— Пък и си посещавал теологично училище. Човек на място си ти, Понйетс. Доволен съм, че теб са изпратили. Но Великия магистър не обича изключително душата ми. Спомена ли за някакъв откуп?
Очите на търговеца се присвиха.
— Направи намек… съвсем неуловим. И заплаши с умъртвяване с газ. Реших да се подсигуря и се измъкнах; лесно би могло да е капан. Значи е изнудване? Какво иска?
— Злато.
— Злато! — Понйетс се намръщи. — Самия метал ли? За какво му е?
— Това е тяхното разменно средство.
— Така ли? И откъде да взема злато?
— Откъдето успееш. Слушай, това е важно. Нищо няма да ми се случи, докато Великия магистър души с носа си аромата на златото. Обещай му го; толкова, колкото поиска. После, ако е необходимо, отиди до Фондацията да го вземеш. Когато ни освободят, ще ни съпроводят извън системата и тогава ще се разделим.
— А след това ще се върнеш и отново ще се опиташ — рече неодобрително Понйетс.
— Моята задача е да продам атомни устройства на Аскон.
— Ще те хванат, преди да си изминал един парсек в Космоса. Предполагам, че го знаеш?
