— Не — отвърна Горов. — Но и да го знаех, това нямаше да промени нещата.
— Втория път ще те убият.
Горов повдигна рамене.
— Ако трябва отново да преговарям с Великия магистър — поде спокойно Понйетс, — искам да зная цялата история. Досега работя съвсем на сляпо. Всъщност няколкото безобидни забележки, които направих, докараха Негово благоговение почти до припадък.
— Много просто е — обясни Горов. — Единственият начин, по който можем да засилим сигурността на Фондацията тук, в Периферията, е да образуваме контролирана от религията търговска империя. Все още сме прекалено слаби, за да наложим политически контрол. Едва успяваме да държим Четирите кралства.
— Разбирам — кимна Понйетс. — А система, която не приеме нашите атомни устройства, никога няма да бъде поставена под религиозен контрол…
— И поради това може да стане център на независимост и враждебност. Да.
— Добре тогава — подхвърли Понйетс, — достатъчно за теорията. А сега какво точно пречи на продажбите? Религията ли? Великия магистър намекна нещо подобно.
— Тя е форма на обожествяване на прадедите. Преданията разказват за злокобно минало, от което са ги спасили простите и добродетелни герои от предишните поколения. Става въпрос за изопачаване на периода на анархия преди един век, когато имперските войски били прогонени и било образувано независимо правителство. Прогресивната наука и по-специално атомната енергия се отъждествяват със стария имперски режим, за който си спомнят с ужас.
— Така ли? Но те имат симпатични малки корабчета, които доста сръчно ме засякоха на разстояние два парсека. Намирисва ми на атомни съоръжения.
— Тези кораби несъмнено са останки от Империята — вдигна рамене Горов. — Вероятно с атомно задвижване. Каквото имат, пазят си го. Важното е, че не желаят нищо да подновяват, а вътрешната им икономика е изцяло неатомна. Точно това трябва да променим.
— Как възнамеряваш да го постигнеш?
— Като сломя съпротивата в една точка. Да го изразя по-просто, ако можех да продам джобно ножче с острие от силово поле на някой благородник, ще бъде в негов интерес да наложи приемането на закони, които да му позволят да го използва. Казано така направо, изглежда глупаво, но е правилно от психологична гледна точка. Да се извършат стратегически продажби в стратегически точки означава да се създаде проатомна фракция в двора.
— И за тази цел са те изпратили теб, докато аз съм тук само за да те откупя и да си отида, а ти ще продължиш опитите си? Не се ли поставят нещата малко наопаки?
— В какво отношение?
— Слушай — Понйетс внезапно се раздразни, — ти си дипломат, не си търговец и макар да се наричаш търговец, няма да станеш такъв. Тази работа е за човек, който е направил занаят от продажбата — а аз съм тук с цял товар, който се вмирисва неизползван, и с квота, която, изглежда, няма да бъде изпълнена.
— Искаш да кажеш, че ще рискуваш живота си за нещо, което не е твоя работа? — усмихна се с присвити устни Горов.
— Нима твърдиш, че става въпрос за патриотизъм, а търговците не са патриоти?
— Общоизвестно е, че не са. Пионерите никога не са.
— Добре. Съгласих се. Аз не се развявам из Космоса, за да спасявам Фондацията или нещо подобно. Целта ми е да печеля пари и това е моята възможност. Ако едновременно се помогне и на Фондацията, още по-добре. А живота си съм рискувал и при по-малки шансове.
Пониетс се изправи и Горов го последва.
— Какво ще правиш?
— Горов — усмихна се търговецът, — не зная,. засега. Но ако основният проблем е да се продаде нещо аз съм подходящият човек. Обикновено не съм самохвалко, но едно нещо винаги ще твърдя Досега още не съм оставал с неизпълнена квота.
Когато почука на вратата, тя се отвори почти веднага и двама пазачи застанаха от двете й страни.
4
— Демонстрация! — рече мрачно Великия магистър.
Той се уви добре в кожите си, стиснал в едната си мършава ръка желязната тояга, която използваше като бастун.
— И злато, Ваше благоговение.
— И злато — съгласи се небрежно Великия магистър.
Понйетс постави кутията на пода и я отвори с толкова увереност, колкото успя да си придаде. Чувстваше се сам, изправен пред свят от враждебност; както се бе чувствал през първата си година в Космоса. Полукръгът брадати съветници, които се възправяха пред него, го гледаха враждебно. Сред тях беше Фърл. Фаворитът със слабо лице, който седеше до Великия магистър, вдървен от враждебност. Понйетс се бе срещал вече веднъж с него и веднага го бе набелязал като главния враг и следователно главната жертва.
Извън залата една малка армия изчакваше събитията. Понйетс беше ефикасно изолиран от кораба си; нямаше никакво оръжие освен опита за подкуп; а Горов все още оставаше заложник.
Понйетс направи последните регулировки на неугледното чудовище, което му бе коствало една седмина изобретателност, и още веднъж се помоли облицованият с олово кварц да издържи напрежението,
— Какво е това? — попита Великия магистър.
— Малко устройство — заобяснява Понйетс, като се отдръпна, — което съм конструирал аз самият.
— Ясно, но не ми даваш информацията, която искам. Не е ли една от мерзостите на черната магия в твоя свят?
— По същността си е атомно — призна сериозно Понйетс, — но не е необходимо никой от вас ла го докосва или да има нещо общо с него. То е само за мен и ако съдържа някаква мерзост, аз поемам омърсяванечо върху себе си.
Великия магистър насочи със заплашителен жест железния си бастун към машината и устните му се раздвижиха бързо и мълчаливо в пречистващо заклинание. Съветникът със слабото лице от дясната му страна се наведе към него и висящите му на фитили червени мустаци се приближиха до ухото на Великия магистър. Старият асконец капризно потръпна я се отдръпна от него.
— И каква е връзката между твоите инструменти на злото и златото, което би могло да спаси живота на твоя съотечественик?
— С тази машина — поде Понйетс, като ръката му се спусна внимателно към централната камера и поглади твърдите и заоблени страни — мога да превърна желязото, което изхвърляте, в най-качествено злато. Това е единственото известно на хората устройство, което поема желязо — грозното желязо, Ваше благоговение, крепящо трона ви и стените на тази сграда — и го превръща в блестящо, тежко, жълто злато.
Понйетс усети, че обърква работата. Обичайните му търговски предложения се лееха гладко, леко и внушаваха доверие; а сегашното се люшкаше като разбрицана космическа каруца. Великия магистър обаче се интересуваше от съдържанието, а не от формата,
— Така ли? Трансмутация? Имаше глупаци, които твърдяха, че могат да я постигнат. Те платиха за светотатственото си любопитство.
— Успяха ли?
— Не. — Великия магистър изглежда се забавляваше. — Успехът да се произвежда злато ще бъде престъпление, което носи в себе си собствената си противоотрова. Опитът плюс неуспех е фатален. Ето какво можеш да направиш с моя бастун? — Той тупна с него по пода.
— Ваше благоговение ще ме извини. Моето устройство е малък модел, изработен от мен, а вашият бастун е твърде дълъг.
Малките блестящи очички на Великия магистър се огледаха и спряха.
— Рандъл, токата ти. Хайде, човече, ако е необходимо, ще тя се върне двойно.
