— Виждаш ли този ескорт?
— Виждам го — отвърна кратко Горов. — Кажи ми за машинките.
— Ще ти кажа — ако ме изслушаш. Придружава ни личната флота на Фърл; специална чест от Великия магистър за него. Успял е да му я измъкне.
— И какво?
— А къде, мислиш, ни отвежда? В мините му по периферията на системата Аскон, там отиваме. Слушай! — Понйетс внезапно се разгорещи. — Казах ти, че се заемам с работата, за да спечеля пари, а не за да спасявам светове. Добре. Продадох трансмутатора за нищо. Нищо освен риска да попадна в газова камера, а това не допринася за изпълнение на квотата ми.
— Продължавай за мините, Понйетс. Каква е тяхната роля?
— Да носят печалба. Ще се запасим с калай, Горов. Ще натъпчем с калай и последния кубически сантиметър на тази стара гемия, а ще остане и за твоята. Ще кацна с Фърл, за да прибера калая, приятелю, а ти ще ме подсигуряваш отгоре с всичките си оръдия, с които разполагаш — просто в случай че Фърл не се окаже толкова честен в сделката, колкото се изкарва. Този калай е печалбата ми.
— За трансмутатора ли?
— За целия ми товар от атомни устройства. На двойна цена плюс премия. — Той вдигна рамене почти извинително. — Признавам, че го поизмамих, но нали трябва да изпълня квотата?
Горов явно се обърка.
— Ще ми обясниш ли? — попита той несмело.
— Какво има да се обяснява? Всичко е очевидно, Горов. Виж, хитрият пес си мислеше, че ме е хванал в сигурен капан, защото неговата дума има повече тежест от моята пред Великия магистър. Той взе трансмутатора. На Аскон това е престъпление, което се наказва със смърт. Но по всяко време можеше да каже, че ме е подмамил в клопка от най-чисто патриотични мотиви, за да ме разобличи като продавач на забранени устройства.
— Това е очевидно.
— Естествено. Но цялата работа не беше само в дума срещу дума. Разбираш ли, Фьрл никога не е чувал, нито е знаел, че съществува микрофилмова камера.
Горов внезапно се изсмя.
— Точно така — продължи Понйетс. — Той имаше надмощие. Бях добре наказан. Но след като му монтирах трансмутатора като куче с подвита опашка, включих камерата в устройството и при прегледа на следващия ден я извадих. Разполагах с идеален филм за неговата светая светих, най-съкровеното му кътче, с него самия, бедният Фърл, който задейства трансмутатора с цялата му мощ и се наслаждава на първото парче злато, сякаш е яйце, което току-що е снесъл самият той.
— Показа ли му резултата?
— След два дни. Бедният мухльо през живота си не беше виждал триизмерни цветни озвучени изображения. Твърди, че не е суеверен, но ме нарече мошеник ч въобще не съм виждал друг възрастен човек да изглежда толкова уплашен като него тогава, Казах му, че съм монтирал прожектиращо устройство на главния площад в града, нагласено да заработи по пладне, когато ще го гледат милиони фанатични асконци и след това те ще го разкъсат на парчета; само след половин секунда той вече издаваше нечленоразделни звуци пред коленете ми. Беше готов на всяка сделка, която предложа.
— А беше ли така? — Горов едва сдържаше смеха си. — Искам да кажа, беше ли поставил устройството на площада?
— Не, но това не е от значение. Той сключи сделката. Купи и последното устройство, което имаме и двамата, за толкова калай, колкото можем да натоварим. В този момент смяташе, че съм способен на всичко. Договорът е в писмен вид и ще получиш копие, преди да кацна с него, просто като още една предпазна мярка.
— Но ти си засегнал себелюбието му — рече Горов. — Дали ще използва устройствата?
— Защо не? Това е единственият начин да си върне загубите, а ако спечели пари от тях, ще спаси гордостта си. И той ще стане следващият Велик магистър — а и най-подходящият човек, който можем да имаме на наша страна.
— Да — съгласи се Горов, — сделката е добра, И все пак техниката ти на продажба е доста неприятна. Нищо чудно, че са те изхвърлили от семинарията. Нямаш ли никакви морални задръжки?
— Какво значение има? — отвърна с безразличие Понйетс. — Знаеш какво казва Салвор Хардин за моралните задръжки.
V ЧАСТ
ТЪРГОВЦИТЕ — ПРИНЦОВЕ
1
ТЪРГОВЦИ — … С психоисторическа неизбежност икономическият контрол на Фондацията нараснал Търговците забогатели, а с богатството дошла и мощта…
Понякога се забравя, че Хобър Малоу е започнал живота си като обикновен търговец. Никога не се забравя обаче, че го е завършил като първия от търговците — принцове…
Джорейн Сът докосна внимателно пръстите на ръцете си с грижливо гледани нокти и каза:
— Някаква загадка с. Всъщност — това под най-строга тайна — може да е една от кризите на Хари Селдън.
Мъжът срещу него потърси цигара в джоба на късата си смирнианска дреха.
— Не зная нищо по въпроса, Сът. Като общо правило политиците започват да крещят „Криза на Селдън“ при всяка предизборна кампания за кмет.
— Не водя кампания, Малоу — усмихна се едва забележимо Сът. — Изправени сме срещу атомни оръжия, а не знаем откъде идват.
Хобър Малоу от Смирно, майстор търговец, продължи да пуши спокойно, почти с безразличие.
— Продължавай. Ако имаш да кажеш още нещо, разправяй. — Малоу никога не правеше грешката да се държи прекалено учтиво с човек от Фондацията. Можеше да е от Външните светове, но независимо от това мъжът си оставаше мъж.
Сът посочи към триизмерната звездна карта на масата. Той я регулира така, че един куп от шест звездни системи заблестя в червено.
— Това — рече той спокойно — е Корелианската република.
— Бил съм там — кимна търговецът. — Смърдящо свърталище на плъхове! Предполагам, че може да се нарече република, но всеки път все някой от рода Арго бива избиран за Комодор. А ако някога решиш, че това не ти харесва — нещо ти се случва. — Той изкриви устни и повтори. — Бил съм там.
— Но си се върнал, което не става всеки път. През миналата година на територията на републиката са изчезнали три търговски кораба, ползващи се с неприкосновеност съгласно Конвенциите. А те бяха въоръжени с всичките традиционни ядрени експлозиви и защитни силови полета.
— Какви са последните съобщения, получени от корабите?
— Обичайните доклада. Нищо друго.
— Какво казва Корел?
Очите на Сът бляснаха подигравателно.
— Нямаше начин да попитаме. Най-големият актив на Фондацията из Периферията е нейната репутация за мощ. Мислиш ли, че можем да загубим три кораба и да питаме за тях?
— Добре тогава, да предположим, че ми обясниш какво искаш от мен.
Джорейн Сът не губи време, за да си позволи да се ядоса. Като секретар на кмета той отбиваше съветници от опозицията, хора, търсещи работа, реформатори и налудничави, които твърдяха, че са открили
