точно какъв ще бъде ходът на бъдещата история, както е бил подработен от Хари Селдън. При такава квалификация доста нещо трябваше, за да го разстрои.
— След миг — заяви той методично. — Разбираш ли, три кораба, загубени в същия сектор в една година, не могат да са случайност, а атомната мощ може да се надвие само с по-голяма атомна мощ. Автоматично възниква въпросът — ако Корел притежава атомни оръжия, откъде ги взима?
— И откъде?
— Две алтернативи. Или корелианците сами са ги създали…
— Пресилено!
— Много! Но другата възможност е, че сме изправени пред измяна.
— Така ли мислиш? — Гласът на Малоу прозвуча студено.
— Няма нищо свръхестествено в тази възможност — продължи спокойно секретарят. — Откакто Четирите кралства приеха Конвенцията на Фондацията, се налага да се справяме със значителни групи от недоволни навсякъде. Всяко от бившите кралства има свои претенденти и бивши благородници, които не могат да се преструват, че обичат Фондацията. Може би някои от тях се активизират.
Малоу се беше изчервил.
— Разбирам. На мен ли искаш да кажеш нещо? Аз съм от Смирно.
— Зная. Ти си смирнианец, роден си на Смирно, едно от бившите Четири кралства. По рождение си от Външните светове и чужденец. Несъмнено по време на войните с Анакреон и Лорис дядо ти е бил барон и е несъмнено, че родовите ти имения са били отнети, когато Сеф Сермак преразпредели земите.
— Не, Черен Космос, не! Дядо ми е бил сиромах и е умрял, ринейки въглища за мизерна надница още преди Фондацията. Не дължа нищо на стария режим. Но съм роден на Смирно и. Галактиката ми е свидетел, не се срамувам нито от Смирно, нито от смирнианците. Хитрите ти дребнави намеци за измяна няма да ме паникьосат дотолкова, че да лижа подметките на Фондацията. А сега можеш или да дадеш нарежданията си, или да ми отправиш обвинения, не ме е грижа какво ще предпочетеш.
— Скъпи майстор-търговецо, пукнат електрон не давам дали дядо ти е бил крал на Смирно или най- големият бедняк на планетата. Брътвежът ми за раждането и произхода ти беше, за да ти покажа, че те не ме интересуват. Явно не си разбрал главното. Нека се върнем назад. Ти си смирнианец. Познаваш хората от Външните светове. Освен това ся търговец, и то един от най-добрите. Бил си на Корел и познаваш корелианците. Точно там трябва да отидеш.
Малоу пое дълбоко въздух.
— Като шпионин ли?
— Съвсем не. Като търговец, но с отворени очи. Ако можеш да откриеш откъде идва енергията — тъй като си смирнианец, ще ти припомня, че два от изчезналите търговски кораби са били с екипажи от смирнианци.
— Кога тръгвам?
— Кога ще бъде готов корабът ти?
— След шест дни.
— Е, тогава ще тръгнеш. Всички подробности ще получиш в Адмиралтейството.
— Добре! — Търговецът се изправи, ръкува се грубо и излезе.
Сът изчака малко, като разпери внимателно пръсти, разтърка ги; после повдига рамене и влезе в кабинета на кмета.
— Какво мислиш, Сът?
— Може да е добър артист — отвърна Сът замислено и се вгледа пред себе си.
2
Беше вечерта на същия ден и на двадесет и първия етаж в сградата „Хардин“, в ергенското жилище на Джорейн Сът, Пъблис Манлио бавно отпиваше от чаша вино.
В немощното стареещо тяло на Пъблис Манлио се съчетаваха два високи поста на Фондацията. Той беше секретар по външните работи в правителството на кмета, а за всички външни слънца, с изключение на самата Фондация, беше допълнително и глава на църквата, доставчик на Свещената храна, Магистър на храмовете и така нататък, почти до безкрайност объркващи, но звучни названия.
— Но се е съгласил да ти позволи да изпратиш оня търговец — говореше той. — Това е все пак нещо.
— Да, но дребно — отвърна Сът. — Засега не печелим нищо. Цялата работа е най-груба военна хитрост, тъй като не сме в състояние да предвидим всичко до края. Просто отпускаме въжето е надеждата, че някъде по протежението му ще се образува примка.
— Вярно е. А пък и този Малоу е способен човек. Ами ако не се поддава лесно на измама?
— Това е риск, който трябва да се поеме. Ако наистина има предателство, в него са замесени способните хора. Ако не, нуждаем се от способен човек, който да разкрие истината. Освен това Малоу ще бъде пазен. Твоята чаша е празна.
— Не, благодаря. Пих достатъчно.
Сът напълни своята и търпеливо зачака събеседникът му да излезе от неспокойния си унес. Каквито и мисли да го гнетяха не го доведоха до някакво решение, защото духовният сановник заговори внезапно, почти експлозивно.
— Сът, какво е твоето мнение?
— Ще ти кажа, Манлио. — Тънките му устни се разтвориха. — Ние сме насред Селдънова криза.
Манлио втренчи за известно време поглед в него, после попита:
— Откъде знаеш? Да не би Селдън отново да се е появил в криптата на времето?
— Това. приятелю, не е необходимо. Слушай, помисли. Откакто Галактичната империя изостави Периферията и ни заряза сами да се оправяме, никога не сме имали противник, разполагащ с атомна енергия. Сега за първи път сме изправени пред такъв враг. Фактът изглежда многозначителен дори сам по себе си. Но той не е изолиран. За първи път от седемдесет години насам сме изправени пред голяма вътрешна политическа криза. Струва ми се, че съвпадението на двете кризи, вътрешната и външната, изключва всякакво съмнение.
— Ако това е всичко, то не е достатъчно — присви очи Манлио. — Досега е имало две Селдънови кризи и двата пъти Фондацията е била заплашена с гибел. Нищо не може да е трета криза, докато не се появи отново опасността.
Сът въобще не прояви нетърпение.
— Опасността наближава. Всеки може да познае кризата, когато тя настъпи. Истинска услуга за държавата е да я откриеш при зараждането й. Слушай, Манлио, ние се развиваме по планирана история. Знаем, че Хари Селдън е разработил историческите вероятности на бъдещето. Знаем, че някой ден ще трябва да изградим отново Галактичните империя. Знаем, че това ще трае хиляда години или горе-долу толкова. И знаем, че през това време ще се изправяме пред определени кризи.
Първата настъпи петдесет години след създаване на Фондацията, а втората — тридесет години по- късно. Оттогава са изминали почти седемдесет и пет години. Време е, Манлио, време е.
— И ти си подготвил план да посрещнеш кризата? — потърка носа си Манлио неуверено.
Сът кимна.
— И аз — продължи Манлио — трябва да трая известна роля в него?
Сът отново кимна.
— Преди да успеем да се справим с чуждата заплаха от атомни оръжия, налага се да въдворим ред в собствената си къща. Тези търговци…
— Аха! — Сановникът настръхна и погледът му се изостри.
— Точно така. Тези търговци. Полезни са, но са твърде силни и прекалено се изплъзват от контрол. Те са от Външните светове, образованието им е независимо от религията. От една страна, ги въоръжаваме със знания, а от друга — отстраняваме най-силното влияние върху тях.
— Ако е възможно да докажем, че има предателство?
— Ако можехме, преките мерки щяха да са прости и достатъчни. Но това няма никакво значение. Дори ако измяната не е тяхна, те все пак са несигурен елемент в нашето общество. Не са свързани с нас чрез
