патриотизъм или общ произход, нито дори с религиозно страхопочитание. Под тяхното светско ръководство външните провинции, които от времето на Хардин гледат на нас като на Свещената планета, могат да се отцепят.
— Разбирам всичко това, но лечението…
— Лечението трябва да започне бързо, преди да се изостри Селдъновата криза. Ако отвън има атомни оръжия, а отвътре недоволство, условията може да се окажат твърде неблагоприятни. — Сът остави празната чаша, която държеше. — Това явно е твоя работа.
— Моя ли?
— Аз не мога да я свърша. На моя пост са ме назначили и нямам законно право.
— Кметът…
— Невъзможно. Той е напълно отрицателна личност. Проявява енергичност само за да избягва отговорност. Но ако се появи независима партия, която би могла да застраши преизбирането му, тогава може би ще се остави да го водят.
— Но, Сът, аз не съм вещ в практическата политика.
— Остави това на мен. Кой знае, Манлио? От времето на Салвор Хардин досега ръководството на църквата и кметството никога не са били изпълнявани от една личност. Но сега е възможно и това да се случи — ако си свършиш добре работата.
3
А в другия край на града, в по-скромна обстановка, Хобър Малоу имаше втора среща. Беше слушал дълго и сега се обади предпазливо.
— Да, чувах за вашата кампания да вкарате в Съвета представител на търговците. Но защо мен, Туер?
Джайм Туер, който по всяко време беше готов да припомни, независимо дали го питат или не, че е бил в първата група от Външните светове, получила светско образование във Фондацията, се усмихна широко.
— Зная какво правя — заяви той. — Спомнете си миналата година, когато ви видях за първи път.
— На конгреса на търговците.
— Правилно. Ръководехте събранието. Насадихте по креслата онези бикове с червени вратове, после ги сложихте в джоба на ризата си и си излязохте с тях. Добре сте и с масите на Фондацията. Притежавате блясък… или поне солидна известност като авантюрист, което е същото.
— Много добре — рече Малоу сухо, — но защо сега?
— Защото сега имаме възможност. Знаете ли, че министърът на образованието е подал оставка? Още не е съобщено, но ще се разгласи.
— Вие откъде знаете?
— Това… няма значение. — Той махна отегчено с ръка. — Така е. Партията на действието се е разцепила здравата и точно сега можем да я унищожим по въпроса за еднакви права за търговците или по- скоро за и против демокрацията.
Малоу се облегна назад в креслото и се загледа в дебелите си пръсти.
— Хм-хм. Съжалявам, Туер. Другата седмица заминавам по работа. Ще трябва да намерите някой друг.
— Работа ли? — Взря се в него Туер. — Що за работа?
— Свръхсекретна. Предимство „ААА“. Все от този род, нали разбирате? Разговарях с личния секретар на кмета.
— Със змията Сът ли? — Джайм Туер се възбуди — Номер. Мръсникът иска да се отърве от вас. Малоу..
— Почакайте! — Ръката на Малоу легна върху свития юмрук на събеседника му — Не се палете. Ако с номер, някой ден ще се върна, за да си разчистя сметките. Ако не е, вашата змия Сът ни пада в ръцете. Слушайте, наближава Селдънова криза. — Малоу зачака някаква реакции, но реакция нямаше Туер само го зяпна.
— Какво е Селдънова криза?
— Галактика! — избухна гневно Малоу от внезапния обрат — Какво, по дяволите, сте правили а училище? Какво изобщо означава такъв глупав въпрос?
— Ако решите да ми обясните — намръщи се по-възрастният мъж.
Последва продължителна пауза.
— Ще ви обясня. — Малоу беше смръщил вежди и говореше бавно. Когато Галактичната империя започнала бавно да отмира по границите и когато краищата на Галактиката изпаднали отново във варварство и се откъснали, Хари Селдън и неговата група психолози създали колония, Фондацията — тук, в средата на бъркотията, за да можем ние да станем инкубатор на изкуство, наука и технология и да образуваме ядрото на втората империя.
— А да… да…
— Не съм свършил — прекъсна го студено търговецът. — Бъдещото развитие на Фондацията би ю планирано съобразно науката психоистория много напреднала по онова време, и условията били така подбрани, че да се създаде поредица от кризи, които да ни подтикват но-бързо по пътя към бъдещата империя Всяка криза, всяка Селдънова криза, бележи епоха в нашата история. Сега наближаваме една — третата
— Разбира се! — Туер вдигна рамене. — Трябваше да се сетя. Но отдавна съм излязъл от училище, по- отдавна от вас,
— Вероятно е така. Не обръщайте внимание Важното е, че сега ме отпращат точно посред развитието на таза криза. Трудно е да се каже с какво ще разполагам, когато се върна, а избори за Съвет се провеждат всяка година
Туер вдигна поглед.
— Попаднали сте по следите на нещо?
— Не.
— Имаме ли определени планове?
— Не.
— Е. тогава…
— Какво тогава? Нищо. Навремето Хардин е казал: „Само планирането не е достатъчно, за да успееш. Трябва и да импровизираш.“ Аз ще импровизирам.
Туер поклати неуверено глава; двамата стояха и се гледаха. Внезапно, но съвсем прозаично, Малоу заговори.
— Слушайте какво ще ви кажа — защо не дойдете с мен? Не ме зяпайте, човече. Преди да решите, че политиката е по-възбуждаща, вие сте били търговец. Поне така се говори.
— Къде отивате? Кажете ми.
— Към Хусалийския разлом. Не мога да бъда по-точен, преди да излетим в Космоса. Какво ще кажете?
— Да предположим, че Сът иска да бъда тук, където ще може да ме наглежда
— Малко вероятно е. Ако изпитва силно желание да се отърве от мен, защо да не се освободи и от вас? Освен това никой търговец няма да излезе в Космоса, ако не си подбере сам екипажа. Взимам със себе си когото си поискам.
В очите на възрастния човек се появи странен блясък.
— Добре. Тръгвам. — Той протегна ръка. — Това ще е първото ми пътуване от три години насам. Малоу сграбчи и разтърси ръката му,
— Много добре! Превъзходно! А сега трябва да събирам момчетата. Нали знаете къде пристава „Далечна звезда“? Тогава елате утре. Довиждане.
4
