Личният секретар на Императора в този момент малко приличаше на своята пропаднала душа. Ако звездният демон бе обладал Броудриг, това изобщо не му личеше. Може би изглеждаше така, защото беше донесъл повей от дворцовата мода в мрачния, грозен свят на военната база.
Стегнатите прилепнали линии на блестящия безупречен костюм му придаваха илюзия за височина, от която неговият студен, безчувствен поглед сякаш се спускаше по дългия му нос към търговеца. Перленото копче на маншета му проблясна, когато той опря пред себе си жезъла от слонова кост и се облегна на него.
— Не — каза той с лек жест, — ти оставаш тук! Забрави за играчките си, те не ме интересуват!
Той придърпа един стол, избърса го с обеззаразяващата кърпичка, фабрично монтирана в белия му жезъл и седна. Девърс също се огледа за стол, но Броудриг лениво нареди:
— Ще стоиш прав в присъствието на Имперски пер! — и се усмихна.
Девърс сви рамене и запита:
— Ако не се интересувате от стоките ми, тогава защо съм тук…
Личният секретар изчакваше хладно и Девърс добави:
— … сър!
— Заради уединението! — отвърна секретарят. — Мислиш ли, че съм прелетял двеста парсека, за да разглеждам боклуците ти? Не, исках да видя теб! — той извади от една гравирана кутийка малка розова таблетка и я сложи внимателно в устата си. Засмука бавно и с удоволствие. Каза:
— Между другото, кой си ти? Наистина ли си гражданин на този варварски свят, който е причина за сегашната военна шумотевица?
Девърс кимна.
— И действително си заловен от него след началото на тази идиотщина, която той нарича война? Имам предвид младия генерал.
Девърс отново кимна.
— Та така, мой виден чужденецо! Виждам, че не ти се говори много, но ще ти мине. Изглежда нашият генерал тук се бие в една съвършено безполезна война с учудваща енергия — и това за някакво си парче земя забравено на края на света, за което никой разумен човек не би изхабил и един-единствен оръжеен изстрел А генералът не ми изглежда глупак. Дори, бих казал че е много умен. Улавяш ли мисълта ми?
— Не бих казал… сър!
Секретарят огледа ноктите си и рече:
— Слушай внимателно тогава! Генералът не би прахосвал хора и енергия просто така, от жажда за слава. Знам, че говори за слава и имперски почести — очевидно е, че превземките на непоносимите древни полубогове от героичните времена не могат лесно да се изтрият. Но в случая има нещо повече от слава — той полага такива странни грижи за теб! Ако ти беше мой пленник и ми носеше толкова малко полза, колкото на генерала, аз щях да разпоря корема ти и да те удуша със собствените ти черва!
Девърс остана вдървен. Очите му леко помръднаха първо към единия телохранител на секретаря, после към другия. Те бяха готови — и нетърпеливи.
Секретарят се усмихна:
— Е, сега ти си в капана, дяволе! Съгласих се с генерала, че Психосондата не дава резултати и това е негова грешка, но всъщност съм убеден, че нашият млад военен магьосник лъже. Мой скъпи търговецо! — каза той. — Аз имам на разположение своя собствена Психосонда, която трябва да ти въздейства много по- удачно. Виж това…
Между палеца и показалеца си Броудриг държеше сложно изрисувани розово-жълти правоъгълници, много лесни за разпознаване…
Девърс не го остави да чака дълго.
— Приличат ми на пари!
— Те са пари — най-добрите пари в Империята, защото са отпечатани в моето имение, което е по-добро дори от това на Императора. Сто хиляди кредита. Всичките са тук, между двата ми пръста. Твои са!
— За какво, сър? Аз съм добър търговец, но всяка сделка си има две страни!
— За какво ли? За истината! Какво иска генералът? Защо е започнал тази война?
Лейтън Девърс въздъхна и замислено поглади брадата си.
— Какво иска? — очите му следяха движенията на секретаря, който прехвърляше парите банкнота по банкнота. — С една дума — Империята.
— Ах… колко просто! Винаги се стига до това в крайна сметка. Но как? Кой е широкият и привлекателен път, който ще го изведе от ъгъла на Галактиката до центъра на Империята?
— Фондацията! — изрече Девърс с горчивина. — Но това е тайна! Там има книги, толкова стари книги, че езикът им е разбираем само за няколко от най-високопоставените им хора. Тайните им са обвити в ритуали и суеверия и никой не може да ги ползва. Аз се опитах да направя това и се озовах тук, а и там ме заплашва смъртна присъда.
— Разбирам! Но тези стари тайни? Е, за сто хиляди аз трябва да получа повече подробности…
— Трансмутация на елементите! — късо обобщи Девърс.
Очите на Броудриг се разшириха и загубиха част от безразличието си.
— Бих казал, че практическата Трансмутация е невъзможна според законите на атомистиката.
— Да, така е, но ако се използва атомна енергия! Само че древните са били хитри хора. Има вид енергия, по-велика от атомната. Ако Фондацията я беше използвала, както им предлагах…
Стомахът на Девърс се сви болезнено. Стръвта беше хвърлена и рибата вече я обикаляше.
Секретарят каза внезапно:
— Продължавай! Генералът, сигурен съм, знае за всичко това. Но какво смята да прави той, когато приключи с тази сапунена опера?
Девърс понижи глас:
— С трансмутацията той ще контролира цялата икономика на Вашата Империя. Добивите на метали бързо ще се стопят, докато Райъс ще може да прави волфрам от алуминий и иридий от желязо. А да получиш такава продукция на базата на обикновени елементи е съвсем просто. Ще настане криза, каквато Империята не е виждала, и само Райъс ще успее да я спре. И това, както разбирам, ще придаде на генерала религиозен ореол… Няма нищо, което може да го спре сега. Той вече почти притежава Фондацията и когато всичко свърши, ще стане Император за две години, не повече.
— Тъй… — Броудриг се засмя. — Иридий от желязо нали така каза? Ще ти издам една държавна тайна. Знаеш ли, че Фондацията вече се е свързала с генерала?
Гърбът на Девърс замръзна.
— Изглеждаш изненадан. Защо? Това се очакваше Те му предлагат около стотина тона иридий годишно срещу мир. Стотина тона желязо, превърнато в иридий при нарушаване на техните религиозни принципи, за да се спасят. Напълно прилично предложение, макар че няма нищо чудно в това, че нашият неподкупен генерал е отказал — та нали той може да има и иридия, и Империята, взети заедно. А бедният Клеон го смята за един от най-честните си генерали… Мой скъпи търговецо, заслужихте си парите! — Броудриг ги хвърли и Девърс скочи да събира блестящите банкноти.
Лорд Броудриг спря до вратата и рязко се обърна:
— Още нещо, търговецо! Моите въоръжени играчи тук нямат нито очи, нито езици, нито пък образование или интелигентност. Не могат също да чуват, говорят или пишат и нямат представа от психосонди. Но те много обичат интересните екзекуции! Платих ти сто хиляди кредита, човече! Ти сключи добра сделка, но трябва да забравиш, че ти е плащано някога, и ако се опиташ да преразкажеш разговора ни на Райъс, ще бъдеш убит. Но убит по мой начин!
На деликатното лице на Броудриг се откроиха жестоки бръчки и смениха заучената му усмивка с хищна гримаса. За секунда Девърс видя звездният демон да наднича през очите на човека.
На въпросите на Дакъм Бар Девърс отговори с доволство.
— Това беше най-смешното от всичко! Той подкупи мен!
Двата месеца тежка война бяха оставили белезите си върху Бел Райъс. В движенията му се чувстваше умора. Беше станал и по-раздразнителен.
Сега той нетърпеливо се взря в сержант Люк и нареди:
