— Стой отвън, войнико, и отпращай всички, докато аз съм вътре. Никой да не влиза, преди да го повикам! Абсолютно никой, ясно ли е?
Сержантът козирува и застана пред стаята, а Райъс с отвращение събра отрупаните на бюрото му хартии, напъха ги в чекмеджето и го затвори.
— Седнете! — изстреля той късо към двамата чакащи. — Нямам много време! Ако трябва да бъдем по- точни, аз изобщо не трябваше да съм тук, но беше необходимо да ви видя.
Той се обърна към Дакъм Бар, който въртеше из пръстите си кристална чаша с гравирано на нея лице на Клеон II.
— На първо място, патриций — каза генералът, — Вашият Селдън изгуби. В интерес на истината, той се бие добре, тези хора от Фондацията се роят като пчели и се сражават като герои. Всяка планета отчаяно се отбранява и даже след завземането й тя продължава с бунтове, които са много по-голям проблем от завоюването й. Та макар че Фондацията се държи, Вашият Селдън вече губи!
— Е, още не е загубил — промърмори Бар.
— Оптимизмът на Фондацията не е същият. Сега те ми предлагат милиони, само и само да не подлагам Селдън на финален тест.
— Има такъв слух…
— А, значи слухът ме е изпреварил… И включва ли той последната новина?
— Каква новина?
— Тази, че лорд Броудриг, любимецът на Императора, е станал мой помощник-командир по негова собствена молба.
Девърс се обади за пръв път:
— По негова молба ли, шефе? От кога? Или си започнал да харесваш този човек?
Райъс отговори спокойно:
— Не бих казал. Той просто заплати за тази служба една съответстваща цена.
— Каква?
— Може да се нарече молба до Императора за подкрепления.
Девърс широко се усмихна.
— Значи той е говорил с Императора, а? И както разбирам, шефе, вече очакваш тези подкрепления, те пристигат скоро, така ли?
— Не, вече пристигнаха. Пет кораба са на линия, всичките в добро състояние и носят съобщение с личните поздравления на Императора. Идват още кораби. Какво става, търговецо? — подигравателно попита той.
— Нищо! — отговори Девърс през зъби.
Райъс се изправи и се облегна на бюрото. Гледаше търговеца с ръка върху бластера си:
— Попитах: има ли нещо, търговецо? Изглежда новините не ти харесват! Разбира се, ти не се интересуваш от Фондацията…
— Не.
— Аха… и все пак в теб има нещо странно.
— Какво, шефе? — Девърс уморено се усмихна и сви юмруци в джобовете си. — Кажи само за какво става дума и аз ще ти го обясня.
— Да речем, че е така… Но ти се предаде още при първия изстрел. Готов си да разрушиш своя свят, даже без да очакваш награда. Не е ли странно всичко това?
— Искам да бъда на печелившата страна, шефе. Аз съм разумен човек — ти самият го каза!
Гърлото на Райъс се сви:
— Да допуснем! Само че все още няма търговци, които да са се предали. Никой не е избрал сигурността. Нито един търговски кораб не може да развие скорост както твоя и нито един не разполага с аналогично на твоето защитно поле, но нещо ги кара да се бият. Те устройват безредици по окупираните планети, нападат летящи крепости. Дали тогава ти си просто един разумен човек? Никога не си се бил, нито си бягал, но стана предател без никакъв външен натиск. Ти си единствен, един-единствен, драги мой, направо си невероятен!
Девърс меко отвърна:
— Приемам съображенията ти, но нямаш нищо срещу мен. Тук съм от шест месеца и се държа като добро момче!
— Да, така е и аз на свой ред ти се отплатих с добро отношение. Оставих кораба ти цял и невредим и правех всичко, за да се чувстваш удобно. И все пак ти не ми разказа нищо особено. Например, можеше да ме осведомиш за принципите, по който действат твоите играчки. Атомните закони, по които те са създадени, както изглежда са използвани и в някои от оръжията на Фондацията. Така ли е?
— Аз съм само търговец! — натърти Девърс. — не съм техник. Продавам боклуците, а не ги правя!
— Добре, ще бъда кратък. Дойдох да ти кажа, че корабът ти ще бъде претърсен за персонално силово поле. Никога не си носил такова, а войниците от Фондацията имат. И ако ние го открием, твоето нежелание да даваш показания ще стане очевидно. Нали?
Нямаше отговор и Райъс продължи:
— Скоро аз ще получа и по-преки доказателства. Нося със себе си Психосондата. Веднъж се повреди, но втори път… гласът му стана кадифено-заплашителен и Девърс усети как до диафрагмата му се допря оръжие — генералският бластер, който до преди малко беше в кобура си.
Генералът каза бързо:
— Сваляй гривната и другите метални неща по себе си. Дай ми ги! Бавно! Атомното поле може да е пречка и Сондата да работи само привидно. Така е добре!
Приемникът на бюрото на генерала светна и съобщението падна в гнездото, близо до което стоеше Бар. Той все още държеше чашата с триизмерния образ на Императора.
Райъс заобиколи бюрото, държейки насочен бластера си. Обърна се към Бар:
— Ти също, патриций! Гривната те издава! Преди ми помогна и ще го имам предвид, аз не съм отмъстителен, но ще съдя за съдбата на семейството ти по резултатите от Сондата.
В момента, когато Райъс се протегна за капсулата със съобщението. Бар изтърва кристалната чаша точно върху главата на генерала.
Случи се твърде бързо, за да може Девърс да го осъзнае. Сякаш в стареца се беше събудил някакъв демон.
— Навън! — изсипа през зъби Бар. — Бързо! — Той грабна бластера на Райъс и го пъхна в дрехата си.
Сержант Люк се обърна, когато те се появиха в тесния процеп на вратата.
Бар каза просто:
— Води ни, сержант!
Девърс затвори вратата след себе си.
Сержант Люк застана мълчаливо пред своите затворници, но след кратка пауза той усети до гърба му да се опира оръжие:
— На търговския кораб!
Девърс избърза, за да отвори въздушния люк, и Бар нареди:
— Остани там, където си, Люк! Ти се отнасяше добре с нас и нямаме намерение да те убиваме!
Сержантът се взря в оръжието, разпозна монограма на бластера и изкрещя, задушавайки се от гняв:
— Но вие сте убили генерала!!!
След секунда той бе погълнат от изстрела и се превърна в купчина пепел.
Търговският кораб заобиколи мъртвата планета, преди сигналните светлини да светнат и на небето да се разпростре нашироко гигантската просветваща звездна паяжина. Скоро на светлия фон на огромната оптическа леща, наречена Галактика, изплуваха някакви тъмни петна.
Девърс се развесели:
— Дръж се, Бар! Да видим имат ли те кораби, които могат да се мерят по бързина с нас.
Знаеше, че нямат.
Навън, в открития космос, гласът на търговеца прозвуча глухо и слабо, когато каза:
