— Пътят, по който пратих Броудриг за зелен хайвер, беше малко по-добър! Поне в сравнение с този, на който той хвърли генерала!
Те бързо се носеха през звездните купове на Галактиката.
8. Към Трантор
Девърс зави към дребната мъртва сфера, търсейки и най-малки следи от живот. Насоченият лъч бавно и старателно пресяваше звезди през стегнатото копие на своя сигнален сноп.
Бар спокойно наблюдаваше процедурата от мястото си на койката в ъгъла. Попита:
— Няма повече следи от тях, нали?
— От имперските момчета? Не! — изръмжа нетърпеливо търговецът. — Преследвачите отдавна са ни изгубили. О, звезди! Имахме голям късмет, че след този скок наслуки в хиперпространството не се озовахме в короната на някоя звезда. Те не биха могли да ни преследват, освен ако не са ни задминали, което е невъзможно! — той седна и с рязко дръпване разхлаби яката си. — Нямам представа какво са направили ония от Империята тук. Мислех, че поне някои космически проходи са оставени без наблюдение!
— Значи искаш да се върнеш във Фондацията?
— Мисля да говоря с Асоциацията — или поне ще се опитам.
— Каква е пък тази Асоциация?
— Асоциацията на Независимите Търговци. Никога не си я чувал, а? Е, не си единственият! Още не сме се прочули!
За малко се възцари тишина, концентрирана около мълчащия приемателен индикатор. Бар я наруши.
— В обсега ли сме?
— Не знам. Нямам представа къде сме. Точно за това използвам насочен предавател, но търсенето може да отнеме години, сам знаеш.
— Може би това…? — Бар протегна ръка и посочи приемника. Девърс скочи, бързо нагласи слушалките си — в малката черна сфера се бе появило бяло петънце
Половин час Девърс поддържаше крехката нестабилна нишка на връзката, прокарана през хиперпространството, за да свърже две точки, между които светлинен сигнал би се влачил петстотин години.
Накрая той седна с безнадеждно изражение и свали слушалките.
— Нека хапнем, док! Тук има душ, които можеш да ползваш, но не прекалявай с топлата вода — той клекна пред един от шкафовете, подредени до стената, и огледа съдържанието му. — Надявам се, че не си вегетарианец?
Отговорът на Бар бе делови.
— Аз съм всеяден. Но да се върнем на Асоциацията. Изгуби ли ги?
— Така изглежда! Бяхме на максималния обсег, дори отвъд него… Но това няма значение! Узнах всичко, което беше необходимо — той се изправи и постави два метални контейнера на масата. — Изчакай пет минути и ги отвори, като дръпнеш скобата. Вътре ще има чиния, прибори и храна — вид удобство, когато бързаш и не ти трябват такива несъществени подробности, като салфетки… Мисля, че искаш да знаеш какво научих от Асоциацията?
— Ако не е тайна.
Девърс поклати глава:
— Не и за теб! Райъс казваше истината.
— Затова, че са му предложили откуп ли?
— Аха. Предложили са го и им е било отказано. Положението става все по-лошо. Има сражения край Лоурис.
— Лоурис част от Фондацията ли е?
— А? О, ти не знаеш ли? Той е едно от първоначалните Четири Кралства. Можеш да го наречеш част от вътрешната защитна линия. Но Лоурис не е най-лошата новина! Сражават се и много кораби, които не са били забелязвани преди. Това означава, че Райъс и този път не ни е излъгал. Той е получил подкрепление, Броудриг е минал на негова страна, а аз ужасно съм объркал всичко…
Очите му бяха пусти, когато той дръпна скобата на контейнера с храна и внимателно го отвори. Ароматът на ястието плъзна из кабината. Бар вече се хранеше.
— Май прекалихме с импровизациите — рече старецът. — Не можем да пробием фронта и да се върнем във Фондацията. Не можем да правим нищо, освен най-разумното — да чакаме търпеливо. Ако Райъс вече е стигнал до вътрешната защитна линия, едва ли чакането ще продължи много дълго.
Девърс остави вилицата си.
— Да чакаме ли? — изръмжа той! — Това те устройва, защото нямаш какво да губиш!
— Така ли мислиш? — Бар слабо се усмихна.
— Да! Всъщност, ще ти кажа… — раздразнението на Девърс най-сетне изскочи на повърхността. — Уморих се да наблюдавам всичко това, сякаш е просто интересна гледка под окуляра на микроскоп! Имам приятели там далеч, които умират! Целият свят там, моят дом, загива! А ти си сам, ти си аутсайдер… Затова не можеш да ме разбереш!
— Виждал съм как умират приятели! — ръцете на стареца стояха отпуснати в скута му, беше затворил очи. — Женен ли си?
— Търговците не се женят — отговори Девърс.
— Е, а аз имам двама сина и племенник. Те бяха предупредени, но не са могли да сторят нищо… Нашето бягство означава за тях смърт. Дъщеря ми и двата ми внука, надявам се, са напуснали планетата още преди това, но даже и да ги изключим, аз вече заложих и изгубих много повече от теб!
Мрачно и грубо Девърс отсече:
— Знам! Но това е въпрос на избор. Ти можеше да останеш с Райъс. Никога не съм те молил да…
Бар поклати глава.
— Това не беше въпрос на избор, Девърс! Не се безпокой, не съм рискувал синовете си заради теб. Работих с Райъс, колкото можах. Ала той имаше Психосонда! — сиуенианският патриций отвори очите си и те бяха пълни с болка. — Веднъж Райъс дойде при мен, беше преди повече от година. Говореше за култ, организиран около магьосници, но всъщност не знаеше цялата истина. Това не е точно култ. Знаеш, че са минали четиридесет години, откакто Сиуена бе притисната в ужасното менгеме, което разрушава и твоя свят. Пет бунта са били потушени… И тогава аз открих старите записки на Хари Селдън — „култът“ вече ме чакаше. Чакаше идването на „магьосниците“ и беше готов за този ден. Моите синове бяха водачи на „чакащите“. Това беше и моята тайна, до която Сондата не трябваше да се докосне. Затова синовете ми трябваше да умрат като заложници. Или, като алтернатива — половината Сиуена заедно с тях. Виждаш, че не съм имал избор! Нито пък съм аутсайдер.
Очите на Девърс поугаснаха и Бар продължи меко:
— Единственото, на което се надява и от което зависи Сиуена сега, това е победата на Фондацията. За тази победа се жертваха синовете ми. Хари Селдън не е предвидил неминуемо спасение за Сиуена, както го е направил за Фондацията. Не съм сигурен за избавлението на моя народ — само се надявам.
— Но все още се задоволяваш просто да чакаш! Даже и когато имперският флот вече е при Лоурис!
— Аз ще чакам, напълно уверен в правотата си — просто каза Бар, — дори и ако той се е приземил на самия Терминус!
Търговецът се намръщи.
— Не знам. Това не би могло да стане като с магическа пръчица! С психоисторията или не, положението е ужасно! Империята е дяволски силна, а ние сме слаби. Какво би могъл да направи Селдън по въпроса?
— Няма нищо за правене, всичко е вече свършено. Това, че не чуваш да тракат колелата на машината и да дрънчат звънците в нея, не означава, че тя не работи!
— Може би. Но ми се искаше да бе успял да пръснеш черепа на Райъс за всеки случай! За нас той е по- голям враг, отколкото цялата му армия.
— Да му пръсна черепа ли? Когато Броудриг е негов помощник-командир? — лицето на Бар се сгърчи от
