омраза. — Тогава цялата Сиуена щеше да се превърне в заложник заради мен! Броудриг щеше да й остави спомени задълго! Преди пет години една планета изгуби по един мъж на всеки десет — и само защото не успя да покрие повишените данъци. Ролята на данъчен инспектор там изпълняваше Броудриг. Не, Райъс трябва да живее!
— Но шест месеца… Шест месеца, прекарани на вражеската база и — нищо! — силните ръце на Девърс бяха така вкопчени една в друга, че кокалчетата им пукаха. — Нищичко!
— Добре, а сега се успокой! Ти ми напомни, че… — Бар бръкна в кесията си. — Сигурно би искал да видиш това! — той сложи една малка метална сфера на масата.
Девърс я грабна.
— Какво е това?
— Капсула със съобщение. Онова, което Райъс получи точно преди да го ударя по главата. Мислиш ли, че струва нещо?
— Не знам, зависи какво има вътре! — Девърс седна и внимателно търкулна капсулата по дланта си.
Когато Бар се премести от хладния душ под топлите струи на сешоара, той намери Девърс смълчан и погълнат от работата си пред бюрото.
Сиуенианинът се наведе и го попита:
— Какво правиш?
Девърс вдигна глава. По брадата му блестяха капчици пот. Каза:
— Опитвам се да отворя тази капсула!
— Способен си да я отвориш, без да имаш персоналните характеристики на Райъс? — в гласа на сиуенианина прозвуча изненада.
— Ако не успея, ще се оттегля от Асоциацията и повече няма да командвам кораб, ако ще и това да ми коства живота! Вече направих тримерен електронен анализ на вътрешността и освен това имам няколко дяволии, за каквито Империята не е и чувала — специални шперцове за такива капсулки. Преди това съм бил взломаджия, оттогава ги имам! Търговецът или трябва да знае по нещичко от всичко, или не струва пукната пара! — с един малък метален инструмент той проби дупчица до двата контакта. — Тази капсула е груба вещ. Изглежда в Империята нямат опитни специалисти в тази област. Забелязва се! Виждал ли си някога капсула на Фондацията? Тя е наполовина на тази и е непроницаема за електронни анализи… — той се стегна, мускулите под дрехата му видимо се напрегнаха. Малката му сонда напредваше бавно…
Всичко стана безшумно, но Девърс се отпусна и въздъхна. В ръката му лежеше разтворената сфера със съобщението, което се беше развило като изсъхнал език.
— От Броудриг е! — съобщи Девърс и продължи с презрение. — Състоянието на хартията е отлично. В капсула на Фондацията такова нещо би се изпарило за по-малко от минута!
Бар му махна с ръка да млъкне. Четеше съобщението забързано:
ОТ: АМЕЛ БРОУДРИГ, ИЗВЪНРЕДЕН ПРАТЕНИК НА НЕГОВО ИМПЕРАТОРСКО ВЕЛИЧЕСТВО КЛЕОН II, СЕКРЕТАР НА СЪВЕТА, ИМПЕРСКИ ПЕР
ДО: БЕЛ РАЙЪС, ВОЕНЕН УПРАВИТЕЛ НА СИУЕНА, ГЕНЕРАЛ ОТ ИМПЕРСКАТА АРМИЯ, ИМПЕРСКИ ПЕР ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!
ПЛАНЕТАТА 1120 ВЕЧЕ НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА. ПЛАНЪТ ВЪРВИ ГОРЕ-ДОЛУ ГЛАДКО. ВРАГЪТ ВИДИМО ОТСЛАБВА И В ПОСЛЕДНА СМЕТКА, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ ПОБЕДИМ!
Бар вдигна глава от почти микроскопичния текст и ядосано изкрещя:
— Глупак! Тъп сноб! Такова съобщение…
— А? — вметна Девърс. Той беше разочарован.
— Не казва нищо! — изрева Бар. — Нашият злобен дворянин сега пък си играе на генерал! Когато Райъс го няма, той е фронтовият командир и затова успокоява тщеславието си с помпозния стил на военните рапорти, от които нищо не разбира. „… Тази и тази планета вече не се съпротивлява…“, „… планът върви гладко… врагът отслабва…“. Паун!
— Ей, чакай малко! Задръж…
— Изхвърли го! — разстроен, старецът се извърна встрани. — Галактиката ми е свидетел, не съм очаквал да е нещо суперважно, но беше логично да се допусне, че ще има поне някакви сведения за военните операции и придвижването на военните сили. Ето защо взех капсулата. Но такова нещо! По-добре да бях я оставил! Щеше да отнеме поне минута на Райъс — минута, която сега е употребена за нещо по- важно.
Девърс беше възбуден.
— Няма ли да се вземеш в ръце и да спреш да мяташ наоколо? В името на Селдън… — той размаха съобщението пред носа на Бар. — Прочети го пак! Какво трябва да означава това „в последна сметка ще победим“?
— Означава завоюването на Фондацията.
— Така ли? А може би — на Империята? Може би той вярва, че това ще стане в „последна сметка“!
— И какво, ако е така?
— Ако е така — кривата усмивка на Девърс изгуби в брадата му, — ако е така, има какво да покажа!
С един пръст той върна съобщението в гнездото му. С леко щракване то изчезна и сферата отново беше цяла и гладка. Някъде отвътре се разнесе тънкия писък на контролиращия механизъм, изгубил ориентация от движението.
— Та значи тази капсула не може да бъде отворена, без да се знаят персоналните характеристики на Райъс?
— Е, и?
— Но Императорът може да я отвори, нали? Персоналните характеристики на управителите трябва да бъдат записани някъде. Поне във Фондацията е така!
— Също и в столицата на Империята!
— Тогава, когато ти — сиуениански патриций и Имперски пер — кажеш на този Клеон, Императора, че неговият любим питомен папагал и най-добрият му генерал са се сговорили да го свалят и му връчиш капсулата, какво ще си помисли той „в последна сметка“ за Броудриг?
Бар приседна уморено.
— Чакай, не те разбирам! — старецът разтри бузата си с длан. — Не говориш сериозно, нали?
— Напротив! — Девърс беше ядосан. — Слушай, девет от последните десет императора са изгубили троновете си чрез убийство или шутовете им са ги свалили, като са убедили един или друг техен генерал в изключителния му ум. Старият Император бързо ще ни повярва и ще поиска главата на Райъс.
Бар промърмори:
— Той все пак е сериозен човек. В името на Галактиката, човече, ти не можеш да преодолееш Селдънова криза с такава схематична историйка като тази! Представи си, че Броудриг не беше използвал думата „последна“, що се отнася до сметката. Селдън никога не е залагал на случайния късмет.
— Ако случайността ни е пресякла пътя, то няма закон, който да твърди, че Селдън не я е предвидил!
— Да, но… Но! — Бар спря и после заговори по-спокойно, като видимо се сдържаше. — Виж, как ще доставиш капсулата на Трантор? Не знаеш къде се намира той, а и аз изобщо не помня координатите му, дори приблизително. Та ти не си наясно даже със собственото си местоположение!
— Не можеш да се загубиш сред звездите! — засмя се Девърс. Той вече беше застанал до пулта. — Първо ще отидем до най-близката планета и там ще се снабдим с най-добрия комплект навигационни карти, който може да се купи със стоте хиляди на Броудриг.
— И в добавка ще си купим по един изстрел в корема! Описанията ни сигурно са разпратени по всички планети в тази част на Империята.
— Док — изрече Девърс спокойно, — не се прави на идиот! Райъс каза, че корабът ми се е предал твърде лесно и той не се шегуваше. Този кораб има достатъчно огнева мощ и достатъчно здраво силово поле, за да издържи на всичко, което бихме могли да срещнем този край на Галактиката. Освен това
