разполагаме с персонални силови полета. Войниците не ги откриха при обиска, както знаеш, но нали и тъкмо затова те бяха толкова добре скрити.
— Добре — каза Бар, — представи си, че си вече на Трантор. Как ще се срещнеш с Императора? Или мислиш, че имаш запазен час?
— Защо да не оставим този проблем за Трантор? — отвърна Девърс.
Хиператомният двигател беше включен. Светлината помръкна и отново избухна, което означаваше преминаване на звездолета в хиперпространството.
9. На Трантор
Звездите бяха толкова нагъсто, колкото бурените в изоставена нива. За пръв път на Лейтън Девърс му се налагаше да изчислява и след десетичната запетая уравненията за прехвърляния през хиперпространството. Необходимостта да се пресмятат скокове, дълги не повече от една светлинна година, създаваше у него усещане, подобно на клаустрофобия. Жестоко и страшно беше небето, еднакво във всички посоки, и те като че ли се губеха в сияйното море на космоса.
В центъра на куп от десет хиляди звезди, които светеха неистово и разкъсваха на парчета слабия мрак наоколо, царствено кръжеше императорската планета Трантор.
Тя не беше просто една планета, а нещо много повече, — пулсът на Империята, биещ за двадесет милиона звездни системи. Трантор имаше само една функция — управлението, й произвеждаше един- единствен продукт — закона. На повърхността му нямаше други живи същества, освен хора — хора-любимци и хора-паразити. На стотици квадратни мили4 от императорския дворец не можеха да бъдат открити дори бучка пръст или стрък трева. Извън двореца нямаше даже и капчица вода, ако не се смятат огромните подземни цистерни, които снабдяваха планетата.
Блестящото, неразрушимо и неръждаемо метално покритие, което плътно обвиваше целия Трантор, беше основа на гигантски метални кули, които превръщаха планетата в лабиринт. Кулите бяха свързани с мостове, а плетеницата от коридори ограждаше уютни кабинети. В сутерените на кулите се помещаваха магазини с площ от по няколко квадратни мили — един лъскав свят за забавления, който се събуждаше за живот всяка нощ. Човек можеше да обиколи Трантор, без да напусне нито веднъж този огромен комплекс от сгради.
Множество кораби, повече, отколкото целия военен флот на Империята, оставяха ежедневно своя товар на Трантор, за да се изхранят четиридесетте милиарда души, които не можеха да дадат никакъв продукт в замяна, но заемаха длъжности в най-голямото и целокупно правителство, което човечеството някога бе имало. Двадесет аграрни планети бяха житницата на Трантор. Вселената беше превърната в негова слугиня.
Плътно притиснат от тежки метални ръце, търговският кораб беше внимателно спуснат на платформата, която водеше към хангара. Преди да стигне до тук обаче, Девърс беше принуден да си прокарва път през многото усложнения на свят, заченат на отрупано с хартия бюро и основан на принципите, които се свеждаха до максимата „всичко в четири екземпляра“.
Преди това се беше наложило принудително спиране в космоса, по време на което бяха попълнени стотици въпросници. После имаше множество кръстосани разпити, рутинна проверка с проста Сонда, снимки на кораба, характерологичен анализ на двамата пътници и последващо записване на всичко това, претърсване за контрабанда, плащане на входна такса и накрая — проверка на личните карти и входните визи.
Дакъм Бар беше сиуенианин и поданик на Императора, но Лейтън Девърс нямаше необходимите документи. Отговорният служител изрази искреното си съжаление, но Девърс не можеше да влезе. Всъщност той подлежеше на официално разследване.
Някъде около хиляда кредита, още съвсем новички банкноти, печатани в имението на лорд Броудриг, изведнъж се появиха на сцената и бързо смениха притежателя си. Служителят си затвори очите и забрави за съжалението си. Документът в бюрото му придоби малко по-друга форма, като към него беше добавена и характеристиката на Девърс.
Двама души — търговец и патриций — идваха от Сиуена.
В хангара търговският кораб отново бе фотографиран, описан заедно със съдържанието му, личните карти на пътниците бяха сверени и подходящата за случая такса беше предписана, платена и регистрирана.
Едва след всичко това Девърс се озова на една огромна тераса под яркото бяло слънце, а около него бърбореха жени, крещяха деца и апатични мъже бавно отпиваха от чашите си, докато гледаха новините от Империята на огромен телевизор.
Бар плати необходимото количество иридиеви монети и стана притежател на цял куп хартия — транторския вестник „Имперски новини“, официалния орган на правителството.
След като прегледа заглавията, той запита:
— Какво ще правим най-напред?
Девърс опита да се измъкне от унинието си. Намираше се на свят, твърде отдалечен от неговия собствен, при това — много сложен за самия него. Свят с непонятни хора и също тъй неразбираем език. Отвсякъде го обграждаха блестящи метални кули, многобройните остриета на които задръстваха хоризонта. Целият суетлив, нехаен живот на тази планета-град го караше да се чувства ужасно зле — изоставен и по- незначителен от джудже.
— По-добре да оставя плановете на теб, док! — каза той.
Бар отговори с мрачен строг глас:
— Опитах се да ти го кажа, но е трудно да се повярва, без да си го видял, знам! Известно ли ти е, колко много хора всеки ден желаят да се срещнат с Императора? Около милион. А знаеш ли с колко се среща той? Приблизително с десет. Ако действаме чрез гражданските служби, задачата ни ще е още по-трудна. Но ние можем да подкупим аристокрацията…
— Имаме почти сто хиляди!
— Един-единствен Имперски пер ще ни струва толкова, а са необходими поне трима или четирима, за да ни свържат с Императора. Може да се използват и петдесетте председатели на комисии и старши- надзирателите, което ще ни струва само по стотина кредита на всеки… С тях ще говоря аз. Първо, те няма да разберат акцента ти и второ, ти не знаеш правилата за даване на подкупи тук. Това е е направо изкуство, уверявам те… А!
На третата страница на „Имперски новини“ беше онова, което Бар търсеше, и той подаде вестника на Девърс.
Девърс четеше бавно. Думите му звучаха странно, но той все пак ги разбираше. Накрая ядосано удари с вестника по дланта си.
— Мислиш ли, че може да е вярно?
— Смятам — реагира мрачно Бар, — че е крайно невероятно флотът на Фондацията да е бил разбит. Съобщението е било получено преди известно време ако се използва обичайната техника за военни рапорти при отдалечена от мястото на боя столица. Което означава, че Райъс е имал нова битка — това не е нещо неочаквано. Тук казват, че е завзет Лоурис. За столицата на Кралство Лоурис ли става дума?
— Да… — замислено отвърна Девърс, — или поне за столицата на онова, което се смята за Кралство Лоурис. Намира се на по-малко от двадесет парсека от Фондацията. Док, трябва да действаме бързо!
Бар сви рамене.
— На Трантор не можеш да се движиш бързо. Ако опиташ, най-вероятно ще се озовеш пред мерника на атомен бластер.
— Колко време ще ни отнеме?
— Месец, стига да имаме късмет. Един месец нашите сто хиляди кредита, ако разбира се ни стигнат. И то — в случай, че на Императора не му хрумне да отиде на Летните планети, където изобщо не дава аудиенции.
— Но Фондацията…
— Сама ще се грижи за себе си, както го е правила и преди! А сега да помислим за вечерята. Гладен съм. Освен това, тази вечер си е лично наша и би трябвало да я използваме. Сам знаеш, че никога повече
