на невъздържаните изблици. Той опъна късото си сако и нагласи металния си колан, който бе единственият луксозен аксесоар от облеклото му.
Очите му дълго пробягваха от младоженеца към младоженката и обратно, докато накрая, все още леко задъхан, той успя да изрече:
— Избрал си неподходящ ден да се върнеш у дома, момчето ми!
— Защо? А, днес е рожденият ден на Селдън, нали?
— Да. Наложи се да наема кола, за да се доберем до тук, взех и Ранду да я кара. Никакъв обществен транспорт на мерника!…
Погледът му се насочи към Байта и повече не се отлепи от нея, докато й говореше.
— Имам една обемна фотографийка за теб — чудесна е, но си личи, че е правена от аматьор. — той извади от джоба си едно прозрачно кристално кубче и на светлината вътре се появи засмяно малко личице, което преливаше от цветове и живот — истинска миниатюрна Байта.
— Значи за това е било всичко — каза Байта. — Сега разбирам, защо Торън искаше, да Ви изпрати онази карикатура. Учудена съм, че ме допускате толкова близо до себе си, сър!
— Още ли се чудиш? Наричай ме Фрейн. Тази карнавална тълпа изобщо не ме интересува, така че можеш да ме хванеш под ръка и да тръгнем към колата. До сега не съм смятал, че моето момче знае какво иска, но май е време да си променя мнението!
Торън тихо попита чичо си:
— Как е старият напоследък? Още ли се впуска на лов за жени?
Цялото лице на Ранду се покри с бръчки, когато той се усмихна.
— Когато може, Торън, когато може! Понякога си спомня, че на следващия си рожден ден ще навърши шестдесет, и това го обезсърчава, но успява да заглуши тази натрапчива мисъл и пак си е самият той. Истински търговец от древния вид! А ти, Торън, от къде си намери такава хубава жена?
Младият мъж самодоволно се засмя и го хвана под ръка.
— Да не би да искаш да ти разкажа с две думи за трите години мъки, чичо?
В малката дневна на къщата Байта свали пътния си костюм с качулката и разтърси разпуснатата си коса. После седна, кръстоса крак върху крак и отвърна на оценяващия поглед на едрия червендалест мъж. Каза:
— Знам какво се опитваш да разбереш и ще ти помогна! Години: 24. Ръст: 5 фута и 4 инча7. Тегло: 110 фунта8. Специалност: история… — тя забеляза, че той винаги застава в поза, която да скрива липсващата му ръка.
Но сега Фрейн просто притвори очи и отрони:
— Понеже сама спомена за това… Теглото ти е 120 фунта.
Той силно се засмя на изчервяването й. После обясни на групата като цяло:
— Винаги можете да познаете теглото на една жена по бюста… Необходим е опит, разбира се! Искаш ли нещо за пиене, Байт?
— Освен всичко друго, което искам — да! — отвърна тя и тръгна заедно с него, като остави Торън да огледа по рафтовете на библиотеката за нови книги.
Фрейн се върна сам и каза:
— Тя ще слезе по-късно.
Той тежко се отпусна в широкото ъглово кресло и вдигна левия си крак на табуретката пред него. Смехът беше изчезнал от зачервеното му лице и Торън се обърна да го погледне, когато Фрейн рече:
— Е, вече си у дома, момчето ми! Радвам се, че си тук. Харесвам приятелката ти. Не е някоя хленчеща глупачка.
— Ожених се за нея — каза Торън просто.
— Това вече е нещо друго — очите на баща му потъмняха. — Нищо повече от глупав начин да предопределиш бъдещето си! През целия си дълъг живот, който при това ми е донесъл повече опит от твоя, никога не съм правил нещо подобно.
Ранду се обади от ъгъла, в който стоеше:
— Фрейнсуърт, какви сравнения правиш? До твоето шумно сгромолясване преди шест години ти никога не си се задържал на едно място толкова дълго, че да почувстваш нужда да се ожениш. А освен това, коя би те взела?
Едноръкият се размърда, изпъчи се и отвърна пламенно:
— Много жени ме искат, стари глупако!
Думите на Торън прозвучаха сприхаво:
— Това е просто формалност, татко. И си има своите предимства.
— Главно за жената! — промърмори Фрейн.
— Даже и да е така — ядоса се Ранду, — момчето има право да решава само! Бракът е стар обичай във Фондацията.
— Фондацианите не са подходящ пример за един честен търговец!
Торън отново се намеси:
— Моята жена е фондацианка — той погледна към Ранду и Фрейн, а после бързо прибави: — Тя идва!
След вечерята разговорът придоби съвсем друг обрат, за което спомогна Фрейн с неговите минали преживелици, съставени от равни части кръв, жени и удачни сделки, обилно гарнирани с множество импровизации. Малкият телевизор работеше и предаваше някаква класическа пиеса с почти неразбираем шепот. Ранду се беше преместил на кушетката и се взираше наоколо през кълбата дим, който пускаше с дългата си лула. На същата кушетка Байта бе потънала в мекотата на бялата кожа, която беше донесена от някогашна търговска мисия и сега се постилаше само в много специални случаи.
— Следвала си история, момичето ми, така ли? — запита Ранду.
— Отчаях всичките си учители, но все пак съм научила нещичко…
— Малко цитати заради стипендията — самодоволно се намеси Торън. — Това е всичко!
— И какво си научила? — кротко настоя Ранду.
— Да ти разправям? Сега? — засмя се момичето.
Старецът нежно се усмихна.
— Добре тогава, какво мислиш за ситуацията в Галактиката?
— Мисля… — стегнато започна Байта, — мисля, че Селдъновата криза е неминуема… Ако днешната ситуация изобщо е била предвидена в плана на Селдън. Ние се провалихме.
— Уф! — промърмори Фрейн от своя ъгъл, — Какъв начин да се говори за Селдън! — но не каза нищо на висок глас.)
Ранду смучеше лулата си замислено.
— Мислиш ли? Защо смяташ така? Посещавал съм Фондацията, когато бях млад, и също мислех, че положението е ужасно. Но защо считаш, че е така сега?
— Е… — очите на Байта се замъглиха, тя подви крака под себе си в бялата мекота на кожата и подпря малката си брадичка на закръглената си ръка. — Струва ми се, че целта на Селдъновия план е да създаде свят, който да е по-добър от древния свят на Галактическата империя. Тя вече се е разпадала преди три века, когато Селдън основал Фондацията, и ако историята не лъже, оттогава Империята тъне в инерция и деспотизъм, като разпространява заразата си из Вселената.
Ранду кимна бавно, а Торън гордо погледна жена си със светнали очи. В своя ъгъл Фрейн цъкна с език и внимателно напълни чашата си.
— Ако легендата за Селдън е вярна — продължаваше Байта, — той е предвидил колапса на Империята чрез законите на своята психоистория, като се е оказал способен да узнае за тридесетте хиляди години варварство, преди Втората Империя да възвърне цивилизацията и културата на човечеството. Целта на целия му живот е била да създаде условията, при които се увеличава увереността за много по-бързото му възстановяване.
Плътният глас на Фрейн я прекъсна:
— Затова основал две фондации, които да славят името му!
— И затова основал две фондации — съгласи се Байта. — Нашата е създадена от учените на умиращата
